Рашизмът не е от вчера

Покрай днешните руски безчинства в Украина и непресекващия порой от руска пропаганда и лъжи, умствено осакатяващи милиони хапльовци по света и у нас, си спомних за един разговор с покойния поет Николай Кънчев, който искам да запазя тук.

Записал съм си го малко след смъртта му през октомври 2007, а разговорът беше през лятото на същата година.

В т.н. от Марсел Дюнан “горещо българско лято” на 1915-та в Петербург, мисля, че във в-к Русския ведомости  се зареждат фанатични статии срещу България. Особено се отличава титанът на руската словесност Леонид Андреев. Това е онзи пламенен руски патриот-шовинист, който се прославя с такива редове:

“Победить Германию необходимо — это вопрос жизни и смерти не только для России — величайшего славянского государства, все возможности которого впереди, но и для европейских государств. <…> Разгром Германии будет разгромом всеевропейской реакции и началом нового цикла европейских революций”.

В същия дух Леонид Андреев (когото Иван Бунин по-късно в “Окаяни дни” описва като вреден и суетен глупак) публикува и статия, изобличаваща “неблагодарните по-млади славянски братя” българите (той стига до там да сипе квалификации като “цигани на панаир, хора продажни, с раздвоени езици, които играят кървав танец на духовна нищета, коварни и подли убийци, стадо овце” и пр.

Това са точно месеците, когато и Съглашението, и Централните сили се борят за България, но заради верността си към Сърбия Антантата отказва да задоволи и минималните български искания след трагедията от Букурещ, 1913-та.

В същите месеци на 1914/1915 г. и митрополит Методий Кусевич в “Погрома на България. Виновникът”, и  Христо Силянов в брошурата си “Сръбско-българския спор и Русия” аргументирано разкриват защо позицията на Русия е погрешна и фатална и защо България няма друг избор освен да застане на страната на Централните сили)

Николай Кънчев прочее разказва как Боян Пенев среща по “Раковска” д-р Кръстев и размахва Русския ведомости – “Четохте ли? Какво ще кажете, скандал!” – “Четох, казва докторът, но какво да се направи?” – “Трябва да му се напише отговор, незабавно!” – “Това добре, но кой?” – “Вий трябва да го напишете”, казва Пенев.

Д-р Кръстев отказва: “Има само един който може и трябва да напише този отговор – най-голямото име на нашата литература – Иван Вазов”

Излишно е да напомням какви са били отношенията на д-р Кръстев и Вазова и какво означава това изказване в този момент на доктора (точно така се изрази и Николай Кънчев).

Д-р Кръстев взима броя и потегля към къщата на Вазов, където сигурно не е стъпвал преди това. Вазов вече е чел статията, посреща Кръстев почтително и с разбиране, двамата се разговарят и след няколко дни достойният отговор на Вазов е изпратен в Петербург.

Според Николай Кънчев статията наистина излязла в руския вестник…

Това бе споменът ми от 2006 г. Миналата година за щастие Славимир Генчев публикува на блога си тук отговора на Иван Вазов на русофилските изстъпления на Леонид Андреев – прототип на днешните рашистки интелектуалци и духовни роби на империята.