ПОРТРЕТ НА ТРИ «ЛАСТОЧКИ»

        СИДЕРОВ:  «ТОВАРИЩ  ПУТИН, ЗАДАНИЕ  ВЫПОЛНЕНО»!

От  сцената в театър «България» си отива едно особено досадно политическо създание, на име Волен Сидеров. Театралната академия щеше да надува перки от гордост, ако той беше нейн възпитаник. Какво вживяване, каква класика по систмата на Станиславски! Без съмнение, най-запомнения епизод от неговата шумна кариера беше демонстрацията му пред джамията, от която непредубедения посетител на София би предположил, че онемелите турци са били ония, които са изклали Батак. Горд българин със стиснат високо юмрук – ботевски лъв, символ на нацията!

Това беше само едно от изчадията на старата-нова Държавна Сигурност. На него, тоест на Волен, беше поверена ролята на възраждащия се национализъм – последната карта на комунизма.

 Държавна Сигурност е предвидлива организация – тя познава отдавна силата на национализма, така както я познаваше Хитлер. Дори и подобието между двамата не е случайно – ефрейторът е нисък както и нашата издънка;  фалцетът и на двамата достига удивително кресчендо, когато по време на реч и двамата се въздигат на пръсти; битангите им са най-силни в задните улички, а мацките им са колекция от порно-звезди с демонстративна мъжественост – истински амазонки; черното се прелива в кафяво, а кръвта на нацията е чиста и пречиста като червеното знаме.

«Товарищ Путин, задание выполнено»!

АНГЕЛ-ЧЕ

Едно от най-одиозните творения на Държавна Сигурност е движението «Че Гевара». Пиесата с трансформацията на живковизма задължаваше тази далновидна организация от пост-комунистически режисьори да даде на младежта храна за духа, популярен идол, звезден образ или сексуален мачо-символ. Заели са го от така наречената «прогресивна» западна младеж в лицето на  аржентинеца Че Гевара.

Една подробност: Че Гевара, или гальовно Ел Че ( за хилядите кубинки, чакащи пред неговата спалня), се разделя с Фидел Кастро след триумфа на кубинската революция и тръгва отново по пътя на партизанлъка да освобождава други народи.

Тук пиесата на Държавна Сигурност прави голям завой от истината: Че Гевара не е комунист, не е и анархист, а троцкист, привърженик на троцкистката идея за перманентна революция. Двамата с Кастро се разделят, понеже Кастро предпочита да работи с КГБ. Това и предписва съдбата на «revolucionario numero dos”.

КГБ не обича самодейци като него да проповядват своя вид комунизъм в Латинска Америка без да питат. За Латинска Америка те имат други планове.

Така на сцената се появява една аржентинска «ласточка» на име Лаура - така наричат възпитаничките на московската школа за секс-шпионаж, водена от полковничката от КГБ Лидия Кузасова – руса блондинка, светлосини очи, елегантна. С други думи шлифована шлюха със задграничен опит.

Истинското име на Лаура е Хайди Тамара Бунке, дъщеря на германски професор-комунист и полячка.  Няма да ви разправям за подвизите й – те са описани в книгата на Дейвид Луис «Използването на секс от съветското разузнаване», публикувана в 1977. Пускат ласточката Лаура на Че Гевара още след революцията, когато той отива да проси пари от Източна Германия и СССР. Следва дъ-ъ-ълга дружба.

Гевара напуска Куба и тръгва първо да освобождава Боливия. И ето ти чудо – там скоро се появява и Лаура и като стара любов разбира къде се крие. Останалото е известно: властите го сгащват и го пречукват безцеремонно: жената, с която перманентния революционер Че се е любел, го предава като куче. Той така и не разбира, че тя го е любела по поръчка.

Кубинските ченгета пускат легендата за героичната смърт на легендарната «партизанка Татяна (Таня)». За нея се пеят и песни. Така КГБ замазва следите и делата й. Татяна обаче е жива и до днес.

Но ето че тия дни сме свидетели на моралното възмущение на един от най-тъпите рупори на посткомунистическата драма – Ангел-Че. Времето за неговата роля изглежда също изтича и той беше изритан в задника от неговия комсомолски партньор Бареков. Любовта между тия две «ласточки» свърши и  днес те се сръфаха като кучета. Но  (о, небеса! – лидерът на Национално движение «Русофили» е морално възмутен – Бареков го заплашва и се държи с него като с мръсно псе.

Защо ли не ни учудва?