Едвин Сугарев
Кратко и ясно: политическите реалности в навечерието на парламентарните избори могат да бъдат видяни в единственото засега неманипулирано социологическо изследване – това на “Алфа рисърч”. Според него ГЕРБ води с повече от 13% пред БСП и има 36.2%, докато столетницата крета далеч назад с 22.6%. ДПС има 12.1%, Републиканския блок – 5,2%, а ББЦ – само 4,4%, но продължава да губи електорат. Останалите са под четирипроцентовата бариера.
Изчислено като места в бъдещия парламент, това съотношение означава, че ГЕРБ ще имат между 105 и 110 депутати, БСП – между 63 и 68, ДПС – между 35 и 38, Реформаторският блок – около 16, „България без цензура“ – около 13. Ако тези електорални нагласи се съхранят, то би имало само две опции за управление след изборите: или коалиция между ГЕРБ и Реформаторския блок, или правителство на малцинството в коалиция между БСП, ДПС и ББЦ – но възможно единствено с негласната или явна подкрепа на РБ! Сиреч – този път не тройна, а четворна коалиция, в която реформаторите биха играли ролята, която досега играеха Волен Сидеров и неговите хора.
Ще ми се да се надявам, че подобно развитие е невъзможно. Че чавка не е изпила акъла на Радан Кънев и подопечните му партии в толкова трудно удържаната до днес коалиция. Че реформаторите имат достатъчно политически опит, за да осъзнаят, че попадането им в ролята на Сидеров е чисто политическо самоубийство. И че чак такъв политически егоизъм е изключен при партии, принадлежащи на дясното политическо семейство.
Въпреки всичко обаче подобна политическа хипотеза витае в публичното пространство. Не само витае – тя и работи там, като подяжда и без това крехкия електорален потенциал на реформаторите. Тя е подхранвана от цял куп непремерени изказвания и абсурдни предварителни условия, предявявани спрямо ГЕРБ от техните лидери – като се почне с презумпцията, че става дума за резервния отбор на БСП – и се стигне до изискването Бойко Борисов да не бъде премиер, а Цветан Цветанов министър в евентуалното бъдещо съвместно правителство.
За да бъде надмогната тази вредна и за България, и за РБ хипотеза, реформаторите трябва да кажат много ясно какво смятат да правят в следващия парламент – с кого ще се коалират, кого ще подкрепят и най-вече – ще работят ли за реално дясноцентристко правителство – или ще поднесат властта на тепсия на същите политически мародери, които управляваха България досега. Без това предварително казване техните избиратели ще бъдат лишени от нормалното си демократично право на информиран избор – и няма да знаят за какво и в името на какво гласуват за този политически субект.