ПРЕДИЗБОРНО

Колчем видя или чуя предизборен спор, и се стъжвам. Винаги преди избори ми е така. Защото си спомням една мисъл на Чърчил. Може и да не е на Чърчил, но е вярна: „Най-силния довод срещу демокрацията е петминутен разговор с обикновен избирател.”

Даже няма нужда и от разговор, бих казал. Достатъчно е да го чуеш как излага едностранно политическите си предпочитания.

Тук нямам предвид избирателите на някои етнически партии, като БСП или ДПС. Нито тези, които продават гласа си на който даде повече. При тях, ако въобще има дискурс, той е интересен от етнографско гледище. Имам предвид тези, които се опитват да мислят с главата си, на които се крепи в крайна сметка светът – тоест, тези, които наричаме „десни”.

Едни от тях напоследък решиха да подкрепят ГЕРБ. Това не е лош избор. ГЕРБ все пак е някаква алтернатива на досегашното нищо, а също и партия, способна да спечели избори.

Други пък решиха да подкрепят Реформаторския блок. Това също не е лош избор. РБ все пак е най-свястната политическа сила у нас, която има шансове да бъде парламентарно представена. И компенсира по-малкия си процент привърженици с наличието на добри политически идеи.

Само че тези, които решиха да подкрепят ГЕРБ изведнъж заобичаха Бойко Борисов. И не само него. Например, човекът, когото преди това наричаха цветанът на мисълта, неочаквано се превърна за тях в интелектуалец. И доказват, че е такъв със същия устрем, с който преди доказваха, че е физкултурник.

Другите пък, за които Кунева беше червена кукувица, дошла да снесе в синьото гнездо, изведнъж видяха в нея гургулица и сладкопойна чучулига. И също започнаха да доказват, че е такава.

А също така и едните, и другите започнаха да доказват, че те са прави, а отсрещните са пълни боклуци, отцепници и предатели. От което, разбира се, губят и едните и другите, а, поради обстоятелството, че избирателите са крайно число, печели някой трети.

Ако нещата спираха до тук, казаното щеше да е само констатация, без никаква научна стойност, на вече известен факт, оцветен емоционално с тъга – може би под влияние на Георги Господинов. Само че така се държат и необикновените избиратели - тези, които освен че избират, биват и избирани. И те се дърлят с политическите си противници на тема кой е по-десен. Затова ще предложим няколко съвета на всичките наши избиратели, обикновени и необикновени – с ясното съзнание, че тези съвети няма да бъдат чути, или ако бъдат, няма да произведат резултат. Но това, както знаем, не бива да е повод за мълчание.

Преди всичко, ще ги посъветваме, че не трябва силно да любят и мразят. Любовта и омразата замъгляват разсъдъка. В политиката далеч по-полезен е прагматизма. Ето как изглежда политическата картина преди изборите, описана без пристрастия:

Мнозинството от десните избиратели е готово да подкрепи ГЕРБ. Герб е популистка партия, водена от харизматичен водач. Политическата идея, която я обединява, е крайно проста: желание за участие във властта. Това е и една от причините партията да е толкова масова. Нейния водач я е обявил за дясна, защото в дясно има големи количества свободен недоволен електорат, готов да промени политическото си представителство.

От другата страна на дясното е т.н. Реформаторски блок. Негова основна съставка е ДСБ. ДСБ е партия, дестилирана от останките на бившето СДС в опит да се получи автентично дясно. Тя изповядва полезни политически идеи, но е твърде интелектуална, за да стане масова. Затова беше направен опит тя да се масовизира, като се обедини с други, по-малко претенциозни партии. Това, изглежда, има ефект – процентите на РБ нарастват. Това обединение има и отрицателни страни – от една страна, то се отразява на качеството на полученото цяло, от друга е половинчато – отвън остават полезни партии, като Независима България на Алекс Алексиев или БДФ.

Да, това е политическия пейзаж в дясно. До там сме го докарали. Можем да кършим ръце по този повод, а може и да приемем нещата каквито са и да видим какво може да се направи.

Можем, например, да използваме недостатъците на настоящата Конституция  и да се опитаме да ги превърнем в предимства за нас – както правят някои други през цялото време. Един такъв недостатък (дори само заради който Конституцията трябва да бъде променена) е, че тя позволява малки партии да бъдат балансьори в управлението и така да извличат непропорционално големи облаги за себе си.

Ако (а предизборното разположение на силите сочи точно това) на предстоящите избори ГЕРБ не получи абсолютно мнозинство, а РБ получи достатъчно гласове, за да му осигури такова, най-естественото нещо на света е коалиционното управление на двете политически сили. Тогава РБ, като носител на десни политически идеи, може да поеме ролята на остен, направляващ ГЕРБ в правилната посока.

Само че за да стане това трябва привържениците на двете политически сили да го осъзнаят. Поведението им говори, че не са. Ако го осъзнаят, ще се държат по друг начин.

Да, контрааргументи срещу това решение има достатъчно. То е  като тясна пътечка, минаваща край пропасти. Герб е голямо животно и се управлява трудно. Може да реши, че остена много боде и да смени коалиционния си партньор с друг, по-непретенциозен. А може и самия РБ да престане да бъде остен и, вместо облаги за обществото, да започне да извлича облаги за себе си. И така нататък.

Но това не може да е причина или повод казаното да не е работно решение на двете политически сили. Защото и двете много добре знаят, или поне би трябвало да знаят, че друг полезен вариант няма. Че останалото, както обича да се изразява Шекспир, е мълчание.