Правителството „Орешарски” си отиде.

„Кабинетът продължи да работи, за да обезпечи спазването на политическите договорки, а не защото аз или някои от моите колеги са останали вгледани в постовете си.”

Това приблизително заяви господин Орешарски в изказването си пред Народното събрание, докато подаваше оставката на ръководения от него кабинет.

Каза го човекът, който, в продължение на около година, твърдо и неотклонно ни убеждаваше в сигурното и оправдано съществуване на тази власт, ползваща се според него със сигурната подкрепа на суверена. Една напълно легитимна през цялото това време според Орешарски власт, призвана да изведе страната от незавидното политическо и икономическо състояние, заварено след оттеглянето на предшествениците.

Цитираните по-горе думи изрече в българския парламент човекът, който или подминаваше безмълвно и с иронична усмивка искащите по улиците оставката му при разнообразни климатични условия, или отговаряше на критиките със завидна самоувереност в дълголетието на проекта, в който се съгласи да се включи на една толкова важна позиция.

Да говоря ли за случая с белия автобус?

Разбира се, че няма нищо особено смущаващо в това, че в демократичните общества се правят политически договорки и че се признава наличието им. Въпросът само че е, докъде е редно да стигат договорките и какво си разрешават договарящите се. И какво е договорка също така.

Как трябва да разбираме израза „политически договорки” в употребата на господин Орешарски от вчера? (Тук за кутията с инструменти на Витгенщайн само намеквам.) Като някакво самопризнание ли да гледаме на тази негова реч, като на саморазкриване, или като на целенасочено отместване на отговорността, като на пренасянето й изцяло върху дизайнерите? Защо каза той, господин Орешарски, точно „договорки”? И какво трябваше да значи „останах заради политическите договорки”? Нали това трябваше да бъде едно едва ли не безкомпромисно в своята отговорност пред разклатилата се и нуждаеща се нация правителство на трудно, но стабилно постигнато обществено съгласие и на безкомпромисната експертност. Сиреч, нещо отвъд просто договорките. И на така желаната прозрачност.

Имам предвид, че господин Орешарски достатъчно добре знае, че изразът „политически договорки” навежда на мисълта за отношения, които пренебрегват, загърбват и дори изключват суверена в една държава от демократичен тип. Семантиката на термина „политически договорки” носи със себе си и нюанса на задкулисие. Конотациите са по-скоро негативни, както съзнава и господин експремиерът Орешарски. Конотациите са за скрити…договорки. А общественият договор е нещо различно и много по – голямо от договорката. И това не е сексизъм, внедрен в граматиката, повярвайте ми! Защото можеше да бъде казано вместо „договорки”, нещо друго. Защо не и „договорености”. Пак е в женски род, нали. Е, вярно, русизъм е. Политически договорености.

Дали Орешарски извърши някаква изповед в парламента? Или сбърка неволно в изказа си, говорейки за договорки? Не, грешка нямаше и няма. Господин Пламен Орешарски прехвърли със своите „договорки” отговорността към наелите го.

Сега мнозина бягат, други си стискат ръцете и вземат своето от договорките.

Беше време, през което се създадоха бързи политически проекти, а някои продадоха битието си в българската политика срещу гарантирани средни възрасти и старини също така.

И кой в крайна сметка предложи Пеевски? Така попитаха вчера подалия вече оставка Орешарски. Той отговори отново с иронична усмивка, казвайки: „Още е рано да се каже!” Това вече беше наглост. Не че някой се е надявал да получи искреност, но можеше подаващият оставка да бъде по – близък до добрите нрави. Вместо насмешка и открита надменност можеше да чуем нещо като: „Вие сами добре знаете.” Или дори нещо от рода на „ О, моля ви, престанете с този въпрос!”  Вместо това получихме наистина циничното „Още е рано да се каже!” Щом е рано кога ще му дойде времето?  Кога ще дойде времето, в което вече няма да е твърде рано за истината. Мисълта ми е за неприличието на едно такова публично говорене. Защото такова публично говорене показва неприлична презрителност.

Кога ще му дойде времето на това казване и от кого да очакваме да ни каже?

Договорките трябва да с в някакви прилични граници. Това е.