Пълна скръб зад гърба на Лавров в София

В Народния дворец на културата ( едно от малкото “народни” по название наследства от комунизма в центъра на София, заедно с Българската народна банка) има една зала като за погребения от гледна точка на естетика на доминиращия фон.

Наскоро “гледах” там камерен концерт на виртуозната българска пианистка Елина Христова. От стената ме гледаха стенанията на българската версия на дантевия ад- гърчещи се в погребална мъка фигури на български селянки на фона на един разпнат със завързани зад гърба ръце мъж, в чийто скут е заровила лице централната женска фигура.

И нито една усмивка. Всички жени, освен ужасно скръбни, са боси.А се разбира, че са народни чеда, също от селските забрадки.

В левия ъгъл мъже със строги физиономии ( с очила- белег на соцпрогреса, явно) четат вестник.

И всичко това в смазващ мащаб от много метри надлъж и нашир!

Това е зала № 6. Ще премълча името на добре известния на всички автор на творбата, която превръща въпросната зала в нещо като ритуален дом на българското социалистическо погребално изкуство.

Премълчвам очебийното авторството, за да не прозвучи като лично заяждане с един от патриарсите на рисувалното изкуство в годините на партокрацията, когато ни построиха НДК “ЛюдмилаЖивкова” на цената на един жилищен квартал в задъхващата се от липса на жилища София.

Стенописанието в огромен мащаб е абсолютната реплика на израза “пълна скръб” в българския език в най-буквалния смисъл. Никаква пиета ( на Микеланджело или на на друг ренесансов художник) не може да се мери с този размах на еднопластовата пропаганда, внушаваща безкрайното страдание на отрудените българки от времето на погубения от предишния режим борец за свобода .

Тъкмо на този фон се състоя пресконференцията на руския външен министър Сергей Лавров.

Клуб Z

Eвропейската комисия днес отхвърли руските обвинения, че се опитва да наложи със задна дата нови енергийни правила на ЕС върху по-рано подписаното междуправителствено споразумение на България и Русия за изграждане на газопровода “Южен поток”.

На пресконференция в София в понеделник руският външен министър Сергей Лавров поиска ЕС да изключи “Южен поток” от т.нар. Трети енергиен пакет на ЕС – законодателството, което изисква разделяне на производството от преноса на енергия, равен достъп на всички доставчици до инфраструктурата и администрирането й от независим управител.

“Ние уважаваме Третия енергиен пакет, но той не може да бъде ретроспективен според международното право,” каза Лавров. “Очакваме Европейската комисия да приеме разумен подход … без политизиране.”

България подписа своето междуправителствено споразумение (МПС) с Русия за “Южен поток” през 2008 година, а ЕС прие Третия енергиен пакет през 2009 година. Държавите-членки трябваше да включат разпоредбите на неговите директиви за електричеството и газа в националните си законодателства до 2011 година. България стана обект на европейска процедура за нарушение, защото не спази този срок. 

Сабине Бергер, говорителката по енергийните въпроси на Комисията, отхвърли днес бележките на Лавров, посочвайки че изискванията за разделяне на производство и пренос и равен достъп до преносните мрежи съществуват в европейското законодателство предхождащо Третия енергиен пакет, а именно – във Втория енергиен пакет, който е приет през 2003 година.

“Даже по Втория енергиен пакет междуправителственото споразумение не съответства на европейските норми,” каза тя пред “Клуб Z”. “И когато то е било сключвано, вече е било ясно, че Третият енергиен пакет е на път да бъде приет и държавите-членки е трябвало да се съобразят с неговите изисквания. Самите те са го гласували.”

През декември 2013 г. Комисията предупреди шестте държави-членки по пътя на “Южен поток” – България, Гърция, Хърватия, Словения, Унгария и Австрия – да предоговорят междуправителствените си споразумения с Русия в съответствие с Третия енергиен пакет, или да очакват процедури за нарушение от Брюксел.

Русия се възпротиви, че пакетът я дискриминира и поиска консултации по него с ЕС в Световната търговска организация. Това е стъпка, която може да доведе до арбитражно дело.

Москва настоява, че е справедливо нейният газов монопол “Газпром” да има контрол върху газопроводите в чужбина, в които инвестира милиарди евро. Третият енергиен пакет, с оглед да насърчи инвестициите в нова инфраструктура, позволява временни изключения от неговите изисквания при определени условия. Приетите на първо четене промени в българския закон за енергетиката обаче биха изключили “Южен поток” от действието на европейското законодателство за 50 години с опция за продължение.

Това Русия беше на път да постигне, без да кандидатства според изискванията пред Европейската комисия, а с лобистки прокарани поправки в българския закон за енергетиката, заради които Брюксел започна отделна процедура за нарушение срещу България.

“Засега нямаме молба от Русия за изключение от Третия енергиен пакет – каза Бергер. – Важно е да се разбере: Не може да има изключение от Третия енергиен пакет. Може да има изключение по силата на и според правилата на Третия енергиен пакет."