Николай Флоров
Тия дни госпожа Мая Манолова крякаше неистово в Жабокрек, може би да замаже ужаса си от надигащия се към властта колос на Бойко Борисов. Спомняте си, че тя почти се зарече, че той никога повече няма да се добере до властта.
С приближаването на годишнината от началото на Втората Световна война обаче да припомним на всички жабокреци как самите те стигнаха до Жабокрек.
1 Септември, 1939 – само седмици след подписването на договора за «дружба, сътрудниченство и взаимоомощ» между СССР и Германия, тоест договор между комунизма и национал-социализма, Германия нахлува в Полша. Съветска радиостанция в Минск насочва германската бомбардировъчна авиация към определени обекти в Полша. Сталин започва да използва думата «фашизъм» вместо «национал-социализъм», тъй като последната е неудобно близо до социализма, макар че фашисти наричат себе си само италианците на Мусолини. Така в угода на приятелчето си Хитлер Сталин нарича Финландия фашистка, а след нея и Полша.
3 септември, 1939 – Англия и Франция обявяват война на Германия. Хитлер не може да повярва, че тия две мекотели, еднакво презирани от него и от Сталин, могат да се решат да направят такова нещо!
17 септември – СССР нахлува в Полша. Части на двете армии се срещат в Брест-Литовск, където провеждат парад на победата. Висш немски офицер представя за одобрение пред съветското командване на парада печатно обръщение, което да бъде разпространено сред съветските войници. В него се казва: «Към всички работници и селяни на Червената армия! Ние, немските войници, желаем да имаме добри отношения с войниците на РККА (Рабоче-Крестянская Красная Армия). Ние винаги ще се отнасяме към руските войници с дълбоко уважение и занапред ще поддържаме нашата дружба»!
Към Германия вече безпрепятствено започват да течат безкрайни влакове с руски ресурси – желязо, петрол и жито.
Във Франция могат да се видят френски комунисти на кафе с германските офицери-отпускари в Париж, щастливо обсъждащи съдейстивието между немската и съветската армии.
10 януари, 1940 (три месеца след подялбата на Полша) – френската компартия отправя следното приветствие към немската армия: «Браво, другари, добре свършена работа! Продължавайте по същия начин, дори и ако това не се харесва на буржоазията! Братството между нас е здраво и ще пребъде!»
10 април, 1940 – Германия напада Норвегия, използвайки съветската военна база в град Мурманск. По тоя случай адмирал Рьодер пише писмо до съветския генерал Кузнецов, в което топло му благодари за оказаната помощ.
10 май, 1940 – Хитлер нахлува в Белгия, Холандия и Франция. Сталин заповядва на всички компартии (до този момент всички до една негови послушници) да саботират съпротивителните движения в окупираните страни и да поддържат национал-социалиститие. От това време е и знаменитото нареждане от сталинското мекере Георги Димитров германските войски да се посрещат в България като приятели.
Сталин е неприятно изненадан от бързия крах на Френската армия. Неговият ехидно подъл мозък очаква, че французи и немци ще се бият помежду си до омаломощаване и по тоя начин ще улеснят неговите планове за нахлуване в Европа.
Французите и досега подминават с недомлъвки факта, че една от основните причини за разбиването на френската армия (действително силна за момента) е подривната агитационна дейност на френските комунисти.
Не е известно как «героите от Жабокрек» са отговорили преди подвизите си на призива на Сталин да посрещат нацистите като приятели.
-------------------------------------------------
P.S. Българите настаняват френските военнопленници от Първата Световна във видинския край, където на воля ловят жаби по блатата да се справят с пленническата си гладория. От тогава на французите им излиза и името «жабари». Да, ама много от тях не са французи, а черни сенегалци, та от там излиза и поговорката «Чер, чер, че чак син като синегалец». Ако някой види връзката между френските жабари и Жабокрек, той ще види, че от крякането на жабите има и полза.