Свободата днес и тук 15 Февруари 2025  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Неофициалната България

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Ралица Ковачева, Редута

Винаги ще има една Англия, където Партията за независимост на Обединеното кралство не е нищо повече от шега в Туитър, а „Дейли Мейл” е нещо, което никой, когото познавате, не чете – може би живеете в тази Англия, блазе ви, написа преди време британска журналистка.

У нас съществуват две публични сфери – официална и неофициална, алтернативна. Официалната е доминирана от държавните медии и контролирани от държавата (или от собственици, близки до властта) медии. Неофициалната е сбутана в едно малко ъгълче в интернет, в няколко блога, Фейсбук и Туитър. Ако изобщо в нашата страна има гражданско общество, то е там, само че е слабо и изолирано, разказва млад руски изследовател пред международна научна аудитория.

Ние в България също си имаме една виртуална страна, където спорим за разликите между лявото и дясното, разобличаваме опорните точки на „семейните медии” и присъдружните им такива, присмиваме се на Бареков, възмущаваме се от липсата на морал в политиката. Ако обаче бъдем оставени за ден без интернет дори и на стотина километра разстояние от София, ще се озовем в друга България.

Там животът се мери според датите за пенсии и социални помощи – само тогава улиците и магазините се оживяват. През останалото време най-много хора има на гробищата – повечето са там завинаги, други са дошли да полеят цветята в спечената пръст и да оставят шише бира на близките си, да се разхладят в жегата.

Погребалните услуги са единственият проспериращ бизнес по тия места – за друго може и да няма пари, но всеки е скътал нещичко, за да си отиде достойно.

Понеже няма кой знае колко работа, има време за кафе. Обсъжда се реколтата, която тая година нищо не струва, защото има твърде много самолети, които прелитат отгоре и тровят въздуха. Всъщност, всичко е започнало след бомбардировките над Сърбия, която е има-няма на 20 километра.

Сега е суша, но пролетта от пороите разсадът изгнил, а къщите били във вода до първия етаж. После минала инспекция от държавата, някои взели по 30 лева, а на други нищо не дали, защото за мазета не плащали. Не вярват, че държавата няма пари да даде на хората, знаят че има, но ги крадат.

Защо имаше заря снощи, пита някой. Обясняват му, че „зарята” (всъщност само няколко фойерверки) е била в чест на известен депутат, който пристигнал предната вечер с хеликоптер. Идват избори и подобни посещения зачестяват. После за четири години никой няма да се сети за тия места и хората, които живеят там.

Те са свикнали, затова по-предприемчивите се възползват максимално от предизборното внимание. Големите (и не толкова) партии търсят хора, които да организират кампаниите им по места – сиреч, да осигурят гласове. С половин уста се споменават суми в милиони, които никой от говорещите дори не може да си представи.

Не разбират защо журналистите толкова се занимават с купуването на гласове – то си е така и в крайна сметка, щом някой дава суха пара, защо да не я вземеш ти, а някой друг.

На обещанията за работни места не вярват – вече 25 години всичко само се руши и граби - не се строи, не се създава. А едно време всеки имаше работа – имаше заводи, държавни, произвеждаха за износ. После дойде Европейският съюз и ги затвори, за да ни принуди да купуваме германските стоки.

Всъщност, износът е бил по линия на СИВ, а продукцията – неконкурентоспособна в пазарни условия. Този аргумент предизвиква единствено няколкосекундно мълчание, а после, все едно нищо не е казано, разговорът продължава.

Мнозина помнят гладното си детство по царско време, трудната си младост по бригадите, строежа на къщата си без пари и с двете си ръце. Но после било добре – имаше училища за децата, имаше работа в заводите, имаше голяма болница. А сега болницата е пред закриване, в нея няма парно, няма апаратура, вече и лекари няма – там не можеш да се излекуваш, само да умреш.

Няма кой да ни пази от кражбите, оплакват се хората. Обвиняват циганите, полицията, държавата. Напоследък са се появили „скинари”, които се разправят с циганите по свой начин и по свои закони. Никой не ги осъжда – като няма държава, която да направи добри закони и да накара хората да ги спазват, всеки се оправя както може.

Защо тогава не гласуват за хора, които могат да променят това? Нищо по-глупаво не са чували, дори и по време на парламентарния контрол. Никой не иска властта, за да направи добро на хората, а за да уреди себе си. Дали си министър, депутат, кмет, шеф на социалното или на горското няма никакво значение – всеки работи за собствения си интерес.

Вестници четат и гледат много телевизия. Вестниците са с големи заглавия и още по-големи снимки, най-добре е да са дебели и с програмата на телевизията. Вътре пише основно кой с кого спи, кой какво е откраднал, кой какво е казал за някого. Това журналистите са недостойни хора, как могат да пишат подобни неща, да се ровят в тия боклуци, чудят се хората. Но все пак – щом го пише във вестника...

Гледат новините по телевизията, най-вече заради прогнозата за времето. А когато почне турският сериал, улиците се опразват, а от всички прозорци кънтят любовните клетви и риданията на героите – хората са стари и недочуват.    

Човек си тръгва с облекчение от тая България. Някои буквално хващат самолета и оставят домовете си, родителите си, децата си. Обаждат се по Скайп и пращат валута, която са спестили от чистене на „богаташки” къщи в Гърция или бране на ягоди в кипърските полета.

Други си тръгваме не толкова буквално, просто влизаме в интернет и се потапяме в споровете и дилемите си. Жужим си в един тесен кръг, често дори реално правим нещо – протестираме, даряваме пари, участваме в гасене на пожари, спасяваме детски площадки от застрояване. Вярваме, че свободата, демокрацията, справедливостта са ценности и сме готови да се борим за тях.

Но там, отвъд невидимата граница, става дума за оцеляване. За пенсията, за лекарствата, за цената на тока, за открадната крава или обран бостан. И няма как да свържем ценностите, в които вярваме, с живота на тези хора. Няма как да ги убедим, че е възможна справедливост, в която нямат пари за лекарства.

Няма как да ги накараме да забравят, че са имали и по-добри времена, нито да ги накараме да проумеят, че сега всички плащаме цената за тези „по-добри” времена. Не можем да ги убедим, че протестираме безплатно, след като виждат, че всичко, дори гласуването, е за пари. Не ни вярват, дори и да сме техните деца, просто махват с ръка – ех, и вие сте едни будали...  

И така си я караме, в двете Българии, като в две отделни вселени. Ние не знаем какво да им кажем, а и те едва ли ще ни чуят - дали защото звукът от телевизора е твърде силен, дали защото просто не ги интересува нищо освен прогнозата за времето, а и на нея не може много да се вярва.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional