Неизтребимите

Преди повече от 10 години един професор, в чийто екип бях тогава ме заведе в ЮНЕСКО при някакви началници, за да им представим проект, нуждаещ се от финансиране. Финансиране така и не получихме, но от първата си и последна визита в бункера на организацията в центъра на Париж останах със спомена за едри хлебарки, които щъкаха по коридора. Направи ми впечатление, защото в скромната ми парижка квартира нямаше от тази порода.

Днес темата ЮНЕСКО ме преследва от новините във Франция и в България покрай избора на нов главен секретар. Прелива и от екрана и от радиото. Френски интелектуалци с бели ризи заклеймяват фаворита, египтянина Хосни за мерака му да изгори всички книги на иврит. Други френски знаменитости твърдят, че конкурентът на Хосни, българският кандидат Бокова била по-подготвена професионално от египетския си колега.

Явно световната организация за образование, наука и култура съвсем я е закъсала откъм кандидати. Единият книги ще гори, но той поне се покая за глупостта си. Наша Ирина пък е възпитаничка и ревностна активистка на партията, която като не харесваше някаква книга, поръчваше да убият автора (Георги Марков).

Последният факт се премълчава от френските интелектуалци, които се възмущават от египетския подпалвач, тласкат кандидатурата на гоцевата фаворитка и превъзнасят професионалната и подготовка. Любопитно е в коя именно от трите сфери е подготвена Бокова? Тя нито блести с научни постижения, нито се е изявила като педагог.

За културния цокъл на Нейно Превъзходителство посланика на България във Франция и към ЮНЕСКО можем да съдим от реакцията на публиката на концерта на Николина Чакърдъкова. Имаше такъв в сградата на организацията под патронажа на Българското посолство във Франция. "Почти чалга" - коментираха недоволни български студенти. Някои от тях споделиха, че видели как Юлия Кръстева се изнизва още на десетата минута... какво повече?

Да беше жив Радой, щеше сигурно да напише, че на Бокова по и приляга да се занимава не с културни, а с кухненски принадлежности. Преживе той коментира така видния комунист и редактор на Работническо дело Георги Боков:

"Написах една песен, да кажем, срещу Георги Боков, който беше ужасно прост човек, но дълги години беше главен редактор на „Работническо дело”:
...
Бих тогава Боков аз направил
шеф на някой месокомбинат."

Впрочем, децата не отговарят за делата на родителите, пък били те и много гнусни, каквито определено са делата на Боков. Той не само преследваше всяко инакомислие, но е подозиран и във физически издевателства над противници на комунистическия режим.

Децата, обаче, отговарят за себе си и за оценката, която дават на това нелицеприятно наследство. Ирина Бокова е дискретна по този въпрос, но брат и Филип Боков обобщи ситуацията много цинично преди години: "Поемаме вината само с мезета".

Но аз всъщност исках да ви разкажа не за комунистите, а за юнесковските хлебарки. Докато вървяхме по коридора на -найстия етаж професорът коментира, че са неизтребими. Беше много прав.

Блогът на Атанас Чобанов - http://www.atanas.fr/