Едвин Сугарев
Според прокурорите това било престъпление по чл. 282, ал.2 – сиреч за злоупотреба със служебното положение. Освен че е несъстоятелно, това обвинение поставя ребром въпроса за това какво става с бомбастичните обвинения във фалшифициране на изборите, за които прокурорите говореха първоначално – и как всъщност благодарение на неупражнения контрол от страна на Росен Желязков са настъпили “немаловажни вредни последици, изразяващи се в обществени нагласи, довели до недоверие от страна на значителна част от българските граждани към изборния процес и правилното и законосъобразно функциониране на органите на държавната власт в република България”. Истината е, че не Росен Желязков, а точно прокуратурата със своето прессъобщение допринася за споменатите обществени нагласи и недоверия; още повече допринася със своето шоу по време на пресконференцията си, която има скромната цел да замете следите от обществената манипулация, в която тя играе основна роля.
Пълната нелепост на прокурорските тези става явна, когато на 12 май 2014 г. Софийският апелативен съд окончателно връща делото за бюлетините на прокуратурата. Преди това делото е върнато и от Софийски градски съд, като според съдиите казусът е необоснован и недоказан: съгласно тяхното решение държавното обвинение не е уточнило кои точно свои задължения не е изпълнил Росен Желязков, за да донесе облага на печатницата. Апелативният съд определя тези обвинения като “абстрактни”, а окончателното решение да бъде върнат обвинителния акт показва, че прокуратурата трудно би могла да докаже дори въз основа на какви регламенти, законови или подзаконови актове той би трябвало да надзирава изпълнението на обществената поръчка.
Според определението на апелативните съдии “Обвинителната теза е поднесена в абстрактно-обобщен вид, в който не би могла да получи одобрение от съда. Налице е липса на конкретика на обвинението по почти всички признаци от състава по чл. 282, ал. 1 НК (престъпление по служба).” И това – забележете – става при положение, че прокуратурата изцяло се е отказала от предишните си обвинения по чл. 169 г. – при който надпечатаните бюлетини се разглеждат като за предпоставка за престъпление с изборните права на хората и евентуална манипулация на парламентарния вот! И се отказва не случайно – доказателства за подобни престъпления просто не са намерени.
Разбира се, след известно време прокуратурата внася отново обвинителен акт и делото тръгва отново. Шансовете за успех на държавното обвинение обаче са минимални. До този момент се е състояло само едно съдебно заседание, на което са разпитани част от свидетелите – като без изключение всички свидетелски показания опровергават тезата на прокуратурата.
Например собственика на "Мултипринт" Йордан Бончев пояснява пред съда, че в полиграфията обичайно се залага между 8 и 10 % брак, а при изпълнение на поръчката за печат на бюлетините от "Мултипринт" заложили само 7 %, тъй като са искали да направят икономии. Тези проценти включват брака за всяка дейност при печатането – 1% при сгъването на хартията, 1% – при лепенето, 2% за печат и 3% при шпулата. Той подчертава, че колкото повече допълнителни настройки на машините се правят, толкова по-голяма е макулатурата. Тъй като се печатат 33 вида бюлетини, процентът на брака нараства.
Пак по негово мнение всяка бюлетина, която има точки, чертички, зацапване или смачкване, е била квалифицирана като негодна и се отделяла от готовия продукт. Бракът не бил обект на следене от страна на възложителя на поръчката по силата на сключения договор. Освен това технологичен брак имало и при съвсем редовни на пръв поглед бюлетини – тъй като според клаузите на договора бюлетините е трябвало да бъдат в кочани по 50 броя всеки, а се случвало в кочаните да има по-малко бюлетини – или някои от тях да не се залепват и да остават "хвърчащи".
Всички тези бракувани или годни след прилагане на допълнителни процедури бюлетини са били съхранявани в помещението за брак. Или с други думи – намерените в деня на размисъл годни да участват в изборния процес бюлетини всъщност са представлявали технологичен брак заради неточната бройка в кочаните. Разликата между тези, които са били годни, и отделените като брак според него се състои във факта, че първите били опаковани в кашони под номер и поставяни на палета – отново под номер.
Освен всичко, подчертава собственикът на “Мултипринт” – никъде в договора не фигурира забрана за надпечат. Той изрично подчертава, че реално никъде по света не може да се печата без надпечат, защото машините трябва да се настроят, а за спирането на процеса се изисква време.
От своя страна главният технолог на печатницата Ивайло Иванов подчертава, че както МВР, така и пожарната са правили проверки в печатницата, макар за тях да няма съставен протокол. Пак той изяснява случая с поисканите от София област допълнителни бюлетини, като потвърждава, че бюлетините са били извадени от технологичния брак – и по-точно от кочаните, които не отговарят на условията по договор. След това те били допълнително залепени, за да образуват кочани от по 50 бюлетини всеки – и така са покрили критериите за годност.
След изслушването на първите свидетели следващото заседание по делото е насрочено за 25 септември тази година. Едва ли обаче можем да очакваме някаква сензация и нова насока и от това заседание. Че прокуратурата няма абсолютно никакви доказателства за това, че с тези намерени в “Мултипринт” бюлетини някой се кани да фалшифицира изборите и да подменя изборния вот, е факт, който вече няма как да бъде ревизиран.
Нека обаче да разгледаме въпроса и от една друга, по-изгодна за прокуратурата страна. Както Цацаров, така и Сарафов твърдят, че с навременната си акция прокуратурата е предотвратила възможностите с тези бюлетини да бъдат манипулирани изборните резултати. Нека се запитаме – би ли била възможна изобщо такава манипулация на 11 или 12 май – ако приемем, че бюлетините са отпечатани наистина с нечисти помисли?
Отговорът е категоричен: не. Няма абсолютно никаква техническа възможност вотът на избирателите да бъде подменен в оставащите два дни – в дена за размисъл и деня за гласуване – дори и при горещото желание на някоя от участвалите в него политически партии.
Забележете: в петък късно вечерта бюлетините са все още в “Мултипринт”. По това време избирателните секции са вече запечатани – и се пазят от органите на реда. Как тогава тези струпани в “Мултипринт” бюлетини биха стигнали там, за където уж са предназначени?
И ако изобщо имаше такъв сценарий – кой идиот би ги държал в печатницата, където са отпечатани – след като е ясно, че това е най-уязвимото възможно място за тяхното съхранение?
И след като – според партийните доноси от “Позитано” 20 – те е трябвало да бъдат разпространени тъкмо от фирмата, оторизирана и без това да ги разнася из страната – то какво би попречило на тази фирма заедно с реалния тираж да разнесе и по няколко пакета повече – вместо да си играе на инспектор Дюдю и да крои планове как да направи двойно дъно на своите микробуси?
Нещо повече: технологията на гласуване е такава, че не предполага на практика никакви подмени. Всяка бюлетина се подпечатва на два пъти от избирателната комисия – когато избирателят я вземе и след това – преди да я пусне в урната. Подпечатва се с печат, който не може да бъде фалшифициран – тъй като по него са направени случайни нарези с нож непосредствено преди започването на гласуването. При наличието на огромен брой наблюдатели и представители на опозиционните сили бюлетините не могат да бъдат подменени освен при едно обстоятелство – ако бъде подкупена цялата изборна комисия в съответната секция. При наличието на над 13 000 избирателни секции е повече от ясно, че подобна операция е практически невъзможна.
В интерес на истината в печата се появиха варианти, които предполагаха възможна употреба на така намерените в Костинброд бюлетини. Една от тях беше известната отдавна манипулация, наречена “индианска нишка”. За неговата реализация обаче не са необходими 350 000 бюлетини. Достатъчно е измамниците да разполагат само с една единствена бюлетина от секциите, в които смятат да приложат своя стратегически трик.
Същият е описан много точно от Георги Боздуганов в статията му “350 000”. Там се казва следното:
“Ето за какво става дума. За изпълнение на фокуса "индианска нишка - контролиран вот" е необходима една единствена подпечатана бюлетина за всяка секция. Не хиляди, стотици или десетки, а само една. Тя трябва да бъде изнесена от някой недобросъвестен член на секционната комисия и машинката се задейства.
Навън върху нея се отбелязва вот за съответната партия и тя се дава на човек, готов да продаде своя глас. Човекът отива в избирателната секция, взема от комисията нова, подпечатана бюлетина и влиза в тъмната стаичка да гласува. Там, на спокойствие, човекът си прибира в джоба получената от комисията бюлетина, изважда бюлетината с отбелязан вот, която е внесъл отвън и се връща при комисията. Бюлетината се подпечатва втори път и влиза в урната. Навън гласувалият предава получената от комисията празна бюлетина на "контрольора - вожд на индианската нишка" и получава пари, кюфтета или друга материална облага. "Вождът" поставя отново знак за съответната партия, дава бюлетината на следващия гласоподавател и въртележката тръгва. До изчерпване на кандидатите.”
Пита се обаче защо тогава са нужни цели 350 000 бюлетини? И дори да бъде приложен, тази метод предполага и достъп до оригиналния секционен печат, при това плюс уникалните нарязвания, които се полагат по време на самия изборен ден – преди започване на гласуването – а този достъп е труден и проблематичен. Дори да приемем, че методът може да проработи, няма как да не признаем, че това би било възможно единствено в ромските секции, където секционните комисии са подчиняват на други правила и интереси, или в затънтените краища на ДПС-регионите, където неудобните членове на избирателните комисии настоятелно биват канени да си починат или да отидат на нечия трапеза – и те не смеят да откажат. Но тъй или иначе – за този метод съвсем не е необходим такъв брой бюлетини, каквито прокуратурата твърди, че е намерила в печатница “Мултипринт”.
Остава ни само да приемем, че съзаклятниците от ГЕРБ са разчитали на това, за което намеква сигналът на Мая Манолова – тотална подмяна на бюлетини след приключване на изборния ден. В споменатата вече статия Георги Боздуганов разглежда и тази хипотеза:
“Отговорът е привидно лесен - чрез подмяна на пуснатите от гласоподавателите в урната бюлетини с фалшиви бюлетини, внесени отвън. След приключване на изборния ден членовете на секционната комисия отварят запечатаната урна и започват броенето в присъствието на всички застъпници и наблюдатели. След това те изваждат подадените бюлетини за определени партии и на тяхно място поставят същия брой внесени отвън костинбродски бюлетини с отбелязан вот за една партия. Всичко това се случва отново в присъствието на всички застъпници и наблюдатели, включително австрийците от СОРА, наети да извършат честно паралелно преброяване.
Следващият въпрос е в колко секции могат да се разпределят тези внесени отвън фалшиви бюлетини? Очевидно не могат да се сложат по 1000 в една секционна урна - трябва да съответстват на броя на гласоподавателите. По 50, по 100, по 500? За улеснение можем да приемем числото 100, който пожелае, може да направи сметките и с 500. За подмяна на 100 бюлетини в секция, при наличието на 350 000 "готови за транспортиране" бюлетини ще са необходими 3500 секции. В тези 3500 секционни избирателни комисии участват по право представители на партиите от последният парламент - ГЕРБ, БСП,ДПС,АТАКА, РЗС и ДСБ. Като прибавим застъпниците и наблюдателите, се очаква да бъдат към 10 човека. Общо към 35 000 души!
Дори да ги намаляваме произволно и да са само 5000, пак бихме имали вероятно най-голямата конспирация в нашата изборна история. За да се осъществи тази гигантска фалшификация е необходимо и едно задължително условие – всички присъстващи трябва да участват. Достатъчен е само един сигнал до съответните институции или един видеозапис с мобилен телефон, и конспираторите ще се озоват зад решетките.”
Предполагам, че сами разбирате колко абсурдна е подобна хипотеза. Тогава? Тогава следва да приемем очевидното – че намерените от прокуратурата 350 000 бюлетини просто няма как да бъдат използвани в реалния изборен процес. Иначе казано –първоначалната хипотеза за тяхното злонамерено използване е построена върху пясъчна основа.
Само че това е неточно казано. Прокурорите са знаели много добре, че тяхната теза няма нищо общо с реалността – и че привидяната от тях фалшификация е невъзможна. Въпреки това обаче са поддържали своята линия на поведение – докато компроматния сценарий за дискредитеция на ГЕРБ и за заграбване на властта от олигархията успее.
*Част от седма глава на книгата "БюлеТИНЯ. Истината за аферата Костинброд", чиято премиера ще се състои на 13 септември от 18.00 ч. на мястото на бившия мавзолей.