Измеренията на победата

Не сега, не така и не вие. Така популярно се критикуват протестите и протестиращите срещу бившето (и слава Богу) правителство на най–безличния и най–марионетен български министър председател от първите 15 години на 21–век, Пламен Орешарски.

Критиките срещу протестиращите (Протестна мрежа) не стихват – „Не вие свалихте правителството, свалиха го ДПС/БСП/ЕС/САЩ (американските сенатори), семитите..“, пенят се критиците (зачертайте ненужното). „Защо свалихте правителството? За да докарате Бойко Борисов на власт ли?“ – твърдят те.  Третата контратеза си я знаем още от началото на протестите – „Не е редно красивите и богатите да свалят правителството, защото така не се прави революция  с цирк по жълтите павета и не сте никакви революционери“. Понеже богатите и красивите (благодаря за комплимента, сертификати издавате ли, че ми трябват за банката, да им докажа че разполагам  със средства? ) нямат право да бъдат честни и най–вече на жълтите павета, нали така. А логиката?

Ще ви оставя и вие да им се порадвате – хем протестите нищо не правят, хем докарват Бойко Борисов на власт. Хем богатите и красивите не са никакви революционери и само правят палячовщини по центъра, хем пък нанасят такива поразии на клета майка България ;)

Освен че са смешни, такива претенции са силно нехигиенични. Само да повторя идеята на Стоян Радев – Ако си подкрепял правителството на Орешарски и си искал да му дадеш шанс, то как можеш да имаш претенции за политическа хигиена?

Когато Бойко Борисов падна през късната зима на 2013г., много хора въздъхнаха с облекчение. Спомням си как моя позната ми се обади по телефона в първите дни на служебното правителство.

– Няма го! Сменям каналите и го няма никъде. Не мога да повярвам колко спокойно ми е сега на душата.

И без повече реплики се разбрахме за кой става дума.

В последните месеци на правителството на Борисов медийното му присъствие беше станало натрапчиво, вездесъщо и силно дразнещо голяма част от гражданството. Не минаваше нито една централна емисия новини и нито един брой на множество вестници, без да се насладим на името му, лицето му и мъдрата му мисъл.

В първите дни на протестите, БСП извадиха оригиналната теза, че нямало как толкова много хора да протестирали срещу правителството на Пламен Орешарски, което било само на две седмици и още нищо не било направило. Следователно, хората протестирали срещу предишното правителство.

Въпреки наглата смехотворност на горната идея, поради факта, че парламентарното мнозинство, стоящо зад нея, направи няколко непростими назначения, а за голям гаф не трябва много време (Една секунда грешка, а после цял живот мъртъв), в нея има и едно рационално зърно. А то е, че финансовата–бизнес–медийна група около Делян Пеевски и семейството му остана на власт и дори се засили при правителството на Орешарски, вместо и тя да слезе от властта като премиера Борисов при предсрочните избори. Именно тази групировка ни даряваше с огромна порция от натрапчивата публичност на Борисов и именно там Бареков се превърна във флагмана на казионната „журналистика“ и именно около нея се вихреха големите публични скандали, включително и заверата „Костинброд“.

Големите протестни усилия от началото на 2013г. имаха други акценти, но бяха насочени и срещу тази измама, срещу тази медийна вездесъщост. След изборите от същата година, много хора бяха готови да преглътнат управлението на БСП–ДПС, ако то все пак показваше готовност да намали влиянието на Делян Пеевски и семейството му, да бъде по-малко нагло в медиите, да скрие Бареков и да даде на Цветанов и Борисов по–задни позиции.

Тогава изглеждаше, като че ли държавата е минала метър от авторитаризма и гражданската война, макар и по доста посредствен начин, че е избягала от от една ситуация, в която един човек и свитата му заместват със себе си и благоволението си повечето механизми на парламентарната демокрация.

Това и обърка сметките на Борисов след изборите. Въпреки че беше получил най–много гласове, той беше поставен в изолация от другите парламентарни сили.

Тогава започнаха изцепките от началните дни на новия парламент, в който Пеевски направи първите си фундаментални изказвания от трибуната.

– Ама това ли е „онзи“ Пеевски с вестниците? – се питаха хората. – Олеле, добре че е само депутат.

Депутат до време. Шило (!) в торба не стои. Останалото е история, както се казва.

В момента, когато тръпката на предизборните очаквания за 5–ти октомври се свежда едва ли не до социологическото колебание (колкото и да ми е тъжно, защото нямам намерение да гласувам за ГЕРБ) дали парламентарното мнозинството на ГЕРБ ще бъде относително или абсолютно, тогава да опитаме да отговорим –

Кой върна Бойко Борисов на власт? Припомням томителния зов на една привърженичка на ГЕРБ:

Самозваните организатори на протеста от Протестна мрежа непрекъснато подчертават, че там, на улицата, много хора не искат ГЕРБ да се върне. 

Прескачайки ниската оградка на логиката, обаче, неприятелите на протеста, контрамислителите, имат готова теза – ББ го върнаха протестиращите. Това, разбира се, не е вярно. Протестиращите направиха само това, което можеха да направят (поради изключителната си разнородност като ориентация и мотивация), като представители на гражданското общество – свалиха правителството на БСП-ДПС (и Атака), защото престъпи няколко черти на абсолютно неприемливо поведение и го принудиха да понесе отговорността си..