Опорните точки срещу (атен)татковината

Днес се навършват две години от атентата в Бургас, който откри колко уязвима е националната ни сигурност и колко „сбъркан“ е демократичният рефлекс на обществото ни, което обича да се хвали със спасяването на евреите през Втората световна война на територията на България, но в критична ситуация прие с лекота като меродавна антисемитската версия за самоизбиването на евреите на българска територия защото това обслужвало интересите на Тел Авив.

Годишнините са за това: да си припомним някои истини. А истината е, че в българското публично пространство доминираше обилно ретранслираната от медиите версия, че не бивало да се доверяваме на бързата реакция на Израел и САЩ ( към която скоро се присъединиха и от Лондон), която сочеше от първите часове на атентата съпричастие на ливанската проиранска групировка „Хизбуллах“.

„Правилно“ селектираните в българските медии коментатори изтъкваха в хор, че ако приемем за вярно казаното от Вашингтон и Тел Авив сме щели да докажем, че сме им слуги.

Тази слугинска по отношение на руската пропагандна теза заливаше масово българския радио и телевизионен ефир. А беше слугинска по отношение на Москва, защото обслужваше именно опорните пропагандни точки по остта Москва-Дамаск-Техеран, според които България е станала жертва на добрите си отношения с Израел и САЩ- една ли не „така й се пада“. Вестник „Правда“ изрази подобна версия на ръба на задоволството в доста откровена форма…

За съотношението на силите в спора кой би могъл да е извършител можеше да съди например по едночасовото предаване „Рефендум“ по БНТ, в което двама експерти по сигурността и четирима журналисти се надпреварваха да прекъсват единствения си опонент в студиото Мохамед Халаф, дръзнал да разчете почерка на „Хизбуллах“ в атентата.

Това уникално свидетелство за масираната пропаганда в полза на споменатите опорни точки беше толкова впечатляващо, че беше увековечено като „картинка“ от израелския „Джерузалем пост“.

Впрочем вестникът е запазил спомена и за друго конкретно явление: водещата роля на иначе проправителствената ТВ7 в пропагандната война срещу версията за „Хизбуллах“. Тогава самотно се опитах да й се противопоставя със серия от статии. к ТВ7 се пъчеше като „единствената“ чужда телевизия, допусната от режима в Дамаск в Сирия, препредавайки откровената официозна сирийска пропаганда под формата на „журналистически подвиг“. Лично Бареков се прехласваше и рекламираше като амбулантен търговец продукта си, с типичното за неговата „скромност“ самохвалство, според което светът научавал истината за Сирия от ТВ7. На опитите ми да опонирам на тази жалка претенция ( в блога си) той ми отвръщаше от екрана с персонално обругаване.

Сега, когато ТВ7 вече не е свещената крава на властта, а Бареков е обърнал палачинката и по тази линия, някой ще си направи ли труда да поразпита що за сила стоеше зад телевизионната инвазия срещу официалната българска политика, за която външният министър Младенов е цитиран 7 месеца по-късно от „Джерузалем пост“ да казва със съжаление, че в чужбина българските усилия по разкриване на истината за атентата са имали повече подкрепа в чужбина ( разбирай сред официалните ни съюзници, а не в Москва), отколкото в самата България ( разбирай- в превзетата от петата колона на Москва местна пропаганда)? Бареков обаче никой не го разследва- той дефилира като заявител на разни разследвания и прокуратурата продължава да го „слуша“, както го слушаше, когато от екрана на ТВ7 пророкуваше при управлението на Борисов с удивителна точност кой ще е следващият подгонен в конкретен ден и час ( противник на КТБ и Пеевски) от държавното обвинение.

Кой знае защо връзката на ТВ7 с фамозната КТБ от онова време, когато официозният телевизионен канал обслужваше руската опорна точка и демонстрираше „собствена“ външна политика в това отношение срещу обслужваното от нея правителство на Бойко Борисов, тъне в удобна мъгла и днес.

Кой знае ли? Мнозина са. Но си мълчат. Защото срещу московския ръжен в България не се рита- включително от страна на онези, които обичат да ритат мачлета с руския мафиот Лужков, станал толкова нетърпим в откровената си обвързаност с руския подземен свят, че се наложи най-безцеремонно да бъде прогонен от третия по важност пост в Русия от Путин и Медведев ( буквално броени дни, след като дойде на 9 септември 2009 г. да открива заедно с премиера Борисов скандално разположения в българския резерват „Камчия“ московски туристически комплекс).

Впрочем атентатът срещу българската природа в устието на р. Камчия продължава да се разраства териториално ( например с нов спортен стадион насред резервата, в който не би трябвало да е възможно да се излива бетон) и вече е такъв фактор, че самият руски външен министър Сергей Лавров го спомена като голямо постижение в изявлението си пред медиите в София на 7 юли.

Някогашният земен рай с малките дървени бунгала е превърнат в пустош в угода на могъщия руски инвеститор и лъскавия му хотелски комплекс. На единствения оцелял търговски обект на километричната пясъчна ивица ( наричана от всички наоколо „руския плаж“), може би последното безплатно късче извънградско „дива“ земя за плажуване на варненци в събота и неделя, надписите са на руски. Продавачките са „продавчицы“, съблекалните са „ раздевалки“ ( да не би руската колония от затворения комплекс да се обърка за предназначението им ?!).

Край самата река старият комунистически паметник в чест на подводничарите, изпратени като диверсанти от СССР срещу България през Втората световна война, по време на която Москва поддържа пълноправни дипломатически отношения със София, е надлежно порусначен. Добавен е на руски с големи букви надписът „Вечная память“, който е надграден вече и със загадъчното за непосветените българи „Щ 211“- разшифрова се от посветените като съветската подводница-доставчик на диверсантите, открита неотдавна на черноморското дъно недалеч от нос Галата ( вероятно потопена от мина). На тържественото за чуждата държава място има и поднесени венци ( от „московските ветерани“, пише на лентата, макар ние да си мислехме, че въпросният руски комплекс е именно детско-юношески, както се твърди на указателната табела).

Ако ви се струва, че съм се отклонил от темата, да ви върна към нея с припомняне на спомената статия на „Джерузалем пост“ – в оригинал.

Израелски вестник повдига въпроси с български адрес

Иво Инджев ⋅ февруари 10, 2013 ⋅

Burgas report blaming Hezbollah the talk of Bulgaria
By BENJAMIN WEINTHAL JERUSALEM POST CORRESPONDENT
02/10/2013 02:11
Foreign Minister Mladenov: There was pressure not to publicize the Hezbollah link.

SOFIA – Bulgaria’s investigatory report placed the blame squarely on Hezbollah for the murders of five Israeli tourists and a Bulgarian bus driver last July.
Since the disclosure on Tuesday by the Bulgarian interior minister, the country’s media has been saturated with coverage of the findings.
In a series of interviews with The Jerusalem Post over the past few days with media experts, journalists and a top Jewish leader, a diverse picture of reactions has emerged.
Solomon Bali, president of the B’nai B’rith Carmel lodge in Sofia, said, “I was not surprised by Hezbollah” being identified as the agent behind the terrorist attack, but about the timing of the announcement.
Bali had expected the Bulgarian authorities to attribute the blame to Hezbollah at a later stage. “The truth has to be spoken,” he said.
When asked about the effects on the local Jewish community, Bali said, “Yes, that brings some tensions against the Jews.
It is not nice for us to see some of the comments [on the Internet], but we will survive.”
“I am amazed by the reaction in the social media against the decision of the government,” he added. Some of the Internet comments said the Bulgarians blamed Hezbollah “because of the Jews and Americans,” and this “brings terrorism into the country,” Bali said.
Ivo Indzhev, a distinguished journalist and author, praised the report’s conclusions. “Bulgaria dares to take responsibility,” he wrote on his blog.
“It was time to take responsibility for our own security, even though it is potentially threatened in the future by a possible terrorist revenge,” he added.
In his blog entry, Indzhev, who was vice president of the Association of European Journalists (1995 to 2000), debunks the arguments of opponents of the report. A telling example, Indzhev writes, is “the… ridiculous ‘argument’ that this was not typical for Hezbollah because… so says Hezbollah.
They never take the blame for terrorist operations, they didn’t take responsibility in this case either, and therefore could not be blamed.”
Indzhev wrote that “I have a response based on personal experience: When in October 1983 the headquarters of the US Marines and the headquarters of the French paratroopers in Beirut were blown up before my eyes, nobody doubted that Hezbollah did it. It didn’t matter that the pro-Iranian group did not admit it officially but loudly celebrated the victory in the southern suburbs of the Lebanese capital.”
He continued, “The evidence that the Americans and the French had absolutely no doubt regarding the responsibility of Hezbollah, was the fact that the former opened fire from their ship artillery, and the latter sent their Mirages [jets] against Hezbollah bases in the Bekaa Valley in Lebanon.”
In an analysis for the Post, Elena Zaharieva, a close observer of Bulgarian-Israeli relations in the media, noted that the BNT public broadcaster’s Referendum program stacked its talk show on the subject with people who rejected the report’s conclusions.
“The seven guests almost unanimously stood against the government’s decision to publicize results from the investigation and voiced their disbelief about the involvement of Hezbollah,” she said. “Iraqiborn journalist Muhammad Khalaf, who lives and works in Bulgaria since 1978, was the only one on the panel who defended the officially announced results from the investigation.”
Khalaf said on the show that he “immediately recognized Hezbollah’s hand in the attack.” He was regularly interrupted every time he started to speak, Zaharieva said.
Khalaf quoted on the television show a late July report in the Lebanese newspaper Al- Nahar, in which Ibrahim Bayram (who according to Khalaf has Hezbollah connections) wrote that “Hezbollah is spreading to new territories different from the usual, such as Bulgaria,” Zaharieva said.
The rest of the BNT show’s panel consisted of two journalists and four security and policy experts. They argued that there had not been any convincing evidence for the involvement of Hezbollah in the terrorist attack, that Bulgaria had been pressured by Israel and the US to blame Hezbollah, and that the government had put Bulgaria in danger.
“Bulgaria has been pushed into a [Israeli] scheme, which starts with Hezbollah but ends with Iran,” journalist Georgi Milkov said.
Responding to the discussion on Referendum, Bulgaria’s Foreign Minister Nikolay Mladenov said on BNT that the government would not have issued a statement linking Hezbollah to the Burgas attack if it did not have solid evidence.
“Nobody has ever exercised any pressure over Bulgaria,” the minister said, adding that there had in fact been pressure not to publicize the Hezbollah link.
Mladenov expressed regret that foreign countries showed a stronger trust in Bulgarian institutions than many within the country.
Bali criticized the Sofia-based Bulgarian Center for Middle East Studies and its director Mohd Abuasi for serving as the “official representatives of Hezbollah” in Bulgaria and for stoking anti-Israel sentiments.
During the IDF’s Operation Cast Lead operation to stop Hamas rocket attacks on southern Israel, Abuasi said in late December 2008 that Israel was creating a Holocaust in the Gaza Strip, speaking during an interview with the FOCUS news agency.
Radio Bulgaria’s Dimitar Oushev’s cited Abuasi’s opinion a day after the terrorist attack in Burgas: “Perhaps it is due to the fact that over the last couple of years this country took several times the side of Israel in the Middle East conflict.”
Bali added that the Bulgarian Center for Middle East Studies studies played a role in sending Bulgarian journalists from TV station 7 to Beirut after the Burgas attack to broadcast anti- Israel interviews via a Hezbollah- controlled television network.