КУФАРЧЕТАТА ОТЕСНЯХА- НА МОДА СА ЧУВАЛИТЕ!

 

     Хубаво е да си галеник на съдбата. Даже много хубаво. Но и съдбата до един момент гали, но почнеш ли да се държиш с нея като с компаньонка на повикване, тя ни забива фитнес лакет в муцуната и освен да си предъвкваш мустаците с дъх на вчерашно уиски друго не ти остава. А, не остава ти, и миризмата на поразпечатанати и преплюнчени банкови купюри, които като пладнешки бандит си отмъкнал от иначе “собствената си банка”.

Ако не сте сте разбрали още, главно действащо лице на тази дописка е вече “лицето” Цветан Радойнов Василев, който за дълго време ще бъде обзовавано вече вместо с “господин”- именно с понятието “лицето”. А не дай си Боже да бъде занаричан и с четири имена. Посетилите следствените изолатори и Местата за лишаване от свобода /както нежно наричаме затворите/ знаят защо е така.

Странна обаче е отново националната ни тъпотия, водеща до елефантиарен маразъм. Уж, банката твоя, уж ти си чорбаджията, уж ти оперираш с всички девизи на банковата институция, а като последен кардараш товариш една “баничарка-молотовка” банкноти и ги превозваш в “собствения си” чартърен полет. В може би все още “твоят” аероплан.

Дивашка, балканска сугестия.

И до днес комунистите много се стафират, когато ги подхванеш за темата: “Кой и как изнесе куфарчетата на Луканов”? Направо им  изтънява дебелото черво. И се обясняват, и пустосват, и отричат, и се кълнат в разстреляния Митко Палаузов и Зоя Космодемянская. И в граничарското куче Вихър. А Стефан Данаилов, дори се хваща за съцето, дето е било отляво.

Ами сега?А де?

         Значи наистина много е останало за крадене и в годините на прехода и след Иван Костов, щом прословутите дип. куфарчета вече откровено се сменят с чували.  Сериозни чували. Като онези дето ги ползва Коза ностра-мафията де, но за други полезни цели. Разбира се, пак свързани със съответни ценни книжа, и тяхната предислокация.

Започнах с отношението на банкера от запаса Василев, към съдбата и нейната подигравка с особата му.  Не знам, какво са им разказвали дядовците на Борисов/Бареков по този именно съдбовен въпрос, но моят “дедо” определено преосмисляше подобни действия с поговорката:

”То, бива, бива, ама бивол за мезе не бива...”.

И след това намесваше отново дебелото черво, но този път, като орган получил кръвоизлив следствие пресищане с неподходяща храна. Абе, не е лошо да слушаме дядовците си понякога, дори те да не са били винаги месии в собствените си населени места.

Но като стана дума за прароднини все ми идва да попитам отново, както съм го правил много пъти:

Откъде Цветан Радойнов Василев имаше тези пари, с които организира банка. /Куха, куха, но все пак банка.../ Явно не са били точно от дядо му, защото той при всички случаи би го предупредил за последствията от презадоволяването на организма с небогоугодни изкушения и би му припомнил следварителните действия на съдбата. Пък и историята показва, че истинският богаташ, може да се почувства именно такъв едва преживял трето поколение охолен семеен бит. Значи определено не е са били от дядото. Остава следователите, може би, да научат истината и то цялата истина.

Не обичам менторския тон на поетът Иля Велчев, нито роднините му, чак до главпрокурорската линия, но тук ще спомена две изречения от най печелившата му естрадна песен /изпята от покойния Емил Димитров/:

”Ти закъсняваш понякога истино, но винаги идваш/2/ при нас.”

За никого не е тайна днес, че и самият текстописец е изживял подобен катарзис, за да съчини тези запомнящи се естрадни думички.

Да, съдбата и истината са понятия неподсилни на фамилни и шуробаджанашки врътки. Не бих искал да изпадам в краен мистицизъм, кармични разсъждения и прочее внушения и да твърдя че дори и ктиторския образ изографисан в някой манастир не би те спасил от възмездието на двете неумолими дами -истината и съдбата. Макар, че третата - Темида, особено в България прекалено дълго отбягва да ги привика на помощ в решаване на основния проблем в държавицата ни: Правдата. Или истината, нека да я наречем по съвременно.

“Законът е врата у поле” – това не ми го е казвал дедо ми, но аз съм стигнал до тази народна мъдрост след дълги митарства из кривите сокаци на националната ни псевдосоциалистическа и посткомунистическа мрачна действителност.

Днес малцина си спомнят, че преди близо две десетилетия, когато банките-бутафорки се плодяха като гъбки мохоморки след дъжд, а ние вместо на избори ходехме да ги берем /по призива на президента Желев/ и осъмвахме на по две ялови опашки. Едната - пред опразнените и изтарашени до вчера луксозни офиси. А втората пред празните магазини за хранителни стоки - НАРМАГ. Хубаво име, точно - народен магазин. Без нищо, точно за хора без пари.

Първата фалирала банчица носеше скромното и патриотично име “Славяни”. Чорбаджията и бе горд собственик  също на телевизия с почти същото компроментирано име като лицето Василев:

”7 дни”.

Името му бе Георги Агафонов. Дребно ченге с дребен хоризонт на мераци за бъдещо благоденствие. Банката му изгърмя, покрай него и две дузини негови ортаци и приятели поверили спестяванията си подобно на богоравния Вежди Рашидов, но далеч по-скромни. Тогава основният негов Зитц -председател на банката, според Илф и Петров, литературен герой който го бият и вкарват в кауша, изведнъж спря скъпото уиски, пурите, качи се на старата си ладичка и стана скромен организатор в споменатата кабеларка. Въпреки благородната му и навременна скромност го  вкараха в затвора. Там след като близо година му говориха с по четири имена го пуснаха оинфарктен, вдиабетен и пълна руина. Никой не си спомня днес за него. Доколкото знам Агафонов се откупи от най-важните си вносители и сега се бори за интернационализъм някъде из Русия. Може и да греша...

Е, навярно и да е изнесъл някое куфарче с конвертируема валута, ама чак самолет с банкноти, не е. За това съм сигурен. Съдбата на останалите 86 банки “Антинари” беше досущ същата. Затова и мемоарните книги на бившите мъже със скъпите пури и марковото уиски са еднакви и скучни като турски сериалки. Но при Цв.В. Работата е друга. Друга и пак толкова глупава. А защо е глупава ли? Защото при кражбата, най-трудно е отказването. Винаги те сгепсцват при предпоследния удар или при предпоследната неуредена далавера.

“Човешко око-насита няма”.

Тук пък цитирам баба ми Люба, за да не се обиди и тя на оня свят. И много е права-горката. Особено за нашенеца. Нему все не му достига последната хапка, последната ласка, последната глътка. И затова понякога и читави люде са си отишли мърцина, да не говорим за “интересни лица с по четири имена”.

Пределно ми е ясно, че у нас в момента няма политика, а само евтино платен политическо-телефонен рекет. Дране на ризи и други вехти събития от стари селски вечеринки. И това е съвсем естествено след като за управители на убогата ни държавица сме назначели хора, които с нищо не се различават от ахмаците, които преди време разиграваха по няколко напръсника върху картонен кашон с палаво дунапранано топче между чашките. Половината от кибиците залагаха за две предплатени от мошениците сигурни ракии, а другата половина, по-наивната, искаше да спечели една малка гроздова, уж честно. Накрая идваше кварталния полицай вземаше авоарите и ги деляха с далавераджиите. За жалост, това не е история, а дълго проточилия се нашенски преход.

Преход ли? Не.

         Това не е преход, а едно организирано съсипване на човеците, човещината и човечноста.

Кой ще е толкова луд, да вкара пари в уж собствена банка. После да намери един медицински доказан дебил, да му подари чувал с медии. Да се кефи на вестникарските заглавия и движещите се картинки в телевизорите. Богато предплатени и с предизвестен край. После да си разиграят бурлеската за “Злочеста Кръстинка”-дето била измамена от любов, а един откровен хахо срещу милион предплатени и уж бонус-евро да го пуснат да възстановява мангизите на най-първото, лице от каса заплати на Европейския Парламент.

Това и в италианските улично-площадни комедийки за Полишинел не можеш да го измислиш, защото е прекалено гадко и нелепо. Или може би у нас си върви. Защо пък не, след като тук  все още се харчат “мероприятия”, като: “Да изчистим България за един ден!”, “Да оградим България за една седмица!”, “Не карай пил!”. И всички са завършвали с такъв бутафорен крах, че не болници трябва да се закриват, а лудници трябва да се отварят, все повече и повече. И затвори... за супертарикатите. За онези, които вече не им достигат лукановите куфарчета, та вкараха на мода  василевите чували. Или чувалища...

Явно, че МВР, прокуратура и съд не може да се справи с батака. Ами тогава да извикаме доброволци от странство. Те ще дойдат със съответните заплати, защитни облекла и спрейове против бацили и току виж ще вземат да оправят нещата.

Колко хора сме? Седем милиона и кусур. И все отворковци. От най-долна проба. Горната я избиха комунистите, а наследниците им избягаха в странство. Предимно в САЩ, при щерката на Лавров, външен министър на Русия.

За финал оставих една история, която ще ви потресе с наглостта си:

                Информационен сайт NOVORUSSIA.EU - търси доброволец за главен редактор на информационен сайт

Сайтът е с хуманитарна цел в подкрепа на хората от Луганска и Донецка Република.

Сайтът е информационно противодействие на западните и американските лъжи и манипулации.

Сайтът ще отразява новини от света, както и в Русия и ще има много авторски материали. Всеки, който е съпричастен към убийствата на мирните хора - деца ,възрастни и жени в Югоизточна Украйна и смята за нечовешко търговията с човешки органи прикрита от военните действия ,моля да се присъедини към екипа на сайта.

След развиването на сайта и създаването на устойчива среда и набиране на финансови потоци - реклами, спонсори и други, тогава ще бъде обсъдено подходящото заплащане.
Моля използвайте телефона за контакт с нас.

След като бившия кандидат за европейска слава и мангизи-Сашо Симов - временно на заплата във вестник “Дума” обяви, че ще прави крило в БСП със задачи да втвърдява дружбата между Кремъл и Позитано № 20 сега из мрежата бродят ловки синчета на лейтенат Шмит, които по известен нашенски маниер се опитват да “ожилят” безработни български писачи. И разбира с мотива-добро сърце. Кой би ме убедил мен - примерно, че точно аз и моя интелектуален труд ще донесе мира в Украйна и то най-безплатно.

Значи, г-н Путин груха оръжия за милиони, а аз изпълнявайки миротворческата си човешка мисия ще пиша дописки и ще редактирам текстове в името на доброто, заклеймявайки САЩ и ЕС. А парите за пропаганда къде ще отиват? У Сашо Симов, у Василев, у Пеевски и в ТВ с незнаен номер. Нямало плащане, защото все още нямало “устойчива среда”, пишат ловките мошеници. Този номер да ви прилича на циганската “Ало”- далавера с претрепания роднина по време на катастрофа? На мен страшно ми намирисва на такава претоплена манджа. И гранясала при това. Но понеже съм любопитен човек се обадих на посочения телефон. Предполагам, че се досещате какъв сибирски тайфун от укори и обвинения ме засипа от ответната страна, щом попитах за заплащане. От “там хората умират”, та до “вие не сте никакъв интелектуалец. Те работят за правдата и без пари...”

Да, знам за пари в чували работи лицето Цв. Василев, не съм сигурен за колко пари работи Певевски, но знам, че на “бившия журналист” Бареков. Николай Бареков, с творчески псевдоним “Дудука”, за кратък период в една известна с фалитите си телевизия са му изплатени 1.800000 хиляди лева. Може и да съм сгрешил с някоя мъничка сумица, но едва ли това е от значение.

Едва ли Сашо Симов прави сдружението Кремъл-Позитано безплатно и едва ли пренаписването, превода и отпечатването на книгата на министър Лавров на български език е отпечатана Pro bono от зашеметени почитатели на поезията и публицистиката на литераторът Лавров. Едва ли? Едва ли, ама надали?

Зная обаче, че по непроверени тайни, пръкналото се наскоро комунистическо радио “Звезда”, е финансирано, макар не много богато от Пресцентъра на БСП и даването на пари продължава, защото и изборите се сляха, като авторско народни песни след идването но комунизма в България. И тогава беше така. Даваха се хонорари за да се пишат народни песни. За партизани и партизанки, за герои и героини. За три реки, които в една река се сбраха. А сега взеха, че ни издавиха.

И понеже наистина съм много любопитен, разрових още сайтове и представете си, какво намерих недалеч от обявата за доброволческата хуманитарна писателска акция. Същият адресат търсеше фирма за ушиване на униформени якета, ризи и шапки за облекло на сътрудниците на още несъздадения сайт. Едва ли шивачите и шапкарите щяха да работят за свободен Донецк и Луганск в свободното си от работа време. Освен ако не е им е платено. Или някой Василев не им е скроил шапката.

Пита се с чии пари или с чии лъжи.

Като пишех последните думи на текста в един момент реших да го прекъсна защото ми стана много противна цялата история. И завършвам:

Много се краде и лъже в тази държава. Прекалено много. Толкова, че дори цялата градобитнина за греха няма да отмие вината ни. Повече от колкото могат побра куфарчета, чували и самолети. И дори един човешки живот. Колкото и кучешки иначе да е той...