Свободата днес и тук 27 Септември 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Кризата в Украйна върна НАТО към корените

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Пол Тейлър, Ройтерс

Тази седмица лидерите на НАТО се събират на среща във Великобритания в момент, когато сигурността в Европа е поставена пред най-голямото изпитания от десетилетия насам заради руските действия в Украйна. По този повод "Дневник" предлага поредица от анализи и гледни точки за ролята и бъдещето на алианса.

Повече от две десетилетия след като разпадането на бившия СССР сложи край на студената война, кризата в Украйна връща предвожданата от САЩ организация на НАТО към първоначалната й цел - защита на страните членки от предполагаема руска заплаха.

Анексирането на Крим от президента Владимир Путин и подкрепата му за сепаратистите в Източна Украйна драматично увеличи усещането за незащитеност сред новите страни членки на алианса от Балтийско до Черно море.

Това хвърли нова светлина и върху неуредени въпроси със сигурността на държави като Грузия и Молдова, както и за бъдещето на Украйна - притиснати в пространството между НАТО и Русия.
Когато 28-те лидери се съберат на 4-5 септември на срещата на НАТО на върха в Уелс, в челото на дневния ред ще бъдат военните планове, които да успокоят Полша и трите балтийски републики, че са защитени. Бъдещето на замразените отношения на НАТО с Русия също ще е един от основните проблеми.

Темата ще засенчи приключването на най-продължителната, най-непопулярната и най-неуспешната мисия на алианса в чужбина - тази в Афганистан. Сблъсъкът с талибаните струваше много жертви, а те продължават да заплашват Кабул.

"Половин година след началото на руско-украинската криза ще трябва да предприемем дългосрочни мерни за засилване на способността ни да реагираме бързо на всякаква заплаха, да уверим съюзниците, опасяващи се за собствената си сигурност и да застанем срещу всяка форма на руска агресия", заяви домакинът - британският премиер Дейвид Камерън, в писмото, с което покани партньорите.

НАТО на няколко пъти заяви, че не възнамерява да използва сила в помощ на Украйна, която не е член на алианса. В същото време съюзът предупреждава Русия, мобилизирала хиляди войници по границата, да не нахлува в Източна Украйна под предлога на хуманитарна или мироопазваща операция.

"Не планираме военни действя", каза в средата на август генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен. "Ако руснаците нахлуят в Украйна, не се съмнявам, че международната общност ще реагира с осъждане и най-вече с по-широки, по-дълбоки и по-тежки икономически санкции, които да изолират Русия още повече."

Постоянно присъствие

Една от основните теми на срещата в Уелс ще бъде обсъждането дали на изток от границата на студената война да се разположат нови постоянни бази, да се изградят единствено депа за въоръжение и техника, да се модернизират военновъздушните бази и да се увеличат съвместните маневри и патрулиране на въздушното пространство.

Камерън призова за нови учения, строителство на нова военна инфраструктура, преместване на оборудване и материали и увеличаване до 25 000 души на силите на НАТО за бързо раегиране.

Но държави от Източна Европа искат реално присъствие на натовски военни на тяхна територия с изнесени близо до границите с Русия части и щабове на НАТО като гаранция, че Москва няма да се опита да дестабилизира целия район.

Но социолозите казват, че почти три четвърти от германците, например, са против разполагането на изток на постоянни бази на НАТО.

Полският външен министър Радослав Шикорски твърди, че в НАТО са близо до постигането на консенсус за стъпките, подсилващ присъствието на алианса в Източна Европа. Високопоставен източник от НАТО казва, че компромисното решение най-вероятно ще бъде формулирано като "постоянно присъствие".

Ще бъде изградена командна структура за защита на източните съюзници чрез разширяването на съществуващият германско-полско-датски щаб в Шчечин и чрез честото гостуване и учения - но не и постоянно базиране - на сили на алианса.

"Всичко, което видяхме дотук, показва, че НАТО няма да воюва за Украйна", казва Стивън Пайфър, бивш американски посланик в Киев, който сега работи за института "Брукингс" във Вашингтон. "Реалният фокус в момента пада върху европейските съюзници и това как да ги уверим, че са защитени."

Промяна в доктрината

Завръщането на териториалната отбрана сред приоритетите изисква промяна и в доктрината на НАТО.

"След рухването на СССР доминиращото послание в НАТО бе, че ще действа "извън основния си район или извън основната си мисия", казва високопоставен представител на алианса, цитирайки известния анализ от 1993г. на корпорация РАНД за бъдещето на съюза. "Или трябваше да реагираме на нови заплахи отвъд границите ни - Босна, Косово, Афганистан, тероризма, киберсигурността, или алиансът щеше да изгуби смисъл." Американски представители започнаха да гледат на НАТО предимно като на инструмент за сглобяване на коалиции за военни операции зад граница или за хуманитарни мисии.

"Сега до известна степен се завръщаме към корените. Отново има силен акцент върху Член 5", казва представител на НАТО, имайки предвид ангажимента в договора от 1949г. за колективна отбрана.

Но за разлика от времената на студената война, днес няма усещане, че Русия е единствената заплаха.

Претенцията на Путин да защитава руски говорящо население извън границите на Русия тревожи съюзниците в НАТО, особено балтийските държави с тяхното руско малцинство, но това е далеч от глобалната идеологическа конфронтация с комунизма.

Москва и Западът продължават да си сътрудничат по въпроси като ограничаване иранската ядрена програма или унищожаването на сирийските химически оръжия.

Средиземноморските членове на НАТО, за които основната заплаха идва от Африка и Близкия изток, искат да се запази диалогът с Русия и да се избегне завръщане към противопоставянето от времето на студената война.

Така алиансът се оказва пред задачата да се справя едновременно с териториалната отбрана и с кризи извън границите му.

Това е сериозно предизвикателство на фона на свитите разходи за отбрана в повечето страни членки, възползвали се от мира след рухването на СССР и принудени да намалят бюджетите за отбрана заради кризата от 2008г.

Повечето европейски партньори заделят по-малко от предвидените от НАТО 2% от БВП и единствено Полша значително увеличава разходите за отбрана. Латвия и Литва, които са сред най-гласовитите привърженици на постоянно присъствие на НАТО на територията им, заделят 0.8-0.9% от БВП и обещават да ги увеличат до 2% към 2020г.

Вашингтон иска твърд ангажимент от съюзниците си, че ще заделят повече средства, но очакванията нещо да се постигне в тази посока на форума в Уелс са доста скромни.

Без разширяване засега

Един от въпросите, които най-много разделят съюзниците, е този за разширяването с нови членове. Вероятно тази тема ще бъде подмината на срещата.

Анализатори смятат, че войната между Русия и Грузия от 2008г. е била подпомогната именно от твърде мъглявото обещание от същата година, когато НАТО каза, че заедно с Украйна страната може да стане член, но не им предложи пътна карта към тази цел.

Путин неведнъж е давал да се разбере, че разширяването на алианса до границите на Русия е рубеж, който Москва няма да позволи да бъде пресечен. Той оправда анексирането на Крим с това, че е трябвало да се попречи натовски кораби да превземат базата в Севасторол на Черноморския флот на Русия.

Високопоставен служител на САЩ признава, че "в алианса няма единомислие относно разширяването". Вашингтон и съюзниците му ще потвърдят отново принципа, че вратите на съюза остават отворени, но няма да направят нищо повече от това, за да не предизвикват Русия. "Това няма да е среща за разширяване", казва американският служител.

Това означава, че години наред страните между НАТО и Русия ще останат нестабилна буферна зона. Преди две-три седмици никой не знаеше дали руският лидер няма да ескалира конфликта преди срещата в Уелс, или ще успокои ситуацията, за да не предизвиква остра реакция.

"Колкото по-сложно става на терен, толкова по-агресивен ще бъде тонът на срещата", казва Джанин Дейвидсън, бивша служителка на Пентагона и настоящ старши анализатор ва Съвета за външни отношения.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional