7. Безславният финал на големия компроматен сценарий - част трета*

Този сценарий е де факто изпълнен още с опорочения ден за размисъл, когато именно съобщението на прокуратурата отприщва голямото политическо говорене по темата – и превръща деня за размисъл в съден ден над партията ГЕРБ, като съдийските тоги са навлечени от нейните политически противници. Но този сценарий е продължен и на пресконферецията на прокуратурата – за да получи тезата за “фалшивите” бюлетини и за подмяната на изборния вот своето официално потвърждание, за да бъде завършен моралния линч над бившите управляващи и за да се прикрие зад целия този шум безобразието, което новите властници подготвят.

 Естествено, всички знаят, че след това сценарият с костинбродските бюлетини, както и този с подслушванията, ще се спихнат – и няма да има никаква съдебна реализация на бомбастичните обвинения. Всичко това обаче няма значение за прокуратурата. Нейната роля се свежда до това да отключи възможността за насаждане на страхови комплекси и омерзения в съзнанието на избирателите – и за силно форсирана и по същество апокалиптична медийна обработка, която да доведе до желания резултат: преориентиране вота на избирателите, гарантиране на възможността БСП да обере целия наказателен вот – като лишените от него малки партии бъдат отстранени – и снижаване на избирателната активност, като бъдат отблъснати всички онези, за които версията за подмяна на вота е поредното и последно доказателство, че всички са маскари.

 Именно това е и целта на медийното говорене, последвало в деня за размисъл веднага след съобщението на прокуратурата. Нека си припомним само някои от употребените тогава мантри, които ще се репродуцират отново и отново – до приключване на изборния ден – а в някакъв смисъл те продължават да се повтарят и до сега – като с това повтаряне се замитат следите от реалната фалшификация на изборите, осъществена от Сергей Станишев, Лютви Местан, придворните им социолози и придворните им полезни идиоти.

Долавям, че допускам грешка – не би трябвало да говоря за прокуратурата въобще. Не би трябвало да обиждам стотиците честни представители на тази извънмерно трудна професия, които реално се борят със злото от своите ограничени позиции на пренадлежащи към една пирамидална структура, оковани от наложената в тази структура субординация. Всъщност прокурорите, които участват в наказателната акция спрямо ГЕРБ – както в случая с бюлетините, така и в случая с подслушванията – са само неколцина – и важна роля играят всъщност двама от тях: зам. главния прокурор Борислав Сарафов и скандално известния бивш шеф на столичната прокуратура Роман Василев. Може би е редно да се запитаме дали тези, които са приели да представят прокуратурата в ролята на предизборна бухалка, са наистина “достойни” прокурори.

 Преди всичко не можем да си затваряме очите за простия факт, че те получават сериозни бонуси за тази си роля. Примерите са общоизвестни: през август 2013 г. Ваня Стефанова – прокурарката, която разследва делото с бюлетините в Костинброд, е назначена за зам. шеф на ДАНС^[1]. Около месец по-рано, на 10 юли 2013 г. се оказва, че Сотир Цацаров лично е предложил на своя заместник Борислав Сарафов да заеме поста шеф на ДАНС, овакантен преди седмици от злополучния Делян Пеевски. Сарафов лично потвърждава тази информация пред в. Дневник, но подчертава, че сам се бил отказал, тъй като искал да остане част от екипа на Цацаров^[2]. Остава открит въпроса по чия поръка главния прокурор се е опитал да ангажира Сарафов – като се има предвид изключителната важност, която новата тройна коалиция придава на този пост? Редно е да припомним, че заради този избор не друг, а Сергей Станишев извиваше ръцете на собствената си парламентарна група, като аргументите му бяха: “Или гласуваме Пеевски, или правителството пада.”

 По-сериозен е обаче въпросът за моралния статус на прокурорите, съдействащи на БСП и нейните клонинги при изпълнението на компроматните сценарии при изборите през 2013 г. Редно е да се запитаме – наистина ли те са “достойните” прокурори, както се самоназовават по време на своята пресконференция по повод костинбродските бюлетини?

 Отговорът за съжаление е отрицателен. Поне за двама от тях – Борислав Сарафов и Роман Василев, не бихме могли да твърдим, че имат безупречна репотация – а тъкмо те са основните двигатели и при двата основни компроматни сценария – този с подслушването и този с бюлетините.

 Няколко примера в това отношение. Преди месеци Борислав Сарафов публично оповести, че е намерил една нова възможност да бъде осъден бившия вътрешен министър Цветан Цветанов – може би като изход от конфуза с непрекъснато провалящите се дела срещу него. “Възложено е на органите на НАП да извършат пълна данъчна ревизия на имущественото състояние и доходите на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов” – заяви той. “Основание за това са постъпилите в прокуратурата нови данни, които са от изключително съществено значение за решаването на този въпрос.”

 Какви са тези нови данни, тъй и не стана ясно. За сметка на това са ясни причините за предишната данъчна ревизия – вестникарският вой за това, че вътрешният министър бил имал шест апартамента. Доста мижаво богатство на фона на имотите, с които може да се похвали примерно Делян Пеевски – и които според разследването на “Протестна мрежа” са над сто. На всичкото отгоре се оказа, че само два апартамента са реално закупени от Цветанов – останалите са наследени или дарени от родителите му и родителите на съпругата му.

 Обаче желанието на Сарафов за такава данъчна проверка е уязвимо от морална гледна точка: неговите апартаменти са също шест. Пет от тях са в София, а един е в курортния град Рохалес, Испания, вписан на името на майка му и на стойност 234 000 лв.  Извън това заместник главния прокурор притежава и 120 кв.м. къща в град Момин проход, както и разни ниви и парцели. Повечето имоти и при него са дарени от родителите му. Въобще неговият случай е идентичен с този на Цветанов – от всякаква гледна точка. Поради което е неясно с какви очи е даден ход на тази нова данъчна ревизия – и защо шестте апартамента на Цветанов пораждат такъв публичен гняв, а шестте апартамента на Борислав Сарафов не вълнуват никого.

 Редно е имотното състояние на един прокурор да бъде публичен факт. Но е редно и обществеността да бъде наясно с неговото уважение към законите. Можем ли да бъдем убедени, че Борислав Сарафов изпитва такова? Според мен – не. Ето ви друг пример.

 Държа в ръцете си документ, който опровергава именно уважението към закона – и това е молбата на Веселин Николаев Цаков, шофьор на такси, до началника на КАТ – София, датирана 21.05.2013 г. В нея г-н Цаков излага подробностите на претърпяно от него пътно-транспортно произшествие, при което виновникът е бил видимо пиян, отказал е да изчака КАТ, предложил е на потърпевшия 100 лева – а след неговия отказ се е качил на БМВ-то си и си е заминал. Ето част от този текст, в който шофьорът настоява да получи информация по случая:

 “Аз, Веселин Николаев Цаков, шофирах таксиметров автомобил ... по ул. Беловодски път (на която има знак за предимство) посока парк Витоша и се бях преустроил за ляв завой към ул. Георги Рилски (на която има знак стоп), когато от ул. Георги Рилски излезе кола с висока скорост, която даже не се опита да спре и се удари в задната част на моя автомобил. /.../ Колата беше сиво БМВ с регистрационен номер СА4141РК. Водачът на същия автомобил, който по-късно разпознах от телевизията и медиите като лицето Борислав Сарафов, зам. гл. прокурор, слезе от колата видимо пиян и започна пререкания с мен, на която провокация аз не отговорих. Когато се успокои малко, ми предложи сумата от 100 лева, на което предложение аз отказах, и го помолих да попълним двустранен протокол за извършено ПТП, предоставени от застрахователните ни компании. На което той отговори, че не може да се занимава с такива глупости. Тогава аз предложих да повикам органите на КАТ пътна полиция, на което той пак ми повтори, че не може да се занимава с такива глупости. Аз го попитах какво да правя в такъв случай с моя автомобил. И той ми каза, са съм кажел на застрахователите, че са ме одрали на паркинг и че това си било мой проблем. Качи се на колата и тръгна посока към София.”

 Как ви звучи това? Зам. главен прокурор, който офейква от ПТП, което самият той е причинил в нетрезво състояние – като при това съветва потърпевшия да излъже застрахователната си компания?

 Случката е дребна, но симптоматична. Що се отнася до продължанието на случая, то е следното: Богдан Милчев, който по това време е шеф на КАТ, е извикал Борислав Сарафов и му е обяснил, че трябва да му бъде съставен акт за ПТП. И актът наистина е съставен, само че не е връчен, тъй като Борислав Сарафов още не се е появил, за да го получи. Добър пример, няма що!

 Друг един емблематичен герой от прокурорското съсловие, Роман Василев, е сред ръководителите на прокурорската десятка по делото с подслушването, и е намесен особено ярко в другия казус – този с бюлетините в Костинброд. При което – оказва се – прокурорът, който разследва тъй нареченото подслушване на Цветанов, сам е подписвал напълно антизаконно  разрешения за ползване на СРС.

 Казусът е добре известен. Самият главен прокурор свидетелства, че доказателствата по едно от най-шумните корупционни дела от последните години – това срещу бившия военен министър Николай Цонев, са опорочени от Роман Василев, тогава зам. градски прокурор. Той бил подвел Сотир Цацаров, който по това време беше още съдия, за да разреши СРС, без да има реална необходимост от това.

 През 2010 г. Василев го заблудил за необходимостта от подслушване на бившия главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов. Другите обвиняеми по това дело са бившият военен министър Николай Цонев и съдията Петър Сантиров. Те бяха оправдани по обвинението, че са се опитали да подкупят следователя Петьо Петров, за да спре дело срещу Цонев. Делото предизвика предизвика бурни реакции поради показния и унизителен арест, при който Роман Василев каза на Цонев, нарушавайки презумпцията за невинност: “Тъй като сте абсолютен престъпник – долу на земята!”.

 Цацаров обаче отказва да вземе мерки срещу компрометирания си подчинен с един малко странен аргумент: опасявал се да не го заподозрат “в лично отношение спрямо Василев”. По-късно все пак го понижава от заместник градски прокурор в редови такъв. В същото време лично той подчерта, че зам. градският обвинител е заобиколил разпоредбите на Закона за специалните разузнавателни средства (СРС), като сам е подписвал разрешения за СРС – което не е просто нарушение, а е престъпление, което се наказва със затвор.

 Самият Роман Василев има, много меко казано, скандална слава. Известен е с близостта си с шефа на КТБ Цветан Василев – и действително от действията му можем да предположим, че той е неговата ръка в прокуратурата. Например при изключително тежкия скандал по време на първата тройна коалиция, породен от сблъсъка между шефа на следствието Александър Александров и министър Румен Овчаров, изпълнителният директор на “Булгартабак” Христо Лачев директно обвини Делян Пеевски в рекет. Тогава Роман Василев започна дело срещу Лачев и направи показна акция с барети в офисите на компанията. В крайна сметка директорът бе изцяло оправдан – но обвинението срещу Пеевски бе блокирано.

 Той е вероятно и единствения прокурор, който оправдава огромните си приходи с игра на фондовата борса. През 2010 г. той поиска прокуратурата да провери декларираните от него 80 000 лв. приходи за 2008 г. – като твърдеше, че са спечелени на борсата – и излезе чист от тази проверка, с което откри един просто гениален начин да се оправдят приходи в особено голям размер в прокурорските сметки. Пропусна само да забележи, че в нормалните страни прокурорите не играят на борсата – защото шансовете да получат подкуп под формата на “вътрешна информация” са твърде големи.

 При създаването на ДАНС тъкмо той пое оперативните връзки на агенцията в прокуратурата. Твърди се, че при така създадените “контактни групи” известно време негов партньор в оперативните контакти между ДАНС и прокуратурата е бил Алексей Петров.

 Задно с небезизвестният Николай Кокинов, известен не само като прокурор, но и като действащо лице в сагата с подслушванията, Роман Василев участваше в делото срещу братя Маргини, свързано с подготовка за убийство на ген. Любен Гоцев, Иван Тодоров – Доктора и финансиста Никола Дамянов. Това дело пропадна безславно – и неговият провал се смята за един от най-драматичните в годините на прехода.

 Въпреки многото провали, при атестацията ВСС му давам максимален брой точки и подчертава, че неговите аткове се отличавали с прецизност. Паракосът е в това, че през последните години нито един от тези актове не е реализиран с влязла в сила присъда. Включително и свързаните с компроматните сценарии, за които става дума...

 Съвсем наскоро, на пети август тази година, Роман Василев напусна прокуратурата. Без предизвестия и без обяснение. Заявява, че това било по лични причини. Ще си позволя да се усъмня в това. По-скоро е усетил “жегата”, свързана с изпадането в немилост на основния му повелител – Цветан Василев, собственик на КТБ. И си е тръгнал овреме – преди да е станало късно.

 Това са, накратко казано, хората, които подкрепяха предизборните активни мероприятия на БСП – или по-скоро – на коалицията КТБ, свързваща Делян Пеевски с Цветан Василев. Тези, които превърнаха прокуратурата в реален играч на политическото поле – и в бухалка за разчистнване на сметките с политическите противници. Тъжно, но факт.