Пети септември -14 петилетки таен празник на петата колона в България

Можете ли да си представите в САЩ да забравят и да не отбележат японското нападение над Пърл Харбър, както в Полша или в Русия да пропуснат покрай (д)ушите си 1 септември или 22 юни като дати, на които се отбелязва годишнината от нахлуването на германските националсоциалисти на тяхна територия?

Не е възможно.

В България обаче точно това е утвърдено правило.

Имаме кръгла годишнина: 70 години от обявената на 5 септември война на България от СССР и тя със сигурност ще си остане в сянката на мълчанието, което е следствие на наложения през тези десетилетия забранителен съветски печат върху събитието.

Пиша тази прогноза в свободното виртуално медийно пространство нарочно под формата на „предсказание”, за да подсиля ефекта от абсурда, който НЕИЗБЕЖНО пак ще се състои и може да бъде предвиден с абсолютна увереност. Повечето от читателите ще я прочетат, когато тя ще е вече сбъднат факт.

България вероятно е единствена държава в света, която си забранява споменаването на толкова скорошна рана, нанесена й от чужда окупационна сабя над преклонената глава с последвали от това огромни негативи за бъдещето на собствения народ, подкаран на заколение под стой от Европа към Евразия.

България не беше изключение от останалите съветски колонии, в които беше наложено васалното задължение да се празнува съветската окупация. Съответно за национален празник на продукта на тази окупация у нас беше определен 9 септември- военен преврат на съветската агентура в армията, осъществен на територията на окупираната вече от чуждата армия страна, провъзгласен с много по-късна дата за „социалистическа революция”.

България обаче е изключение в Европа, получавайки 45 години по-късно правото да гради демокрация отново по волята на Москва и петата колона не пропусна да се подмаже като актуализира националния празник с друга дата, в която доминира московската роля.

Така се оказахме отново световно изключение, празнувайки като най-важното събитие за българите акт, в който не е взел участие нито един българин, защото по волята на руския окупационен корпус българите просто не са били поканени при подписването на примирието край Сан Стефано на 3 март 1878 г.

Ако се намери медия или социологическа агенция да измери българското невежество по отношение на 5 септември, резултатите-гарантирам- ще бъдат шокиращи (за онези от нас, за които загубата на българската свобода не е празник).

При свободно зададен въпрос какво се е случило на този ден вероятността да получите отговора „СССР обявява война на България и я окупира за цели три години, подготвяйки почвата за съветската колонизация чрез насилствена съветизация” е нищожна- ще клони към нулата.

При конкретно зададен въпрос „ Знаете ли, че на тази дата Сталин скъсва дипломатическите отношения, които поддържа с България през цялата война (обстоятелство, което опровергава цялата митология за антифашистката мотивация на окупацията - защото др. Сталин не би си общувал приятелски с фашистка държава, нали така)”, е вероятно да си изядете боя.

Съветофилите, мимикриращи у нас като русофили, често са агресивни и също така често (да ме прощават онези с академичните титли между тях) са прости в своето незнание или незачитане на истината. Авторът на тези редове е изпитал не веднъж червендалестата агресия (включително от страна на непознати екземпляри, ходещи на свобода по улиците на София) на тези подобия на българи, които не само не знаят за скъсаните дипломатически отношения, но и войнствено отказват да повярват, че това е исторически и лесно проверим факт.

Тук просто „нема такова животно”, както е казал невярващият шоп за жирафа- понеже не го е виждал преди и не вярва дори на собствените очи.

Тук има друго животно: късокрака, обрасла с рунтави лъжи еманация на правилото „ на лъжата краката са къси” с преклонена през съветския окупатор главичка, отказваща да мисли самостоятелно и свободолюбиво, но завиждащо хищно за благата, произведени от самостоятелните и свободолюбивите народи.

Щото в клетката какво можеш да произведеш, освен злоба към онези отвън, които от съжаление ти подхвърлят в нарушение на природните правила по някой къшей инвестиция въпреки благоразумния надпис върху решетките „изчезващ вид, моля, не го хранете, той се самоизяжда”?

Това (за щастие, все пак) не е обобщение, а наблюдение за едно уникално явление да си живуркаме в неведение.

Туземното ни нехайство към първопричините за нашата изостаналост трябва да бъде преодоляно, ако искаме някога да минем от другата страна клетката, в която сме се самозаключили.

Трябва да махнем поставения от руската мечка обяснителен за посетителите надпис върху клетката: „Кротък южноевропейски дребен добитък без рога, храни се корупционно с руски газ, нефт и мирен атом. Вирее най-добре без свобода. Продава се на части. За преговори и контакти, звънете в Москва”.

Извинявам се за причинените на оптимистите неудобства от този песимистичен текст, но ако една държава и един народ не искат дори да знаят коя е датата, която стои в дъното на факта, че продължава да е на европейското дъно, оптимизмът ми би прозвучал като подстрекаване към самоубийството от страната на преговарящ, опитващ се да посочи на самоубиеца крачката назад от пропастта.