Светломира Гюрова, в. Капитал- Как бихте определили модела на Путин в Русия – "управлявана демокрация", "суверенна демокрация" или нещо друго?
-  Русия се командва от мобилния телефон на президента Владимир Путин. На  практика цялата държавата е в този телефон. Там има около 1000 контакта,  и тези 1000 души контролират всичко в Русия. Те не са само министри и  хора от властта, а и олигарси, включително украински. И тъй като Путин  не приема концепцията за споделяне на властта, всички, които са в този  телефон, са му директно подчинени.
Това е начинът, по който  управлява Путин. Идеята е взета от Бердяев и Ортега-и-Гасет и доразвита  от Путин – че всяка тирания може да бъде приета, ако поданиците обичат  своя тиранин. И тъй като не всички хора, които го обичат, могат да  участват във властта, има аристокрация. Тази аристокрация е упълномощена  да управлява и чрез нея тиранинът комуникира с народа. 
Аристокрацията  е изключително лоялна на тиранина. Путин е модифицирал концепцията, тъй  като по онова време не е имало мобилни телефони. Сега той се свързва по  телефона с тази управляваща аристокрация - хора, които са му напълно  верни и осъществяват идеите му. А всички останали, те трябва просто да  обичат Путин. Това е единственото нещо, което са упълномощени да правят –  да обичат Путин.
- Интересното е, че те наистина го обичат, рейтингът му е рекордно висок. Какво е обяснението?
-  Да, защото това всъщност е неговата основна цел – хората да го обичат.  Виждали сме такива примери в Африка – управлението на някой диктатор  може да продължава над 30 години, в които БВП на глава от населението  пада от 4000 долара на 400 долара, но всички обичат своя диктатор.  Когато целта на управлението не е просперитетът на хората, а просто  любовта им към тиранина, този тиранин за съжаление е способен да прави  всичко, например да анексира Крим. Защото за всеки разумен и ясно мислещ  човек е очевидно, че това не е добре за просперитета на хората в Русия,  но е добре за любовта им към Путин.
Неслучайно се казва, че за  руснака една нова територия, отдалечена на няколко хиляди километра от  самия него, е много по-важна от салама за обяда му. И това е вярно,  руснаците действително са вътрешно мотивирани от различни неща в  сравнение с европейците. За европейците концепцията за държавата е  балансът между личната им сигурност и личната им свобода. И е решение на  индивида каква част от личната си свобода е готов да делегира на  държавата, за да получи от нея повече сигурност. 
Примерно си  казвате – добре, ще позволя на летището да ме претърсват, за да съм  спокоен, че децата ми ще са в безопасност в самолета. А в Русия  държавата е "государство", тя е начин за налагане на волята на господаря  и това е всичко. Това е едно от обясненията за подкрепата за Путин.
От  друга страна, помним, че когато Буш-старши нападна Ирак, рейтингът му  скочи, но две години по-късно той изгуби президентските избори. Така че  не знаем докога ще продължи ефектът на това, което Путин спечели с Крим.
Очевидно  е също, че Путин тотално унищожи опозицията в Русия. Но същевременно за  някои хора от неговото близко обкръжение европейските санкции са  наистина болезнени, за тях е изключително неприятно, че например не  могат да прекарат лятото на Лазурния бряг. 
Така смяната на  властта може да бъде предизвикана не от граждански бунт, а от дворцов  преврат, от недоволство в най-близкото обкръжение на Путин. Все пак,  макар да е харизматичен лидер и да изглежда всемогъщ, той е просто  символ на системата, която съществува от времето на СССР и продължава и  до днес. Това е държава, управлявана от ФСБ (наследникът на КГБ – бел.  ред.). Путин бе поставен начело и е наистина важен, но може много бързо  да бъде заменен от друг, който ще заеме съвсем същата позиция.
Всъщност  Путин иска властта на неговия мобилен телефон да се разпростира и в  България. Интересно е сравнението примерно между България и Латвия – и  двете са бивши съветски сателити, но имат напълно различно поведение.  България като позиция винаги е много близо до Кремъл, а Латвия винаги е  срещу Кремъл. Но сега търговията между Русия и Латвия е по-голяма,  отколкото между Русия и България. Защото, за да получи нещо от Путин,  една страна първо трябва да уважава себе си. 
Ако дадено  правителство е смятано от Москва за подчинено, а не се държи като  равностоен партньор, това носи в крайна сметка повече вреди, отколкото  ползи. Дори руските инвестиции в България не са инвестиции в  икономиката, а в джобовете на избрани хора. Какви ползи ще донесе на  обикновените българи например "Южен поток"? Същевременно фактът, че  България е близка на Русия, отклонява европейски инвестиции, които могат  да създадат много по-важни и полезни неща за страната.
- Защо в Русия няма жизнена опозиция и единственият начин според вас Путин да бъде свален е чрез дворцов преврат?
-  В момента действително не съществува гражданско общество и няма  опозиция, тя е обезглавена. И Путин успява да отклони вниманието от  тревожната липса на опозиция с геополитически неща като Крим и Източна  Украйна. Той, уви, е способен да пожертва 2000 украинци само заради  любовта на руснаците. Това е основната идея – заради тази любов един  тиранин може да жертва всичко.
Сега в Русия хората се страхуват.  Някои ми казват – Николай, аз те подкрепям, но не мога да го правя  официално и дори ще те разприятеля във Facebook. И аз ги разбирам, аз  самият се притеснявам за родителите си, които живеят там и може да имат  проблеми. Русия за съжаление се върна в тоталитарните времена, когато не  е възможно да има опозиция и протести. Ако протестираш – биваш  арестуван. В момента 80% от хората подкрепят Путин, останалите се  опитват да мълчат и търсят начини да напуснат Русия.
Проблмът е,  че когато никой не може да контролира един тиранин, той понякога прави  много сериозни грешки, които могат да разрушат всичко. Така е и в случая  с Путин. Той прави грешки – Украйна е една от тях - но тъй като  обществото не е демократично и няма кой да му го каже.
- Какво според вас иска да постигне Путин в Украйна, каква е целта му там?
-  Сега вече – единствено да запази достойнство и да излезе с чест от  ситуацията. Неговата цел беше да постигне любовта на руснаците и той я  изпълни. И никой не го е грижа колко деца са умрели в Украйна и дори  колко руснаци загиват, защото това е цената на тази любов.
- Пропагандната  машина в Русия в момента работи с пълна сила. Има ли опасност този  национализъм и цялата тази реч на омразата да отключат сили, които дори  самият Путин не може да контролира?
- Да, той създава  очаквания, които в един момент няма да може да изпълни. В Източна  Украйна той вече не може да контролира сепаратистите и техните полеви  командири. Получава се същото, което Америка направи в Афганистан и  Ирак. Виждаме го и онлайн – при новината, че България спира "Южен  поток", в руските форуми от стотици коментари имаше само два-три  положителни, останалите бяха, че българите са предатели, неблагодарници и  т.н. 
Преди руснаците считаха българите за братя, сега ги  поставят под един знаменател с украинците. И тази динамика, тази омраза,  която сега е срещу Америка и Украйна, може да се обърне срещу самия  Путин в един момент. Но той вероятно ще се опита да я пренасочи към хора  от близкия си кръг, да ги използва за изкупителни жертви.
- Според  вас политиците в Европа разбират ли наистина Русия и могат ли по  някакъв начин да повлияят на политиката на Путин в Украйна?
-  За съжаление политиците в Европа нямат много ясна визия какво трябва да  правят с Путин. Например Франция не е спряла продажбата на бойни кораби  на Русия, а санкциите все още не са толкова значими и болезнени.  Усещането е, че макар Путин да прави някои лоши неща, Европа все още му  се доверява, че той е гарант за ситуацията в региона около Русия. 
Всички  още помнят какво се случи с Милошевич – когато той беше оставен за  няколко години да прави каквото си иска, накрая цялата сметка за  Югославия струваше на Европа близо половин трилион долара за  умиротворяване, възстановяване и т.н. И сега мисленето е – ако оставим  Путин да се оправя там, ще ни струва по-малко, отколкото ако се намесим и  после трябва да плащаме за Украйна. 
Засега това изглежда като  чисто прагматична калкулация - ще ни е по-евтино да оставим Путин,  отколкото да се забъркаме и да трябва ние да оправяме нещата. И това  продължава, макар някои правителства като например полското, което  познава Русия много по-добре от френското, да казват, че делегирането на  Путин на отговорността за тази част на Европа ще донесе много повече  проблеми в дългосрочен план.
- А какво всъщност би могла да направи Европа?
-  Може да направи нещо много просто – например европейските лидери да  дойдат в България и да кажат ясно: "Напълно подкрепяме вашето решение да  спрете "Южен поток". Това е много по-важно сега, отколкото примерно да  се изпратят войски в Украйна. Защото Украйна може да говори с Путин, ако  все още е един от двата основни канала за руския газ. 
А сега  Брюксел оставя България да се справя сама с Русия и казва – по принцип  не трябва да се съгласявате с "Южен поток", но си преценете сами. А така  е много по-трудно за българските политици да вземат подобно решение,  още повече след като руската пропаганда тръби, че газопроводът ще донесе  милиарди долари на България, макар да не е много ясно как точно.