Тръгнали навремето синовете на Кубрат в различни посоки. Напуснали прародината всеки по свой път. Направили го въпреки бащиния завет със снопа пръчки. Единството е хубаво нещо. Животът обаче има свои ниши. Не всички от тях водят до спасение. Дали в природата или в исторически план през вековете – но животът дава шанс, от който някой се възползва, друг не. Причините са различни – субективни и обективни. Не винаги зависят от опитното в случая същество, с което животът и историята си правят безстрастен експеримент – дали ще оцелее, или не.

              Наскоро препрочетох „Предречено от Пагане” от Вера Мутафчиева. Исторически факт е, че Аспарух превежда своите българи през низ препятствия и успява да ги засели в пределите на могъща империя. Заселва ги трайно. Семето на етноса враства сред заварените славяни и се появява ново главоболие за Византия. Процесът на заселване в днешните ни приблизително земи е бил нещо като пламъче от свещ, изложена на непрекъснато течение. И продължава да бъде. Макар и със заличавана държавност, българите са оцелявали през вековете. Половината съществуване е било под робство.

              Днес сме самостойна и независима държава – по договори член на ЕС и НАТО. Отвъд това близкото и познато диво зове за освобождение от тях. Омръзна му да се преструва. 25–годишният ни „преход” – котва към миналото, направо вие чрез днешното си парламентарно представителство. Всички са нервни и обвиняват другите. Неистово настояват да проумеем, че са невинни.

            Едни с неохотно ръмжене се оттеглят от властта-кокал с убеждението да е временно – както досега. Да я дочакат отново. На други неприлично им личи колко искат да управляват отново. Забравил ли е някой с колко по-различни средства и механизми го правеха.

            Сценката, която се играе - с добрия и лошия олигарх, я знаем от филмите за доброто и лошото ченге. Единият вече го преследват и заклеймяват. Това, че „добрият” и „лошият” действаха при последните две правителства в тандем, да го посипем с пепел. Защото сега по стечение на обстоятелствата „лошият” оттича, но за „добрия” не се говори. А медийната палачинка подготвя привичния си обрат.

            Това, че нечий олигархичен сговор се е разпаднал и всеки тегли към себе си в различна по сила позиция, не е основание да вземем нечия страна. Нашата страна и нашите интереси, както и тези на България, са изконно чужди на техните.

            „Съединението прави силата” е надписът върху Народното събрание на България. Надпис, обезсмислен тотално откъм полза за страната. Та ние още не сме отделили зърното от плявата. Все още не сме осмислили и оценили последиците от съветската окупация през 1944, която някои продължават да наричат освобождение.

            Преди съединението и обединението е необходимо очистително разделение, но не като техния „народен съд”. Разделение, ако щем да прокопсаме, морално и естетическо – в смисъл на бъдеща нетърпимост към техните норми и критерии за управление, от които едва ли имат намерение някога да се откажат. Включително когато привидно се преследват едни други с цялата нежност на закона.