Съветофилските копелета псуват дядо си Благоев на “лакей”

Иво Инджев, http://ivo.bg

И друг път съм цитирал по въпроса за русофилството родоначалника на българския социализъм Димитър Благоев, наречен почтително „дядото” от неговите следовници.

Както всички образовани българи и европейци на своето време, както единодушните по въпроса български революционери, за които свободата е била религия , а Русия е била нейният антипод („тюрма на народите”, както се изразявали тогава българските патриоти и просветените европейци – включително и на първо място тъкмо социалистите), „Дядото” определя русофилството по следния начин:

“Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите”.

Преглася му иГеорги.Кирков „Майстора”: “Съществува една отлична перспектива за застрашените от руския царизъм балкански народи – създаването на независима държава Украйна, която да бъде буфер между Руската империя и европейските държави”.

Как се отнасят към този завет днешните предатели на България, които следват русофилското суеверие и руската дипломация, водещи към национална катастрофа?

Можете да се убедите какъв е резултат от съветизираното мислене на българските русофили от един техен типичен днешен представител, който е внуче на „Дядото” по партийна линия, но на практика го псува на „лакей”.

Внучето е Александър Симов, носител на червеникавата награда за пропаганда „Георги Кирков”, неуспял кандидат за евродепутат и кандидат в момента (поне) за българска депутатска заплата Александсър Симов- платен списувател в спонсорирания от Путин в. „Дума” ( с държавни руски пари по схема, която съм описал в този блог и в най-новата си книга).

Русофилите срещу лакеите

Александър Симов

„За пореден път и тази година русофили от цяла България се събират край “Копринка”. Това не е обикновено събитие. То е уникално, защото в един свят разделян от допотопна омраза в нашата страна се събират хора, които не искат да мразят и, които не се срамуват да кажат, че се чувстват свързани с друг народ.

Русия винаги е била единствената държава в този студен и безмилостен свят, която ни се е притичвала на помощ. Не го направиха други, а тя Русия ( през 1886 г.-, когато Александър Трети нарежда на руския флот да демонстрира край българския бряг готовност да накаже непокорната, съединена срещу волята на Русия млада България, в цяла Европа избухват бурни- включително социалистически демонстрации в защита на България от Русия, а след пламенна реч на британския премиер Солсбъри в такъв дух, българофобът от Санкт Петербург се отказва от намерението си със скърцане на зъби- но къде ти Сашко ще знае или разказва такива европейски истини-бел. ivo.bg|) . Заради това тези, които искат да помнят, са се нарекли русофили. Това не е желание да целуваш ботуша на друга държава, а да помниш откъде са тръгнали твоите собствени корени. Да си русофил означава да си даваш сметка, че Русия не е просто поредната държава на картата, а страна, към която мнозинството българи винаги ще изпитват чувство на благодарност. Това убива вестителите на омразата. Защото тук не говорим за някакво преходно чувство, което се разтваря като пролетна мъглица, говорим за трайно усещане в българския дух, което е в състояние да счупи и унищожи пълните измислици на политическата коректност, която ни предлагат днес. Това усещане оцелява, независимо от геополитическите бури и страшни виелици.

Представете си колко е силно това чувство след като 25 години срещу него се води яростна война, добре платени интелектуални мерзавци се опитваха отново и отново да го пречупят в душата на българите, но се провалиха грандиозно. Защото русофилството не е нещо външно, платено и стимулирано. То е част от българският светоглед, дори от българският патриотизъм.

Но днес в събирането има и нещо повече. Днес вече е ясно, че русофилите трябва да си кажат думата по опитите България да бъде вкарана в конфликт с Русия. Кандидатите за лакеи биха дали мило и друго паметта на хората да бъде унищожена, но точно заради това русофилите са последната преграда.

Те помнят, знаят и имат сила да се противопоставят”.

Най-хубавото в личен план, от гледна точка на автора на тези редове, е , че тезата, застъпвана толкова пъти вече в ivo.bg и в книгата „Течна дружба 2” за разделителната линия между русофилите и всички останали български патриоти получава брутално самопризнание от страна на съветофилите.

Това, че русофилите днес определят като лакеи всички останали, които не желаят да слугуват на Путин, наричайки българските патриоти „интелектуални мерзавци”, е комплимент за всеки, който не е в лагера на съветофилите. Защото те са типични русофили ( както се вижда от позицията на дядо им Благоев), при това от съветски тип- готови са да заплюят собствения си кумир Благоев като лакей в пристъп на възторг от путлеризма.