Дансинга отесня от “десни”

            Неизвестно кой внуши на “маса народ”, че понятието “дясно” безотказно носи престиж и гарантира мъдри решения априори. За политиците е ясно – те се борят за “доверието”  на някакъв имагинерен “десен избирател”,  медийно-социологически конструкт без реално покритие като социална база. /Същевременно се получава роден парадокс “борят се” за доверие с  напластяване на  лъжи!... Защото какъв  е ефектът от популизма, освен самоизмама на слушателя от ласкателствата и обещанията на ловки демагози… /. 

            Например т.нар.  купуване на гласове е само следствие на корумпираното политическо пространство. На първо място са налице и доста избиратели, склонни от лошите условия на живот и безперспективността, да се продадат на посредниците. Далеч съм от мисълта, че проституцията съществува, само защото са налице проститутки…

            Но да се върнем на настроенията и нагласите на избирателя. Да речем, че в една идеална ситуация без социологически натиск той реално осъзнава интересите си и вярва, че има реално представителство в партиите и оттам и реален “избор” на най-подходящата, при това рационално направен. Ето тук обаче възниква проблемът, че голяма част от избирателите не виждат подходящ субект заслужаващ доверие. Оттук и апатията, спрямо предизборната пропаганда. Дали да упрекваме тия хора, както правят разни разпалени оратори, загрижени за отечеството ни  в опасност?

            И все пак толкова десни претенденти за “спечелването” на “десния избирател”, досега не като че ли е нямало;  възможно са два сценария – разпиляване на “десните гласове”, каквато е вероятната теза на предизвестената пирова победа на  Герб / като че ли тези “гласове” са им феодално предопределени, много демократично, няма що!/ , и другата – тъкмо множеството “десни” партии/ки да активизират критично настроения към популизма “десен избирател”;  

            За завръщането на Герб и неговия шеф на власт ще гласуват доста хора, убедени, че “той направи много” за държавата и че само той може да обедини прогресивните сили… “Автентично” десните обаче веднага ще контрират, че Б.Б. не е десен и Герб не е нормална партия, предвид миналото на нейният лидер и пр. Тези аргументи обаче не стряскат електората на Герб, защото всъщност за тях дясното няма ценностна стойност. Това са същите ония, дето през 2001 кобургясаха, атакясаха, а сетне бойковясаха / с други думи лумпен-пролетариатът у нас е твърде голям процент/… Освен това голяма част от тях свързват по парадоксален начин гладната и студена виденова зима с Иван Костов! Далеч съм от мисълта, че това е рационално мислене, тук играят други нагласи, внушавани с години от жълто-червената пропагандна машина. Парадоксът е и в това, че “изгубилите от прехода”  се приканват да гласуват за тия, които уж са успели с “честен труд” да просперират, тоест “десните” по презумпция, тоест да речем “консерватори” някакви, ако въобще тая терминология работи у нас. Парадоксално е, но у нас и “революционерите”  са десни. След протестите възникнаха и нови митове – като този на моралните стожери от Протестна мрежа, синчета с претрансформиран едипов комплекс, чийто бащи били едва ли не репресирана прослойка през времената на соц-а. Забравят, че ние също сме го живяли това пусто РСО  и помним… Проблемът им обаче е друг – дали да влязат в котерийните битки и да олихвят протеста си или да си останат моралния фундамент на недоносеното гражданско общество.

            Новите-стари “Десни” са също сензационен съюз от орел-рак-щука. На тях им е щукнало, че РБ предава някакво “дясно”, чийто лидерски останки са доплували със салове до  блажената Атлантида. Те също стриктно играят техния сценарий – колективни снимки със свещи в ръка, морални упреци, мрънкане, антикомунистически лозунги и пр. Достатъчно е обаче да погледнат “човешкият фактор” – Капон, Надето и пр.

и да се изпари всякаква илюзия за промени и реформи, обещани щедро в програмните документи, ако въобще някой има търпение да ги чете… Всъщност кои са малцината, които ще прежалят гласа си в полза на самонарочилите се “Десни” – това са предимно членове на ДСБ, недоволни от колаборацията на новия  и лидер спрямо Пръмовица и нейния антураж. Дали тази колаборация  е тактическа, времето ще покаже…

            Движение 22 септември. Полза от него ще има само ако движението успее да класира някой по чепат депутат-индивидуалист, който да разваля рахата на големите групировки в парламента.

            РБ като образувание надвишава възможностите на здравия разум, на какво е способна  тая политическа еклектика е трудно да се каже. Единство в името на изборите, както призовават някои, може да им изиграе лоша шега след това. Във всеки случай цинизмът скоро ще се възцари и там, като почнат боричканията за властови позиции. Ако  се повторят нещата с преференциалния вот от евроизборите, то не е ясно защо въобще ще има коалиционни отношения и на каква база.

            И въобще – нищо не е ясно. Дори очакванията, представяни от социологическите фирми като нагласи. Хем нищо няма да се случи, хем нищо няма да е същото. Иди, че разбери… Българска работа.