ЗОНАТА НА МЪЛЧАНИЕТО: ЗА КАКВО ПОЛИТИЦИТЕ НЕ ИСКАТ ДА ГОВОРЯТ

 На прага сме на поредните парламентарни избори, след една политическа криза, която изигра ролята на катализатор за появата – най-накрая – на едно все още неукрепнало, но вече достатъчно ясно открояващо се гражданско общество в България. Тази нова ситуация се изразява и в това, че хората вече не просто искат, а настояват прякатаи задочнатакомуникация между тях и политическите партии да се превърне от рутинен, пустословен и най-често лъжовенмонолог за принципи и ценности в ясен, разбирам и искрен диалог за политиките, които партиите отстояват и ще провеждат за решаването на тяхните най-важни екзистенциалнипроблеми. Защо? Нима принципите и ценностите не са имплицитни предпоставки за качеството на живот? Да, но когато те са голословни, чисто декларативни и не са подкрепени от практически действия за тяхното имплантиране в живата тъкан на рутинното човешко ежедневие, те губят стойност и се възприемат от широката публика като инструменти за политическа манипулация.

Като правило, досега в годините след 1989 г., политическите партии старателно избягват да дадатясен и честен отговор на въпросите, които вълнуват хората относно техния ежедневен живот. Извън полето на демократичните ценности, които се споделят от почти всички български граждани, всеки един от тях ежедневно живее – и то в условията на фасадна демокрация и явно прокорупционно и грабителско разходване на държавните средства –с проблеми, от които зависи неговото чисто биологическо съществуване и възпроизводство. Именно тези най-важни проблеми от екзистенциално естество политическите партии у нас съзнателно са ги изтласкали в удобната за тях „зона на мълчанието“.

Нека да откроим някои от тези екзистенциални проблеми, решаването на които е неотложно, защото, първо, принципно от това зависи самото биологическо просъществуване на индивида и, второ, в конкретния случай, у нас в България, една твърде голяма част от населението живее под чертата дори на хуманитарно допустимия жизнен стандарт. Да си го кажем направо: днес вследствие на действията и бездействията на политическите партии и държавата голям брой българи живеят в крайна материална нищета, лишени дори от най-належащите здравни услуги и с перспективата да имат недоспутимо ниско осигурени старини. Тази повече от скандална констатация е плътно затворена в зоната на мълчанието, в чийто фризер от години наред са поставени въпросите за доходите, работните места, здравеопазването, пенсиите, гарантираната сигурност на частната собствености справедливото правораздаване.

Какво трябва да се направи, за да се разбие зоната на мълчанието? Нужни са ясни и честни отговори на наболелите въпроси, задължително придружени от разбираем план-график за тяхното решаване. Хората искат да знаят истината, каквато и да е тя, а не да слушат популистки лъжи. Освен това, на този, който казва истината, може да се вярва.

Най-вероятно на предстоящите предсрочни парламентарни избори партиите отново ще заметат под килима важните въпроси, които попадат в зоната на мълчанието. Тоест, хората отново няма да чуят това, което най-много ги интересува, защото то има най-пряко отношение към техния ежедневен, рутинен, материален живот. Партиите пак ще надуят главите на гласоподавателите с високопарни обяснения как ще се придържат към демократичните ценности, ще дават всякакви щедри обещания за едно или за друго, но едва ли ще нарушат зоната на мълчанието. Защо така? Толкова ли е трудно, невъзможно ли е да се говори истината по тези въпроси, след като хората се интересуват именно от това?

Отговорът е относително прост: всички екзистенциални проблеми на гражданите, които са заключени в зоната на мълчанието са резултат от това, че властимащите оперират с държавната хазна като със собствена банкова сметка. Иначе казано, системно от бюджета ежегодно се крадат около 10 млрд. лв. Зад мълчанието на партиите и на политиците стои циничното им желание да не излезе наяве грозният факт, че те се борят за властта и упражняват властта единствено, за да крадат. Много да крадат! Те са една многоцветна банда от най-откровени, безскрупулни и безнравствени крадци. Нищо повече! Представете си само колко от вашите най-остри екзистенциални проблеми, свързани с трудното ви и мизерно съществуване, могат да се решат, ако поне част – да кажем 30-40% - от тези ежегодно откраднати 10 млрд. лв. бъдат пренасочени към повишаване на доходите, към подобряване на здравеопазването, пенсиите, сигурността и т.н. И, ако този път се следва година след година, очевидно в обозрим хоризонт от няколко години българите ще започнат да живеят чувствително по-охолно и по-добре. Ще изчезнат празните погледи от очите на хората и надеждата ще се върне в душите им. Емиграцията ще намалее и демографската криза ще затихне.

Големите екзистенциални проблеми – доходи, работни места, здравеопазване, пенсии, защита на движимата и недвижимата собственост и справедливо правораздаване – с които българите ежедневно се сблъскват и които са основна причина за катастрофално ниския им жизнен стандарт са следствие от системното ограбване на държавната хазна. Очевидно, че положението не може да бъде променено, ако тези големи кражби не бъдат преустановени. Най-циничното и най-наглото е, че родните ни „законотворци“, депутатите-крадци, са легализирали кражбите чрез създаването на такива закони и управленски политики, които, от една страна, правят кражбите възможни и, от друга страна, не позволяват престъпникът да бъде осъден, доколкото престъплението (кражбата) е трудно доказуемо, след като те го предполагат. Тоест, в България кражбите и ненаказуемостта на крадците са законово регламентирани.

Кои са основните закони, които трябва радикално да се променят, за да се преустановят тези кражби? Както споменах ежегодно от бюджета се крадат около и над 10 млрд. лв. Първо, това е Законът за обществените поръчки, чийто ежегоден размер, ако става дума за държавния бюджет, е около 17-18 млрд. лв. Като добавим към това и обществените поръчки по европейските програми, общата им годишна сума у нас отива към 20 млрд. лв. Чрез законово регламентираните възможности поръчките да бъдат печелени чрез нагласени търгове, тяхната цена да бъде „надувана“ при липсата на реална конкуренция и чисто фиктивният контрол на тяхното изпълнение, минимум 20% (каквато е оценката на експертите в тази област) от тяхната обща годишна сума се „усвоява“ от крадците. Това прави около 4 млрд. лв. на година. Второ, това е Законът за данък добавена стойност. По данни на Евростат годишните кражби на ДДС в България възлизат на 2,5 млрд. лв. Но тъй като данните, с които Евростат работи, се изпращат от България (т.е. крием реалните цифри, за да не последват санции от Европа), по-вероятно е сумата на годишните кражби на ДДС да е 3 млрд. лв. Не се наемам да кажа как точно Законът за ДДС и неговото приложение трябва да бъдат променени, но от специалисти знам, че това е възможно. Трето, това е Законът за митниците и Правилникът за неговото прилагане. Тук законодателната инициатива задължително трябва да е придружена от управленски мерки за преустановяването на несекващата контрабанда, чийто годишен размер се признава, че е над 2 млрд.лв. И, четвърто, това са законите, регламентиращифункционирането на редица сектори на обществения организъм, които са крайно неефективни, вследствие на което държавата годишно пилее за тяхното поддържане милиарди левове грешни пари. Разбира се, не само се пилеят държавни средства, а самото уродливо функциониране на тези сектори предполага в тях мащабът на кражбите да е недопустимо висок. Най-нетърпимо е положението в следните сектори: администрация, здравопазване, пенсионно осигуряване, МВР, образование.

Изборите чукат на вратата и битката за депутатските места вече започна. Така описаната от мен „зона на мълчанието“ е единственият сигурен показател, по който може да познаете дали дадена партия или даден политик се стремят към властта от желание да седнат на държавната софра и на воля да грабят от нея или, за да създадат такива закони и управленски практики, които ще преустановят разграбването на държавата. Всички партии и политици, които не издигат като пръв приоритет на своята управленска програма преустановяването, веднъж завинаги, на колосалните кражби на държавни пари, което е основната причина за ужасно ниския жизнен стандарт на българите, не са нищо друго, освен откровени крадци и юридически регистрирани агрегати от откровени крадци.

Гледайте и слушайте дали някои ще нарушат зоната на мълчанието и в прав текст ще кажат истината: кражбите на държавни пари са основната причина днес българинът да живее като скот и подобряването на жизнения стандарт (доходи, работни места, здравеопазване, пенсии, защита на частната собственост и справедливо правораздаване) е възможно, единствено ако тези кражби спрат. И не само да кажат истината, но и да предложат ясен план-график как и в какъв времеви хоризонт основните екзистенциални проблеми на хората ще бъдат решени. Който наруши мълчанието икаже истината, гласувайте за него. Останалите са боклуци и крадци.