Иво Инджев, http://ivo.bg
Има ли българска официална институция, която да отговори на нарастващата демонстративна намеса на Русия във вътрешните работи на България чрез разпространяване на устойчивите от времето на съветската окупация лъжи с великоруска и съветска интерпретация на историята и чрез все по-злобни квалификации срещу българските граждани, които ( за разлика от държавата ни) проявяват воля да се съпротивяват срещу тях?
Този въпрос става все по-актуален не само поради преминаващата в истерия руска вълна от официални ноти в защита на съветското колониално наследство в България, но и поради факта, че на власт в София е правителство, което би трябвало поне малко да се отличава от раболепната търпимост към великоруските претенции към България, характерна за всички правителства тук от последните 13 години насам.
Ако мълчанието е знак на съгласие, значи българското правителство е съгласно, че да наречеш съветската окупация с истинското й име в България е престъпление.
Ако мълчанието е знак на съгласие, значи българското правителство е съгласно, че българските патриоти, дръзнали да настояват за раздяла със символиката на насилствената съветизация, последвала след вероломната окупация на несъпротивяващата се срещу СССР някогашна България, са „ултрадесни радикали”-формулировка, която е на крачка от пропагандната антиукраинска канонада на Кремъл, с която Москва обобщава събитията в Украйна. Знаем какво последва от тези обобщения…
Ако мълчанието на официалната власт в София е знак за съгласие, къде е тогава автентичната воля на България, която показва страх от разгневения си началник, който го навиква несправедливо?
Ако мълчанието е знак за съгласие, тогава и днешната българска власт е като вчерашната.
Ако българските власти изобщо смятат за необходимо да възразяват на медийни публикации ( например в британски медии по въпроса за българската емиграция- лично президентът Плевнелиев се ангажира с позиция, макар да не ставаше дума за становище на британското правителство), защо да премълчава наводнението от руски гневни нотии размахванията на пръст срещу суверенна България от страна на официална Москва?
Ако на Лондон тук се реагира официално по поводи , които не са официални по форма- и това се смята за възможно по адрес на съюзник по ЕС и НАТО, защо да не може и да не трябва да се реагира на господарския тон на Русия, за която една българска институция, като министерството на отбраната, се осмели да заговори най-после като за заплаха за националната ни сигурност?
Ако ( пак да дам примера с Великобритания, а има и други подобни) Лондон ни е съюзник и ние му отговаряме официално на правата на „откровения разговор” между приятели, то защо да не можем да си позволим някакво подобие на откровеност срещу (не)приятелска Русия?
Ако срещу дребната Македония можем да се ежим до степен на дребнавост, когато там някой ни засегне на чест, а срещу огромната Русия мълчим безгръбначно?
Ако българските власти използват за пробългарска международна реклама спасяването на българските евреи- акт, извършен независимо от съюзяването с Германия и срещу волята на онази Германия, защо да не могат да кажат на българите и света истината за още по-удивителния факт, че България, въпреки същата онази опасна германска воля, е запазила дипломатическите си отношения със СССР през цялата световна война, че не е изпратила войски срещу СССР. И още: че не е убила и един съветски войник на своя земя, че е дала близо 40 000 жертви под знамената на Червената армия във войната срещу Германия, за които и до днес тук не е разрешен от петата колона на великосъветския и великоруския шовинизъм нито един паметник от национално значение, докато стотици паметници на съветския колониализъм продължават да охраняват монументално лъжите за „освобождението” на България от СССР.
С други думи, България трябва да се изправи на крака и да заяви пред целия свят, че тук няма основание за аналогии с други страни и за паметници на червената армия, която вероломно е окупирала България въпреки факта, че българските земи са единствените в Европа, където тази армия не е воювала и не е дала жертви, носейки обаче от чужда окупация, загуба на суверенитет, насилствена съветизация, откъсване на България от европейския й път и диктатура, призната със закон за престъпна с решение на българската законодателна власт в наши дни.
Без да се повдигне този съветски похлупак, няма да изпълзим от дъното на Европа и мълчанието пред все по-агресивния тон на Москва само ще ни закопава повече, вместо да тръгнем нагоре в крак с времето на Европа, а не по ритъма, който ни задава московската маршова музика и кремълският часовник над мумията на Ленин.
Нима спасяването на незнайно колко съветски войници от една допълнителна война на българската територия ( спестена и на България и на СССР по решение на тогавашните български власти), на която през първата световна война българската войска избива хиляди руски агресори) не е по-малко достойна за разгласяване българска национална кауза пред света, включително пред самата Русия? Кой да я защити, ако не тъкмо овластените българи?
С какво спасяването на съветски войници от смърт в една ( макар и вероятно обречена като краен изход за България) война е по-малко легитимна кауза за пред света?
Нима, ако България си и заслужавала окупацията като вражеска държава ( поддържала пълни дипломатически отношения до последния момент на нашествието!?), то тя нямаше да се прояви като вражеска и чрез законна самоотбрана или отчаяна съпротива, на каквато червената армия се е натъквала навсякъде другаде, където е трябвало да жертва своите войници в боеве?
Нима това изключение не прави изключително и българското право за премахната на съветската имперска символика, която има чисто колониален и идеологически смисъл, интерпретирайки нагло окупацията като „освобождение”- защото съветските паметници другаде, свързани с битки и много смърт, нямат нищо общо с монументите на безкръвната ( но само за СССР) окупация на България?
С какво спасените чрез проявената българска въздържаност от самоотбрана съветски войници са по-малко ценни от спасените в България евреи?
Или на евреите позволяваме да изразяват благодарност- от нас да мине, а от руснаците, като началници, можем да очакваме само лъжи и неблагодарност за проявеното наивно миролюбие, след което ни натякват, че не сме достатъчно благодарни за окупацията?
Премълчаването на зачестилите назидателни руски ноти, което досега се приемаше за „естествено” заради откри проруското управление на страната, би трябвало да бъде нарушено като позорна традиция поне от това служебно правителство, което се възприема като проекция на заявената от президента Плевнелиев проатлантическа, а не промосковска ориентация на страната.
Или правителството наистина не е подбрано от този президент, а от онзи, който посочи Плевнелиев за президент и редовно дава ясни сигнали за послушание пред Москва?
Р.S. Ето каква атака в рамките на руската информационна война в България се готви на 14 септември в София. Публикувам текста на Газета.ru ( в който се разкрива намерението на руската държавна телевизия да отразява събитието) на руски език с надежда да бъде разбран, защото явно призивите на български нямат ефект.
Не знам дали има нужда от превод налудничавата констатация ( иронично посечена от още в заглавието отруските журналисти в една независима електронна медия), според която „българските националисти”, са всъщност руски такива. Само си представете същия оксиморон другаде- украински проруски националисти, или казахстански, или беларуски!
Гаезета.ru
«Атака» за мир
Болгарские националисты готовят антивоенный митинг с пророссийским уклоном
В болгарской столице Софии в воскресенье, 14 сентября, пройдет митинг против войны на Украине с пророссийским и антизападным уклоном. Организует его националистическая партия «Атака» при участии Болгарской социалистической партии (БСП). Источник в оргкомитете утверждает, что акция — добровольная местная инициатива. Тем не менее, по данным «Газеты.Ru», ее приедут снимать российские федеральные телеканалы.
Акцию официально анонсируют 11 сентября на пресс-конференции, где будет представлена ее основная повестка. Источник «Газеты.Ru» говорит, что на митинге соберутся евроскептики и люди со сходными антиамериканскими взглядами, которые выступят против войны на Украине и западного вмешательства в дела страны. Помимо антиамериканских и антивоенных лозунгов будут звучать также и панславянские призывы вроде «хватит убивать славян».
Антивоенный митинг планировали провести еще до подписания соглашения о перемирии, примерно три недели назад, утверждает собеседник:
«На акцию, это уже точно известно, придет около 1 тыс. человек. Площадь перед парламентом у памятника царю-освободителю небольшая, так что они заполнят все пространство. Сначала будет митинг, затем шествие к администрации президента, такова специфика местных массовых мероприятий».
Организует митинг партия «Атака», которая имеет 21 из 240 мест в болгарском парламенте. «Атака», созданная в 2005 году, выступает с позиции евроскептицизма и болгарского национализма. Ее лидер — эксцентричный болгарский политик, в прошлом журналист Волен Сидеров, который смог набрать немало политических очков: на президентских выборах 2006 года он сумел выйти во второй тур, но проиграл тогдашнему президенту Георгию Пырванову. Среди пунктов его программы — установление более тесных связей Болгарии с Россией. Сидеров знаком с российским президентом: в 2012 году он побывал на 60-летии Путина в Москве и подарил ему книгу «Основы болгаризма».
В то время Сидеров, например, говорил, что Евросоюз должен принять в свои ряды скорее Россию, чем Турцию. Хотя когда-то его взгляды были иными: в одной из своих статей политик восхищался действиями США во время войны в Заливе и критиковал действия СССР. «Там, куда ступал сапог Алеши, народы не ведали ничего, кроме рабства», — писал он, имея в виду знаменитый памятник советскому солдату-освободителю в Пловдиве. Но за 20 лет многое изменилось. В августе 2014 года Сидеров активно выступал в поддержку политики России на Украине, утверждая, что происходящее в этой стране — «следствие долгосрочной политики США».
На митинге будут также депутаты от Болгарской социалистической партии, но состав делегации пока уточняется. БСП — влиятельная политическая сила, имеющая 84 места в парламенте. Ее лидер Пламен Орешарски до июля 2014 года занимал пост премьер-министра страны. Партия занимает достаточно взвешенную позицию в отношении позиции России на Украине: требует деэскалации конфликта и предотвращения гуманитарной катастрофы. Сдержанные высказывания социалистов продиктованы экономическими интересами: партия активно выступала за энергетические связи с Россией, при этом в БСП есть немало искренних русофилов, которые считают, что отношения Болгарии с Россией приоритетнее, чем с США. По мнению болгарского политолога Даниела Смилова, слишком тесное сближение с Россией в момент, когда Москва находится под американскими и европейскими санкциями, может привести БСП к «маргинализации», но ничего не дать взамен.
Ранее в Болгарии проводились прокиевские митинги с украинскими флагами, но набирали они не более нескольких десятков человек. По данным источника, проукраинские активисты готовят свою контракцию к митингу 14 сентября. Полиция постарается не допустить жестких столкновений.
Источник уверяет, что акция — добровольная местная инициатива и не организована с подачи российских властей, поскольку возможности московской «мягкой силы» в стране ограничены: «Софтпаур хромает на обе ноги». Однако, по данным «Газеты.Ru», акцию приедут снимать российские федеральные каналы.
Говоря о готовящейся в Софии акции, эксперт Центра ситуационного анализа РАН Сергей Уткин отметил, что евроскептики бывают разные, спектр их взглядов очень широк и не только они могут по каким-то пунктам совпадать с российским руководством.
«Ну и что значит «совпадать» — тоже вопрос, — рассуждает эксперт. — Один и тот же месседж может быть по-разному подан и работать на разные интересы. Не нужно давать повод за каждой политической акцией, идущей вразрез с западным мейнстримом, видеть «руку Москвы».