Иво Инджев, http://ivo.bg/
„Я другой такой страны не знаю
Где так вольно дышит человек.”
Този цитат, според който най-свободно се диша в съветската родина, е вероятно най-известната съветска патриотична песен, където в най-концентриран вид се оглежда лъжливостта на болшевишката пропаганда. Песента е писана през 1936 г. в разгара на масовия терор на режима срещу собствения му народ и първоначално е замислена като музика за филма …”Цирк”.
Продължава циркът със смайващите (контра)санкции на Путин уж срещу Запада, а всъщност срещу интересите на собствения му народ ( защото има бумерангов ефект върху Русия с предвидими последици, като черна борса, контрабанда, повишаване на цените, инфлация и т.н.).
Това са санкции заради самите санкции, санкции срещу други санкции, пише лондонския „Индипендънт”, който възкликва, че решението на Кремъл показва готовност за страдание само и само да се навреди на друг. Иначе казано- става дума за мазохизъм.
Най-новото хрумване на Кремъл е да наказва с по-високи данъци руснаците, които почиват в чужбина, което означава вероятно също и отлив от руски туристи от българското Черноморие.
Руските законодателни мъдреци вече измъдриха забрана да се използват нецензурни думи в руската литература, киното и театъра. Най-сериозно предлагат и да се забрани носенето на обувки и сандали без чорапи…
Междувременно вече е забранено в Русия ползването на безжичен интернет без предявяване на личен документ. Нали Путин вече заяви, че самият интернет бил творение на ЦРУ ( т.е. на дявола)!
За българите, дори и да са русофили, добрата новина е, че все пак не живеят в Русия.
Сега е моментът българските телевизии да излъчат пропагандната отврат, с която „братушките” заливат образа на България, за да убеждават други народи да не кандидатстват за членство в ЕС. Например чрез филма „Българска чушка”, който обяснява колко страда съвременна България ( изоставяйки своя съветски патрон) под европейското иго, доказателство за което било изчезването на българската чушка от българския ( и руския) пазар.
Руската българофобия, демонстрирана от медии и политици, нито веднъж не получи отпор тук нито медийно, нито на държавно ниво.
Друга държава щеше да се подлюти по повод гаврата с чушката, но у нас медиите и държавата продължават да живеят в епохата на гостоприемството спрямо задължителните съветски лъжи. Според тях окупацията на България от СССР е освобождение, за което е благодарен българският народ.