Срещу кого в БСП ще обединява Симов русофилите в партията?

В книгите „Течна дружба” ( 2011 г.) и „Течна дружба 2”( 2014 г.), както и в стотици статии и коментари от години насам, застъпвам тезата, че същностното разделение на българите минава като Босфора: между Азия и Европа, т.е. между консолидираните проруски нагласи, обърнати назад и на изток, срещу които стоят политически разнебитените гледащи напред и на запад сънародници.

Постепенно, особено след руската агресия в Украйна, тази теза стана видима за мнозина. Тя набра легитимност и вече можете да я прочетете в анализите и коментарите на много български и чуждестранни наблюдатели. Но нещо й липсваше, за да се утвърди напълно…

Липсваше признанието на фактите от страна на левичарите и русофилите. Ето че от днес то стана факт със създаването на движение на русофилите в БСП с председател Александър Симов. Регистрирал си е Обединението вчера в деловодството на Националния съвет на БСП, съобщава „Дневник”..

Защо?

На този важен въпрос Симов важничи в отговор, че това не била битка за власт, а за ценности. Въпросната ценност била „отстояване на русофилските настроения” на избирателите.

Едва ли някой извън кулоарите на другарите може да обясни смислено защо се налага да има и „обединение” на русофилите в БСП, след като вече от години там дефилира агресивното русофилство на Националното движение „Русофили” на Николай Малинов, чиито член е самият Симов ( и като такъв дори беше командирован да отразява неотразимия чар на руската диверсия в Крим през март, което стана известно именно чрез сайта на въпросното движение „Русофили”).

Налага се да разсъждаваме логично, за да си обясним това роене. Опорната точка на тази логика очевидно е закодирана в думичката „обединение”. На Симов и компания вече не им е достатъчно да има само „движение”- някак си много е статично и недостатъчно героично да се движиш под знамената на руската пета колона. Трябва направо да обединяваш, предвождан от хоругвите на путинизма!

Това явно е нещо като „развития социализъм”, който се предполагаше да надгражда обикновения, семплия социализъм.

Голяма “храброст” е да обединяваш русофилите в русофилската партия. То е все едно в Северна Корея да възникне движение за обединение около вожда Ким Чен Ун в партията. Или в Иран да учредят обединение около ценностите на аятоласите, а в еднопартийната Куба да се пръкне обединение в полза на еднопартийната система.

Нима в БСП са се промъкнали “русофоби” ( за каквито русофилите у нас набеждават българите, за които да си човек, българин и европеец е по-важно от любовта към Русия)?

Огледалният прочит на намека с „обединението” предполага, че в БСП има разнобой в състезанието кой да услужи първи, най-страстно и безпределно вярно на руския неоколониализъм в България.

Че Симов, който през 2006 г. се изявява в блога си като безрезервен поклонник на САЩ със статията си „20 причини да обичам Америка”, от няколко години изкупва вината си с нови поклони, но към Русия, това не е новина. Би било интересно да научим обаче кой в БСП смее да не обича Русия, че да се налага в партията да има „обединение”, което да чука на отворената към Кремъл врата !
P.S. Медиите, особено големите телевизионни канали в България, „случайно” легитимираха Симов като най-често канения пропагандатор на отиващото си правителство на Орешарски и мандатокрепителката му БСП.

По стъпките на кака му Велислава Дърева, която е сред отговорните политически лица на прехода като неизменен член на соцръководството от близо четвърт век (но скромно бива обявявана в ефира само като „журналист”, т.е. нещо като независим субект) Симов също бива тикан напред с неутралната титла „журналист”.

Междувременно Симов се оказа, именно след масирана рекламна медийна кампания от година насам, кандидат за евродепутат. А вече е и обединител на русофилите в управляващата партия. Пак ли ще го гъделичкат щадящо като „талантливо перо”, за да им се подхилква от екрана в позата на добряк, които си пази агресията за читателите на статиите му в интернет?