Говори Пловдив: БСП - кое е първичното - простотията или успеха

Още в петък Сергей Станишев поиска „честни и ясни правила” при повеждането на конгресния вот в неделя за избор на нов лидер на БСП. „Иначе – заяви той – има опасност само след три месеца новият председател да бъде разкъсан от съпартийците си”.

Сергей Станишев, сигурен съм, много добре знае, че говори глупости, с които излага и себе си, и партията си.

Излага себе си, защото никой човек, който е поне що-годе с акъла си, не може да си представи, че БСП някога ще играе по честни и ясни правила. Тя ако можеше, щеше да го е направила поне веднъж за последните сто години.

Ама не.

А как Станишев излага и партията си? Ами като се е захванал настойчиво и публично да иска въвеждането на такива правила, той потвърждава вече казаното – че тях просто ги няма в БСП.

Но тъй като тази партия, както е известно, е права, дори когато съгреши, оказва се, че по този начин Станишев  излага пак себе си, защото самите социалисти, ако се сетят, де, могат най-резонно да го запитат - ами ти, бе, господинчо, като беше толкоз годин председател на БСП, защо не въведе въпросните „честни и ясни правила”, ами през цялото време използваше наличните нечестни и неясни, за да прокарваш каквито си искаш решения и да правиш всички на маймуни.

Другата велика глупост, която изръси Станишев, тази за евентуалното разкъсване на бъдещия председател след три месеца, също не може да се сбъдне, особено в партия като БСП.

Според логиката, която прозира в думите му, самият Станишев трябваше отдавна да бъде разкъсан от своите съпартийци, защото не само винаги е имал силни вътрешни врагове, но и нанесе толкова много вреди на партията и на страната, че напълно си заслужава разкъсването.

Само че те, социалистите, не могат, защото никога не са го правили.

Те, първо, не знаят как демократично се маха лидер. Фактът, че досега не са махнали по нормален политически път нито един, а всичките им партийни началници или си умират от някаква - естествена или неестествена – смърт /Г. Димитров, В. Коларов/, или се издигат и отиват на друга, по-отговорна и добре платена работа /Г. Първанов, С. Станишев/, или улицата ги изхвърля изобщо от политиката заради глупостите, които правят в държавата /А. Луканов, Ж. Виденов/, или биват свалени с вътрешнопартиен преврат /В. Червенков, Т. Живков/. Но нито един не е свален и заместен с друг по „честни и ясни правила”.

Това е положението.

Второ, в БСП не могат „да разкъсат” лидера си, защото партийните и ченгеджийските пагони им тежат прекалено много и чинопочитанието там е силно. Пък и „партията” винаги има едно наум за това „какво ще кажат хората”. В смисъл – какво ще кажат хората в Кремъл, де. Защото от останалите хора на тях не им пука, но нали не могат да досаждат през три месеца на кремълските другари с искания да си сменят лидера и те през три месеца да трябва да го одобряват.

Ами другарите там си имат друга, по-важна работа – да бунят Украйна и да подпомагат свалянето на малайзийски самолети, да отбиват всякакви атаки на мръсния Запад, да строят социализъм за една отделно взета управляваща върхушка…..такива неща.

Вглъбен да следя целия шум в системата покрай избора на нов комунистически лидер обаче, не сколасах навреме да изляза пред червените делегати с аргументирано предложение за правилния кандидат.

Според мен БСП най-после трябва да си избере за върховен партиен бос самия свинар, издигнал се до пловдивски вожд на комунистите и велик организатор на панаири, човека от народа, наречен Георги Гергов. Той е отвсякъде наше момче, което прекрасно съчетава в себе си двете най-ценни качества на нашата партия любима – пълната простотия на нейната членска маса и огромното престъпно придобито богатство на нейната върхушка.

Няма как да не се съгласите с мен, граждани - по тяло, душа и сърце този човек сякаш е направен от Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин и Димитров, взети заедно. Имам предвид – сякаш всички те заедно са изнасилили някаква цицореста българска чалгаджийка с красиво единично име и Гошко е резултатът от това групово забавление. Затова и той е толкова умен, предан на социалистическата идея, виден отвсякъде, народен човек, изключително широка душа, невероятно тесен социалист, загрижен за бедните и социално слабите, добро чавдарче, гордо пионерче.

Но пък, виж, те сами са се сетили да го издигнат – вероятно точно заради тези му качества.

Ако бях на тяхно място, щяха напълно единодушно да избера предложения от мен човек, а така щеше да отпадне и мъчителният за Станишев дерт с честните и ясни изборни правила – защото нали при проява на пълно овчедушие такива правила вече не са необходими…..  

Но дори и да не изберат точно Гергов обаче, ще изберат някой, който му е мисловен и психически клонинг, само с леко по-различна визия. Чак да му се доповръща на човек от всички стари, нови и възможни бъдещи лидери на тази партия.

Както и от самата партия.

Така или иначе, размислите за Герговото Гоче обаче ми изясниха истината и по една много-по-фундаменталната тема за това кое е първичното в БСП, пък и в България изобщо – дали успехът или простотията.

Няма как да не се съгласим, че с поне 80 процента от тези, които тук се считат за успели хора, хората в нормалния свят не биха седнали да разговарят за каквото и да било, за да не се оцапат. Или за да не слушат само глупости. Или и двете.

Досега винаги съм смятал, че, тъй като простотията е наистина масово явление в милата ни родина, трайно наследство, оставено ни от комунизма, то затова повечето успели хора тук са и прости.

Обаче по-внимателният анализ показва, че ако доскоро е било така, вече не е, ситуацията е променена и социологическият подход към темата трябва да се замени с по-фундаменталния генетичен подход.

Очевидно е, че сега, след 25 години преход и навлизането в живота на поне две нови поколения българи, имаме налице промяна в генетичния код. С други думи – тъй като виждат, че повечето успели преди тях хора са прости, младите българи напоследък инстинктивно изпростяват, за да успеят.

Затова не се сърдете на децата си, граждани, самите им гени ги водят натам – вместо към библиотеката, към чалга-клубовете, вместо към научно-популярните филми, към „Биг брадър” и турските сериали, вместо към умерените прояви на отговорност, към неумереното забавление, вместо към баланса между създаване и консумиране на стойности, към чистото консумиране.

И така нататък – важното в случая е, че тенденцията, струва ми се, вече е заложена генетично и затова се следва така упорито.

Не вярвате, че е възможно ли?

Ами то е същото като промяната на обществения вкус към жените – когато в епохата на Рубенс мъжете са харесвали по-пълничките богини, то предимно такива са се раждали. А тъй като нашето общество от около 50 години предпочита кльощавите манекенки, то предимно такива се и пръкват.

Ричард Докинс прекрасно и съвсем научно обяснява тези генетични движения в книгата си „Себичният ген”, така че който не ми вярва, да я прочете и ще разбере съвсем точно какво имам предвид, като казвам, че простотията в България вече е преди успеха и е пътека към него, а не спирачка за постигането му, както по света.

Забелязвам обаче, че само генът на БСП по никакъв начин не се променя и остава все така твърдо свързан с лъжата, манипулацията, стремежа към властта като извор на пари и към парите като извор на власт, както и с дълбоката братска любов към Русия като извор на всичко останало.

Веднага ще познаете, че е така, щом новият председател на БСП започне да ви говори по какъвто и да било въпрос.

ПП Първо смятах да напиша този текст, след като изчакам резултата от конгреса на БСП, за да видя кой ще е въпросният нов председател. Но като помислих, разбрах, че няма смисъл да си губя времето и да им правя евалла на комунистите - когото и да изберат те, за българското общество като цяло все ще бъде зле.