Сега се намираме там, където ще искаме да се върнем тогава, когато ще плачем за същото, за което се радваме сега. Ще пробвам да разплета тази мисъл с пример. Предстои ни да отидем, да речем, на отдих в планината. Радваме се, много се радваме. Говорим само за това. Откога я чакахме тази планинска почивка, чак вече не вярвахме, че някой ден ще се случи. Денят на случването идва, тръгваме, изкачваме се в планината. И що да видим? Докато сме се радвали, изобщо не ни е минало през ума да се подготвим. Да вземем подходящи дрехи, да се запасим с нужните неща. А там вали дъжд, трещи, губим ориентация. Поставяме си задача да оцелеем, докато някой планински спасител ни открие. Мечтаем си да се върне времето, в което е можело да вземем всички мерки, да предвидим, да действаме по подготовката си за планинското приключение. Времето обаче не се връща.

Хубавото е, че сега се намираме точно във времето, в което най-вероятно ще си мечтаем да се върнем в края на изборния ден 5-ти октомври. Ех, ще си казваме тогава, ако можеше да се върнем в деня на оставката на правителството на Орешарски, колко много неща можехме да направим. Можехме да предвидим, можехме да вземем мерки, можехме да действаме…Ще гледаме резултатите, ще се питаме защо беше всичко и ще си мечтаем за мига, който тече сега.

А мигът си тече като шампанско на площада, гръмнато в чест на оставката.Радваме се. Направо оглупяваме от радост. Радан Кънев описа радостта си в пет реда, в които успя да съчетае думи като шампанско, бира, сълзи, барут, пот и казаци. Само си мислите, че е невъзможно, ето го: „За разлика от 97-ма, днес няма да се напиваме като казаци. По-добре да си легнем като германци в полунощ, на четвъртата бира. Защото от утре е труд, пот и…труд. Защото твърде дълго беше шампанско и сълзи. Честито и си пазете барута сух. Сега започва.“

Аз съм десен човек, слушам какво говори Радан Кънев. Отварям си първа бира и започвам да разсъждавам. Добре звучи съветът му да не сме като казаци, а като германци. Добре се е обърнал към нас, както навремето Чърчил към англичаните, на които обеща кръв, пот и сълзи.  Обръщението му е  евроатлантическо ориентирано и ако той самият бе успял да си запази барута сух, нямаше изобщо да се чудя за кого да гласувам на 5 октомври. Обаче как да знаеш дали един барут е негодно мокър или само неволно подмокрен, ако той се намира в онази банка и едва ли ще разберем защо точно там? 

На втората бира става ясно, че Цветан Цветанов щял да върне държавата на хората, ако ГЕРБ има мнозинство в следващия парламент. Това е добре, значи все още има държава. И хора. Обаче тези хора помнят къде си държеше Цветанов държавата, когато беше в позиция да я раздава на хората. В ушите си я държеше. Същите тези хора, като всички нормални хора, държим повече телефонните ни разговори да са наши, отколкото държавата. Това, което имаме като спомени, както би се изразил Цветан Цветанов, не е онова, което бихме искали пак да преживяваме. Обаче както е тръгнало, ще го живеем точно такова, че и отгоре.

На третата бира вече е ясно, че цялото лято ще мине в такива шеги и закачки. Ще дойде служебното правителство. Ще се заемем с него. И с президента, който ще го назначи. После ще бъде посочен българския кандидат за еврокомисар. Още един повод за караници, омрази, страсти и други изтощения. Междувременно ще има събития, които ще бъдат толкова раздувани, че да не остане място за каквото и да било друго в главите ни. Някои ще са от природно-климатичен характер, като наводнения и градушки. Други със сигурност ще са с етнически произход – за сплотяване на антиетническия  и на майчиния вот. БСП ще се изпокара, новият политик  Бареков ще се люшка между маниакалната и депресивната си фаза до пълен световъртеж.

На четвъртата бира ми става ясно, че единственото, от което ще се интересуваме през цялото лято, е с кого ще се коалира ГЕРБ. Както хитът на миналото лято беше „Кой“, така сега ще е „С кого“. И колкото повече питат Бойко Борисов с кого ще се коалира, толкова повече той ще отговаря, че с никого. И че ако няма 121 депутата в бъдещия парламент, няма да управлява. Което означава, че ако депутатите на ГЕРБ не са мнозинство, ще управляват отново същите, на чийто отказ от управление сега се радваме. Това са ни двете възможности – или Бойко Борисов, или досегашното.

Ще бъде една от тези две възможности. И тогава ще си кажем, ех, ако можехме да се върнем в деня на оставката – да предвидим, да преценим, да действаме най-вече…Ще гледаме резултатите, ще се питаме защо беше всичко и ще мечтаем за времето, което сега се лее като бира, което не е кой знае колко по-различно от предишното шампанско и сълзи, в случаите, в които не става дума за музикални жанрове, а за политическото пиянство на един народ.