КОШМАРЪТ НА ЕДИН СЦЕНАРИЙ. КАК РУСИЯ МОЖЕ ДА СИ ПРИСВОИ БЪЛГАРИЯ?

 Един сценарий, на който всички са склонни да гледат скептично, е Русия да прати  черноморския си флот със стотина хиляди морски пехотинци, които да дебаркират в Бургас и Варна, да заемат летищата, да изсипят няколкостотин изтребителя и бомбардировача и да представят света пред свършен факт, заявявайки че идват на помощ на руското население, концентрирано главно по българското черноморско крайбрежие.

Философията на НАТО «един за всички и всички за един» ще бъде поставена пред свършен факт. Силите, които биха могли да противодействат на такъв десант, просто не са в България, а България няма планове за защита от такова нападение. Досегашната й политика е основана на минимален военен бюджет главно защото старите «врагове» от времето на Варшавския пакт – Турция и Гърция – днес са наши съюзници.

Това е фалшиво чувство за сигурност, тъй като един такъв десант би изправил НАТО пред военен конфликт с неизмерими последици, който никой не очаква.

В такъв случай Русия на Путин винаги може да заяви, че нейното присъствие в България е временно, че агресията й има само мирни цели и че тя идва на помощ на «братски народ», чиято икономика е вече дестабилизирана от капиталистическата ориентация на страната и членството й в ЕС.

Такъв сценарий, разбира се, ще бъде аплодиран шумно от българските комунисти-социалисти, които считат Русия за свой идол независимо от обстоятелствата и мечтаят за политически реванш.

Българската армия в такава ситуация би била неспособна за отпор и всяко противодействие от нейна страна би било заявка за самоубийство.

ДРУГИЯТ СЦЕНАРИЙ

Петата колона на Путин отдавна работи в България чрез огромното си числово присъствие и политически насоки за дейността на БСП, АБВ, АТАКА и други фракции, привидно представящи се за отделни политически организации.

Българските демократични институции не са способни да спрат потока  пари от Москва към нейните български марионетни организации. Те не са способни да реагират срещу подмолните методи на руските тайни съветници и буквално се страхуват за живота си ако си позволят да изразят опозицията си гласно.

Практически в страната няма никаква институция, която да алармира обществото срещу пълзящата русификация. Комунистите-социалисти привидно подкрепят членството си в ЕС, но негласно мечтаят за влизане в руската сфера на влияние, където повече няма да бъдат обвинявани за липса на национална принадлежност и дейност в полза на друга държава.

И двата сценария се нуждаят от спешна отбранителна доктрина с ясно изразена антируска насоченост като към най-евентуалния враг на България в момента. Макар че първият сценарий изглежда по-малко вероятен, той не е невъзможен докато в Москва битува един почитател на Сталин.

Вторият сценарий обаче е отдавна в действие. За Русия той е по за предпочитане, тъй като заобикаля  румънската радарна бариера и откритата ясна позиция на Румъния към Русия като към агресор. 

И за двата сценария България почти няма изход и налагат определени изводи:

1. Определена и ясна анти-комунистическа доктрина с наложени  ограничения и късо наблюдение на дейността на българските комунисти-социалисти;
2. Политика към засилване на присъствието на НАТО в страната и превъоръжаване на армията й;
3. Изваждане на показ на руските съветници, работещи тайно в България, и изгонването им от страната;
4. Ограничаване на дейността на руското посолство и всякакво руско влияние с пропаганден характер  в България;
5. Предупреждение към Българската Православна Църква за нейните анти-национални връзки с руската и насочване на дейността й към балканския район на православието.