в. ДневникКонфликтът в Украйна пробуди много спомени от Студената война, включително компромисното отношение към истината. Русия категорично отрича да създава каквато и да е нестабилност и това поставя надеждността на Москва на ръба. Въпреки това за мнозина тези твърдения на Кремъл остават удобна измислица, пише агенция "Ройтерс".
За президента Владимир Путин например отричането на ролята на Русия в украинската криза държи руското население в неведение за една война, която руснаците не искат. Това е особено полезно, ако събитията не се развият в желаната от него посока.
Има обаче и някои европейски държави, включително Германия и Франция, които макар да са от другата страна на кризата, споделят желанието на Путин случващото се да не се описва като война между Русия и Украйна. Да заявят недвусмислено, че Русия напада Украйна, може да означава, че Берлин и Париж ще трябва да наложат още санкции и по този начин да блокират пътя за мирно разрешаване на конфликта с Москва.
Според мнозина доказателствата за ролята на Русия са станали толкова много, че е трудно да се отрече руската подкрепа за сепаратистите в Източна Украйна. Това е особено валидно за последните няколко дни, когато, според Киев, руски военни и бойна техника са навлезли в Украйна, за да помогнат на проруските бунтовниците.
"Маските падат",
каза Саманта Пауър, посланикът на САЩ в ООН. "В тези случаи виждаме действията на Русия такива, каквито са – целенасочени усилия за подкрепа и сега за съвместни действия заедно с нелегалните сепаратисти в друга държава", допълва тя. НАТО публикува сателитни изображения, на които твърди, че се виждат руски военни на украинска територия. Група пленени руски войници разказха как им е било наредено да отидат в Украйна, въпреки че Москва заяви, че е станала грешка.
Репортер на агенция "Ройтерс" съобщи, че е видял бронирани автомобили и униформени мъже без обозначителни знаци, струпващи се по границата с Украйна. В северозападния руски град Псков журналисти бяха прогонени от местно гробище, където се предполага, че са погребани двама руски войници, сражавали се редом със сепаратистите в Източна Украйна.
Двама членове на съвета по човешки права към президента признаха, че има доказателства за над 100 руски военни загинали в една битка в Украйна през август. Москва обаче продължава да отрича, че нейната армия напада Украйна. Министерството на отбраната отхвърли обвиненията като "скалъпена от чужденци история".
На срещата в Минск заедно с украинския президент Петро Порошенко
Кремъл знае, че открита война ще застраши популярността на Путин. Според проучване от 26 август само 5% от руснаците подкрепят изпращането на руски военни в Източна Украйна. Същото изследване показва, че мнозинството руснаци се информират за конфликта от телевизията, която почти изцяло е контролирана от държавата и не споменава за никаква руска намеса в Украйна. 73% от населението смятат, че информацията от медиите е достоверна.
Путин призна единствено, че руски части са окупирали Крим, след като стана ясно, че Киев няма да се противопостави на анексирането на полуострова.
"Никой не съди победителите",
казва политическият анализатор Дмитрий Орешкин, който често е критичен към Путин.
Източна Украйна Обаче ще бъде тежка битка със все още неясен изход. Ако Кремъл беше позволил на широката публика в Русия да знае руснаци се бията в Украйна, това със сигурност щеше да пробуди болезнени спомени от минали конфликти.
А спомените са все още пресни особено от войната в Чечня, преди това от съветската инвазия в Афганистан и за телеграмите, уведомяващи семействата, че синовете им са загинали.
Продукт на тези конфликти са т.нар. Комитети на майките на войници. Докато останалата част на гражданското общество е задушена в хватката на Кремъл, тези организирани групи все още имат морален авторитет и политическо влияние. Мрежата им вече е задействана, събирайки информация от родители, които твърдят, че синовете им войници са изчезнали, вероятно в Украйна. "Ние сме малко движение, но морално силно", казва Ела Полякова, която оглавява комитета в Санкт Петербург. Тя е и членка на съвета по човешки права към президента.
Путин може да минимализира вътрешните политически рискове, като възможно най-дълго отрича, че води война. "Ако става въпрос за открита война срещу Украйна, съзнанията на хората ще се променят много по-бързо. Това би било опасно за Путин", смята Орешкин.
Признанието за руска намеса ще подкопае усилията на Кремъл да накара Киев да признае сепаратистите за легитимен феномен, който има своето място в политическия дневен ред на Украйна.
Заедно с върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън
Докато САЩ и някои европейски държави като Великобритания и Полша заявяват недвусмислено, че руски военни се бият в Украйна, други европейски лидери са по-сдържани. Френският президент Франсоа Оланд заяви, че би било "непоносимо и неприемливо" руско навлизане на украинска територия, но допълни, че това, все още не е категорично доказано. Германският канцлер Ангела Меркел спомена "твърдения за увеличено присъствие на руски войници" в Украйна.
Надежди за мир
Според високопоставен източник на "Ройтерс" от европейските институции Берлин смята, че в някакъв момент в бъдещето ще може да се сключи сделка с Русия и затова не иска да предприема мерки, които да застрашат нейното реализиране.
Що се отнася до Франция, директно обвинение срещу Москва може да заплаши продажбата на военния кораб "Мистрал" на Русия, а това от своя страна да изложи на риск сделки с други клиенти, смята Франсоа Есбур, председател на Международния институт за стратегически изследвания в Париж. "От ключовите държави смятам, че Франция ще е последната, която ще заяви очевидното", допълва той.
Ако Русия заговори открито за война срещу Украйна, ще бъде трудно за европейски държави като Франция и Германия да поддържат нюансираната си позиция за Москва, и по-строгите санкции ще станат неизбежни, коментира "Ройтерс". Този фактор наред с рисковете за вътрешната политика дават на Путин още една причина да продължава да твърди, че няма руски военни, които се сражават в Украйна.