Мария Велковска, в. ДневникПочти едновременно станаха две неща, които засягат съдбата на два софийски паметника и поставят отново въпроса за отношението към миналото. Около паметника пред НДК се появиха пана, показващи как би изглеждал той според участниците в конкурса за обновлението му, а общинският съветник от ДСБ Вили Лилков внесе доклад за отмяна на конкурса и възстановяване на мемориала с плочите на Първа софийска пехотна дивизия.
Мемориалът с плочите с имената на загиналите от първи и шести полк в Балканските войни е премахнат, когато комунистическото ръководство на страната решава да чества тържествено 1 300-годишнината на държавата наред с поредния партиен конгрес. Тогава според мистично-социалистическите виждания на дъщерята на диктатора Людмила Живкова е издигнат паметник, символизиращ триединството минало - настояще - бъдеще. Иронията, както се вижда, е, че заради въпросното триединство е разрушена много важна част от миналото, излаз на почитта към загиналите за България, а бъдещето на новото творение никак не е гарантирано.
В допитването на общината за съдбата на "13 века България" към 3 000 души се изказаха "за" събаряне. Но в София живеят много повече, а както казва авторът Валентин Старчев, той не е само за столичани. Професорът не участва в новия конкурс и както изглежда изобщо няма думата за нещо, на което е автор.
Валентин Старчев
Фотограф: Надежда Чипева
Преди две години, когато бяха демонтирани опасни части, пред "Дневник" той говори с мисълта, че ще го потърсят за идеи какво да се прави с оголеното вече тяло на паметника. Сега проф. Старчев се заканва да съди общината, ако разруши творението му. От общината обаче не изглеждат притеснени. Изтъкват, че в този случай той не може да има претенции, защото навремето разрешението било дадено като за нова сграда, а построеното било общинска собственост, така че решава общината, а авторът никой няма да го пита.
Възможно е юридически да е точно така, но...
Изложба на проекти за паметника пред НДК
Фотограф: Георги Кожухаров
Вярно, че на паметника му излезе лошо име много отдавна. Едва ли някой го свързва с държавността. Възможно е далеч не всички да го харесват. Но това опира до вкус и естетически предпочитания. Все пак от него не стърчат шмайзери и петолъчки, няма наоколо съветски войници-окупатори.
Така че, първият въпрос е: Заслужава ли да бъде разрушен?
Свързаният с него: Цивилизовано ли е да се рушат паметници?
Следващият: Какво може да се направи, за да го има, без да се налага на автора да се отказва от него, но и така че мястото, което заема, да заживее нов живот?
Още един: Къде да бъде възстановен паметникът на загиналите? Питането е "къде", защото той трябва да бъде възстановен, при това - възможно най-близо до мястото, от което е изтръгнат. /Пишещия тези редове трябва да обяви тук, че е подписал петицията за връщането на плочите в градинката/.
Старият паметник. Снимката е от сайта "Стара София"
Фотограф: Стара София
През 2000 г. Столичният общински съвет е учредил право на строеж за възстановяване на мемориала. Правото е преучредено през 2004 г. Министерството на отбраната, съхраняващо плочите, обаче не е направило нищо досега. Тази фактология припомня Вили Лилков във "Фейсбук" по повод изказване, че има решение за възстановяване на паметника в парка зад хотел "Хилтън" и по повод твърдението: "пространството около НДК не може да понесе композирането на три плътни стени с размери 21 на 11 метра всяка!!!...Това може да стане, но трябва да съборите НДК!...Не изнасилвайте нещата!..."
Нещата обаче са изнасилени при разрушаването на стария паметник. Може би ако се гледа не само "13 века България", а цялото пространство, доста натоварено и със заведения, ще се намери място.
А за другия, по-новия - може би трябва сериозно да се обмисли и идеята от началото на прехода за парк с монументи от тоталитарната епоха. Нещо подобно на това, което направи Вежди Рашидов /т.нар. музей на социалистическото изкуство/, но ако може този път с пана с историята на тези творения и обяснения за обстоятелствата, при които художниците са искали или са били принудени да ги създават. Защото Валентин Старчев, например, не е виновен, че е бил талантлив и е работил по онова време.