Сеячите на класова омраза пожънаха пачки и пак са зинали за новата реколта

Жътва е. И сеитба едновременно. Каквото посееш в предизборната кампания, това ще пожънеш, заблуждават (се) всякакви другари в кампанията по прибиране на политреколтата в своите хамбари.А всъщност сеячите ( на класова омраза) и жътварите ( на властови пачки ) разчитат главно на стародавната инерция и на забравата какво са сервирали на народа през вчерашния ден- типична деменция за столетници!

Няма по-подходящ сезон за текезесарската пропаганда, от септември. Гъмжи от подгизнали с кръв трагични събития от близката ни история, която толкова много радва и зарежда с ентусиазъм партийните агитатори. Какво ли щяха да правят ако ги нямаше обединяващите ги и разединяващите за нацията септемврийски събития? Сигурно щяха да ги измислят или щяха да припишат на някоя друга общобългарска трагедия ореола на революционната прогресивност. Защото без нещастието на (част от) българите няма щастие за тях!

Но какво да кажеш за идеологията, която залага на бедността като генератор на власт по схемата: власт, произвеждаща бедност-власт с гласовете на бедните- колкото са повече, толкова е по-добре за Партията!

Не знам дали обърнахте внимание, но на самия сакрален тъмночервен от българска кръв 9-ти септември баби и дядовци се бяха погрижили да заведат внучетата си пред партийния обелиск в софийския парк, който беше наречен от тях „Парк на свободата”. Това са същите онези другари, които миналата година се скъсаха да вият срещу луната за вредата от воденето на деца по демонстрации (когато те са срещу тяхната власт).

Като казвам българска кръв, трябва да уточня за упорито мижащите пред високо стърчащата монументално истина: никъде другаде, където е стъпил окупационният съветски ботуш, не се случва нищо подобно, както в България. Само в България се леят реки от кръв на местни хора, но не и на червеноармейци. Същевременно победителите в тази гражданска война, спечелена с бруталната завоевателна сила на половин милионна чужда армия, много обичат да припомнят за собствените си жертви, но „забравят”, че за извършените като отмъщение за тях масови убийства нямаше нито съд, нито присъда. Макар и загубили голямата световна комунистическа война, тук те се държат като победители, които не подлежат на съд.

От всяка дума на новия председател на БСП Михаил Миков, интервюиран предизборно от Нова телевизия , струеше точно такова самочувствие на победител, който борави с чуждата вина. Имало концлагери в България и преди комунизма, каза той тържествуващо като адвокат, който пледира един убиец да бъде оневинен, защото в друго време и друго място също имало убийци.

Пропагандна, пропаганда и пак пропаганда, базирана върху носталгията по младостта на едно съветизирано поколение, което държи да предаде мумифицирания си опит във формалина на застиналата пропаганда от времето на съветска окупация, но без да споменават изобщо за трупа на СССР, затискащ и днес задушаващо България- например в газовите камери на руския газов монопол, и не само …

И да ви кажа защо, според мен, тя все още върши работа. БСП, като приемник на всичко, което смята за позитивно в миналото, неглижирайки отговорността за престъпленията, се измъква лесно поради липсата на трудни въпроси, различни от многократно репетираните риторични мантри.

Докато в България никой не пита нищо за съветизацията, колонизацията, окупацията и насилственото отклоняване на нацията от европеизацията, дребните шмекери ще се възползват на едро от това и ще си рецитират заучените отговори на въпросите за миналото, върху което паразитират с избирателни примери за пред избирателите.