Бърканици

            Да речем, че говорим от гледна точка на нещастния български избирател, някакъв абстрактен извлек, наричан как ли не от партийните шамани  и оракули на щат, макар че кой ли Го пита; първо и най-важно условие на честният интелектуалец днес – е да го осветли какво се случва сега, а не да го назидава и засипва с укори за апатичността му.... Като че ли има ясен избор, като че ли има ясни политически субекти, ясно представляващи социалните групи и слоеве…

Нищо подобно. Налице е, битийно непоклатимо, едно фамилиарничещо с проблемите на хората, обременено с  потомствени грехове, “ляво”… и едно “дясно” , което не се знае кого точно да се спре, че да го представлява; или дали пък не си е самодостатъчно в увереността, че знае някаква езотерична рецепта за плодотворен  социален живот. В РБ, /знае ли някой какво точно е това?!/, са готови да хвърлят шапки, че няколко процента българи все още им обръщат внимание и то поради това, че нямат алтернатива;  в крайна сметка - за какво си мечтае върхушката в РБ  /повечето  изхабени муцуни, без енергия и идеи/ , ами да заемат мястото на балансьор, което Доган и сие олихвяват. Кокоши стремежи, но това е…

Заемайки това място… няма как новият-стар Б.Б. да не ги дари с някое постче в държавната стълба. Те са изпълнени с необяснимо благородство и това е достатъчно... Затова и  тия напъни, реторика, самодоволно пъчене, демек ние “десните” знаем как / да бе да!/… Смесицата от кол и въже в това нещо, в РБ,  трябва да доведе избиратели, според общия предразсъдък. Ние да наредим листите пак, пък… Ама няма да  е зле и малко повече, но затова трябва и популизъм, тая мръсна работа пък е оставена за Герб, щото като я свършат и ще им се признае, че са дясна  партия, годна за коалиране…  Нападките пък ще бъдат забравени, ей така, нали сме христиени уж…Няма нужда да ползваме висока теория: толкова е елементарно… Впрочем ползването на абстрактен език вече е опит за прах в очите, така са ни омръзнали шибаните прогнозатори, бивши комсомолчета и всякаква там измет, шаваща из академичните коридори…Да, простено му е на  българина да ви псува до девето коляно! Некадърна паплач…

            А не беше ли време, когато хора ставаха на живи факли, скачаха от Аспаруховия мост, искаха промяна на статукво, край на мизерния български политически модел?!… Но ето на: олигархията подмени въпроса. Някакъв 5 октомври, затуй било всичко… Дежа вю.

            От друга страна – има ли нация наистина? Може ли българина да отхвърли тарикатите, които го яхат с две-три кухи фрази? Или ако проявява някаква инстинктивна мъдрост – защо винаги постфактум? Това вече е цивилизационен недостатък на българското и никакви социални преустройства не го поклащат… Защо трябва да те излъжат няколко пъти да разбереш, че насреща имаш шмекери? Да ти  дърдорят някакви идиоти, че той, суверенът, не си знае интереса… Дори да му дават презрително позорния “ден за размисъл” и разни партийни копелдаци да му размахват  пръст: “мисли, българино!”…  Вмирисани на корупция попове пък – да го учат на духовност… Абе, що не си...

            Но основният въпрос “какво да се прави?” стои… Поне още можем да се смеем. Това пък прилича на оптимизъм….

Смешно, а? Засмейте се смешници, както е казал поета…