Преди да е хлопнало мандалото

Коментарът е публикуван във "Фейсбук". Заглавието е на "Дневник"

Спорът за гарантиране на депозитите само на пръв поглед изглежда нелеп, абсурден и от едната страна на барикадата - нагъл, а от другата страна на барикадата - гневен.

По принцип в такива спорове всеки, който заема публична позиция, най-напред би трябвало да декларира в качеството си на какъв говори - на анализатор, експерт, политик, учен или на човек, който е заинтересован по чисто заинтересовани причини (например имащ влог в дадената банкова институция или по друга користна причина).

Но по-важното е друго.

В този спор се решава нещо много по-важно. А именно -

кому принадлежи и ще принадлежи оттук нататък държавата
след 25 години на Преход:

- на една малка част от обществото - 1% свръхбогати, живеещи в квартали с изключителни мерки за сигурност и тънещи в абсолютен лукс, плюс още 9% — самодоволна, ултразадоволена и лицемерно наричаща себе си средна, класа

- или на останалите 90% — общото между които е, че всички те нямат удовлетворителна степен на контрол върху жизнените си стратегии, а са в зона на много висок, трудно управляем риск — всеки, дори най-малкият провал на тяхната жизнена стратегия (криза на бизнеса им, болест в семейството, уволнение, финансови затруднения в обслужването на кредита и др.) може да ги срине дълбоко надолу в обществото, т.е. те могат да (из)паднат не само твърде рязко, но и практически необратимо.

Сега се води титанична битка

между тези 1% + 9% - от едната страна и между останалите 90% - от другата страна.

При това властта (политическа, финансова, силова, медийна) е изцяло в ръцете на въпросните 1% + 9%.

Битката изглежда обречена.

Но ако имаме все още (или вече) гражданско общество, тя не е предрешена. Сега е един от малкото останали моменти, когато хората могат да успеят да си върнат България - чрез мощен протест и абсолютно несъгласие с опитите на олигархичния 1% + обслужващите го в свой користен интерес 9% завинаги да си присвоят държавата.

След това вече няма да има смисъл от съпротива... Защото ще бъде късно и мандалото ще е хлопнало.