БОЙКО БОРИСОВ СЕ ОТТЕГЛЯ ОТ ВЛАСТТА

       
Цялото удоволствие от играта на бридж е в анонсирането. Разиграването се оставя на слугите.

Един добър политик би трябвало да знае кога е момента да се оттегли. Този момент за Бойко Борисов е сега.

Неговият триумф на «comeback kid» е пълен. Две злобни комунистически издънки,  като Станишев и Манолова, се кълнеха че Бойко никога повече няма да вземе властта. Днес властта е отново пред него, а двамата злобари се мъчат с последни сили да спасяват репутацията си и още не разбират, че вече е загубена.

Бойко има няколко месеца за размисъл. Неговите натрупани от преди негативи обаче би трябвало да  го накарат да мисли бързо: популизъм в тази ситуация е въздух под налягане, а голямото му его изобщо не помага. «Аз и моята партия...», или «аз ще наредя на партията...» в този век повече не  върви.

Партията не е тесте карти. Нито партията е той. Това, което заслужава обаче и не може да му се отрече е, че ГЕРБ излезе здрава и читава от поредното комунистическо премеждие, членската й маса не пострада и атаките срещу нея се оказаха ялови - комунистите нито анонсираха добре, нито си разиграха картите както трябва. А за тях властта е като тесте карти.

Тук обаче трябва да кажем, че изобщо не става дума за карти, а за нещо много повече, а именно оживяването на нацията и отприщване на възможностите й за просперитет и твърд курс на запад, към Европа. Противници на този курс от 25 години са българските комунисти във всичките им разцветки. Противник - и то най-опасния, е техния покровител Русия.

Дошло е време Бойко да преодолее надутото си его и да сдаде ГЕРБ на по-млади и по-квалифицирани хора с определени десни убеждения, по възможност технократи и с повече чувство за национална принадлежност. Нерешителността, която той показа в определени моменти при предишното си управление, не се преодолява само с повече стаж във властта. А и годините го натискат, да не говорим за кръвното.

Никой не отрича неговата роля в изграждането на ГЕРБ и никой не мисли да го изолира и да го забрави. Напротив, за него винаги може да има почетно място между лидерите на партията, с които може да споделя опита си.

Това, което се иска от целия десен политически спектър, е да проведе дълбоки реформи, които да заздравят работата на демократическите институции и по този начин да гарантират на страната възможности за израстване на здраво гражданско общество – единствената сигурност срещу комунистическите опити за реваншизъм. Такива реформи вървят ръка за ръка с нужните икономически стимули, основани на свободната инициатива.

Да повторим – Бойко направи нужното, за да излезе ГЕРБ честно от изключително трудна ситуация, но това не е достатъчно. Да го успокоим – ако му се иска славица,  да го уверим, че му е гарантирана като основател на партията, далновидно предоставил открилите се пред нея възможности за широката членска маса.

Не очакваме от него да развихри шанса си за отмъщение срещу зловонната комунистическа сбирщина – в края на краищата той трябва да е разбрал, че е нормално политиците да се препикават един друг и че няма нужда да гони карез. Такова отношение е венецът на победителя и обикновено е характерно за големите личности. А ако трябва да прибавим още благинки към неговото оттегляне, да не забравяме, че така хиляди негови почитателки няма да имат причина да го намразят, ще му пишат поеми и ще му плетат топли пуловери во веки веков.