Защо Щонов е прав

Съобщението на министъра на енергетикатв Васил Щонов, че се налага значително повишение на цената на тока, прави леви вълнички в медийната среда и социалните мрежи. По този повод не е излишно да припомним някои неща.

В ЕС има енергиен пазар. За да се намесва държавата в ценообразуването (както досега със задържането на въпросната цена), което би повлияло на конкуренцията на този пазар, трябва да кандидатства и да получи разрешение от Европейската комисия.

Не си спомням българско правителство да е искало това. Тъкмо обратното, последните три български правителства не направиха достатъчно, за да въведат втория и третия енергийни пакети, които установяват правилата на конкуренцията в европейския енергиен пазар.

Печалбите на ЕРП-тата са част от въпроса. Коренът му обаче е не в разпределението, а в производството на това, с което търгуват. Кой ще покрие 3-те милиарда лева загуба на НЕК?

Пазарният отговор е: Увеличение на цените. Социалният: Субсидия от държавата. Басирам се, че Брюксел няма да разреши второто.

Държавна субсидия за енергопроизводството значи парите ни да отиват в джобовете на производителите, за да покриват загубите им от непазарата цена, вместо да отидат за социално подпомагане на тези наши съграждани, чиито доходи не стигат, за да си плащат сметките.

Оттук субсидиране на енергетиката е точно обратното на социалната солидарност, с която се кичеха Станишев и Стойнев. Тя в крайна сметка прави богатите още по-богати, а бедните - още по-бедни. Тя не решава проблема, а го отлага.

Подадоха оставка и сметката за псевдолявата им политика идва - на адреса на тези, които уж подпомагаше.

Що се отнася до ЕРП-тата, сигурно има какво да се пипне в печалбите им, но странно, встрани от вниманието на дебатиращите остава състоянието на мрежата у нас - по нея се губи една трета от произведената електроенергия, т.е. производството на единия от хилядниците в АЕЦ Козлодуй.

Кой плаща за това? И как то да се промени без инвестиции? А откъде да дойдат те?

Непазарен подход в енергетиката политически означава БСП да си купува избиратели с парите на по-високодоходната част от населението и да отхранва лоялното си лоби в енергийния бизнес, като същевременно възпроизвежда остатъците от съветския модел на енергетика - на безсмислено производство и на разхитително потребление.

Всичко това е анти-Европа, а оттук и анти-България.