Николай Флоров
Ако питате мен, робството си е робство – толкоз. Но ако трябва да избирам, ще трябва да ви разправя първо една история от комунистическото робство, понеже то е нищо друго, освен руско робство.
И така, някога през времето на комунизма, тоест на руското робство, в Истамбул се разхождали по рибния пазар група наши туристи. Да видиш българска група по онова време в Истамбул е рядка гледка и всеки турчин, който чуе за това, първо рискува да му падне ченето от изненада, и второ, започва да ги отлежда като екзотични животни, току-що докарани от колониите за опознаване пред английската кралица.
Да попаднеш в една такава група означава или татко ти да е комунистически омбаши, или ти да си заявил на дела и думи, че обичаш Тодор Живков, или най-малкото Пеко Таков и Пенчо Кубадински. След това минаваш през нови филтри да се разбере къде живееш, имаш ли «врагове на народа» в рода си, какви са ти възгледите и какви са ти пороците. Едва след това вече можеш да се включиш в групата на останалите чисти-бели ангелчета, които отиват къде? ... в Истамбул.
Но да не бързаме – в групата, за всеки случай, има поне един-двама нещо като съгледвачи, които ви следят изкъсо накъде гледат очите ви и какви може да са тайните ви помисли.
Та групата ви се намира на рибния пазар където, дето се вика, има и от риба мляко.
- Доста евтини цени! - казва някой от групата.
- Ами-и-и – казва един от съгледвачите – това е за пропаганда!
Така групата разбира, че евтините цени държат турците под робство.
Ето така. Затова пък на посещение в Москва щеше да ви е по-лесно – там няма рибен пазар и поради това не се знае евтина ли е рибата. А за още по-лесно, там изобщо няма нищо, така че няма нужда от излишна пропаганда. А като няма нищо, няма нужда и от «съгледвачи».
РОК-ЪН-РОЛ ХОДЖА
Ахмет Мухзин Тузер, 42-годишен ходжа, както винаги изпява молитвата си в село Пинарбаши, после отива у дома си да изпълни с групата си FiRock любимите си рок-парчета: Iron Maiden’s “Fear of the dark”, Pink Floid’s “Hey you” и Metalica’s “Wherever I may roam”.
«Ако е рекъл Аллах – казва ходжата – и аз бих свирил пред стотици хиляди, както тия състави.» Той вече е свирил пред хиляда почитатели в родния си град Кас. Финансираният от държавата турски директорат Диянет, който надзирава 80,000 джамии обаче се е заел да разследва ходжата и да разбере дали музиката му е «не-ислямска», да не говорим че дейността му има и търговски аспект.
ДИЯНЕТЪТ И ПРЕСАТА ПИТАТ:
«Как може човек с толкова важни религиозни отговорности да се заеме с рок-ън-рол?»
«Музиката е среща на душата с бога» - казва ходжата. «Ние сближаваме хората с бога. Репутацията на исляма в света е слаба. Ние трябва да помним, че една от главните идеи на исляма е толерантност, тоест да приема всеки човек – мъж или жена – такъв какъвто е».
А АКО ДЪРЖАВАТА ЗАБРАНИ МУЗИКАТА МУ?
«Отивам при моя адвокат и ще отида на съд - казва Ахмет Тузер – там ще докажа защо съм прав».
Андрю Финкел, автор на книгата «Какво трябва всеки да знае за Турция», описва страната така: «В Турция религията е подпомагана финансово от държавата, което по същество е начин за политически контрол над религията. Това е опит на държавата да казва какво е законно и какво е незаконно... Моето оптимистично мнение е, че страната е достатъчно голяма, достатъчно разнообразна и достатъчно свободна, за да бъде подчинена на религиозна правоверност».
СТАРИТЕ «ГРЕХОВЕ» НА ТУЗЕР ХОДЖА
Тузер отдавна не е неизвестен: в 1999 той предизвиква фурор като става първия ходжа в Турция, който се жени за друговерка – румънката-християнка Оана Мара. Тя обаче и досега не носи шал (хиджаб).
Мара казва: «Всички искат да женят децата си само в тяхната вяра. И майка ми, и баща ми мислеха, че като се омъжвам за ходжа, ще ме покрият от горе до долу».
Доган Сакин, 53 годишния китарист на Тузер Ходжа, е съгласен: «Ние хората сме най-хубавото, което Аллах е сътворил и ние трябва да уважаваме и обичаме всички... Другите ходжи има много да учат от Тазир Ходжа».
КОЙ КОГО ОБИЧА В РУСИЯ
Иракските джихадисти накараха турските богослови да излезат със специално тълкуване на исляма: «В съвременния глобализиран свят ислямът трябва да се тълкува съобразно променящите се политически ситуации и да се преодолее старата представа за свят, разделен на «правоверни» и «неверници». Появата на държави, в които се спазват религиозните, етническите и националните права, налага необходимостта целия свят да бъде обявен за място на толерантност и мирно съжителство между религиозни групи и фракции».
Едва-що Путин размаха бухалката си срещу Украйна и заграби Крим, и неговият генерал-полковник патриарх Кирил започна да говори на руснаците за «героизъм» и «саможертва». Той дори нарече Путин «чудо господне». За демократите той казва, че «писъците им ни оглушават».
В Русия обаче всички знаят, че агентурното име на патриарха е «Михайлов», така че за руснаците той е нещо като Настрадин Хожда – хитър и лукав. Николай Митрохин (2006) например твърди, че се е облажил с 1.5 милиарда (!) долара от алъш-вериш с цигарки. “The Moscow news” пък твърди че сумата е 4 милиарда(!). Когато стане дума за благочестие обаче, патриарх Кирил казва, че групата Пуси Райът «върши работата на сатаната».
И понеже по-горе стана дума за греховете на Тузер Ходжа, да кажем нещо и за Кирил. Особено незабравим ще си остане спомена за швейцарския часовник «Брегет» (20,000 долара), когото острото око на руските блогъри са забелязали на ръката на патриарха, на което той отвръща, че снимките са подправени и им показва същата снимка, но без часовник. Патриархът обаче не забелязал, че отражението на часовника на лъскавата повърхност на масата е част от фотографията.
По стара традиция от практиката му в КГБ патриархът веднага заявява, че «виновните за манипулацита ще бъдат сурово наказани» и че «чужди сили се месят в работите на руската църква».
По тоя случай в 2012 година руските зевзеци присъждат на Кирил наградата «Сребърната обувка», която се дава всяка година за «най-съмнително постижение в шоу-бизнеса», а именно «непорочно изчезване на часовник» в категорията «чудеса до гуша».
И тъй като по-горе стана дума за «благочестие», да кажем няколко думи и за «благоговението» на патриарха. Така например патриархът си има разкошен апартамент в престижен район на Москва (нещо като мезонетките на Гоце Първанов), който се обитава от старата приятелка на патриарха бизнесменката Лидия Ленова. Лидия обаче е очевидна загадка за московските блогари, тъй като едни от тях я описват като «сестра му», други като «втора братовчедка», а трети като... «жена».
Не очаквайте от патриарха идеи за религиозен универсализъм, какъвто турските богослови са усвоили от Византия. Кирил си знае работата: за него Путин е панацеята. Така бог и КГБ ръка за ръка водят Русия към Евразия.
DOLCE FAR NIENTE (СЛАДКОТО ПРАВЕНЕ НА НИЩО)
Универсализъм ли? Бай ти Максим, тоя символ на нищото и почти единственото не-ченге между българските владици, намери за нужно да обяви полския папа за еретик понеже, видите ли, «католицизма не е нищо друго, освен ерес на православието». За евреите той намери, че били «достатъчно наказани от бога». На полския папа всички имаха зъб – и комунисти, и владици. Никой не им беше бръкнал в комунистическите душици така, както той. И както всеки божи евнух, Максим не намери нищо да каже когато комунистите се опитаха да го пречукат!
За да не останат по-назад от руския си колега, да видим как живеят нашите висши прелати днес. Ами как – с две думи като милионери: разкошни апартаменти, готвачки, чистачки, домакини, леки коли, шофьори... прекрасни апартаменти и във всички манастири на епархиите. Или както още от турско българите са казали – владишки живот! И то доживотно! И при нас не липсват фотографии с Ролекси на владишките ръце!
Збигнев Бжезински, бившият съветник по националната сигурност на САЩ, им дозаби ножа когато каза: «След комунизма, най-големият враг на западната демокрация е православието».
«УНИВЕРСАЛНИЯТ» НЕОФИТ
Колко универсален е например Неофит, новия патриарх български, тоест старо десарско ченге без покаяние, което бързо-бързо притича на дълго посещение при колегата си от КГБ в Москва? Защо е бил той там? Очевидно не за да организира концерт на Металика или Пинк Флойд, но без съмнение да синхронизира българското десарско православие с това на КГБ.
Един там някакъв си поп Иван остана сам-самичък, който се опитва да изтрие безсрамието от лукавите им очички, но един поп православие не прави.
Ех, защо Турция не беше натикала българите в Белене и Ловеч, та комунистите да могат да се оправдават: «Ето виждате ли, не сме само ние!» На всичко отгоре същата тая Турция не само не им смачкала православието, а им разрешила да си имат и независима църква!
Какво блаженство за верующите!