Анализ на Георги Папакочев:
Събитията около анексирането на Крим и руския подход спрямо Украйна извадиха наяве механизмите и методите, с които Кремъл продължава да дърпа политическите конци на някогашната кандидатка за 16-а република на бившия Съветски съюз. Извадиха наяве и личностите и партиите в България, които четвърт век след рухването на комунистическия режим продължават да изповядват абсурдното двойнствено верую: „Никога срещу Русия, никога срещу ЕС“.
България като аномалия
В началото на април в интервю за германския „Берлинер Цайтунг“ доскорошният председател на ЕК Жозе Барозу пояснява защо преди седем години Европа е решила да не оставя България и Румъния в „междинната зона, в ничията земя“, където те, подобно на други страни извън ЕС, щяха да стават все по-нестабилни. „Представете си, че Румъния и България днес не бяха част от ЕС. Тогава най-вероятно те биха били подложени на масиран натиск от страна на Москва", казва тогавашният председател на ЕК.
На 10 април, по повод събитията в Украйна, агенция Ройтерс посочва, че заради близостта си с Русия България е „аномалия“ в Европа. „Много бивши комунистически страни в ЕС запазиха връзките си с Москва, но повечето гледат на Русия като на бивш окупатор, който все още представлява заплаха за тях. България е различна, тъй като гледа на Москва като на приятел. Тази страна е може би най-близката до Москва членка на ЕС“, отбелязва агенцията.
Вечна дружба
В края на същия месец става ясно, че официална София ще отмени планираната визита на председателя на руската Дума Сергей Наришкин. Причината: името му фигурира в общоевропейския списък с лица, на които е забранено да влизат в ЕС, като част от санкциите срещу Русия. Малко по-късно български медии съобщават, че бившият председател на НС и сегашен лидер на БСП Михаил Миков е реагирал на това решение със специално писмо, в което е призовал външния министър Вигенин да направи изключение за визитата на Наришкин. Така вместо сам да изпълни общоевропейското решение, днешният лидер на БСП де факто оказва натиск върху Външно министрество да извърши нарушение.
Но сюжетът не свършва дотук. На международен форум в Белград, открит от самия Наришкин, лидерът на „Атака“ Волен Сидеров повторно кани председателя на руската Дума да посети България, като не пропуска да обяви, че "Атака" е „единствената партия, която е категорично против санкциите срещу Русия и забранителните списъци за руски политици и бизнесмени“. Дни преди това Сидеров вече е открил в Москва предизборната кампания на партията си за евровота.
Сидеров: "Не искаме да ни вкарват във война срещу нашите братя-освободители"
"Задунайската губерния" днес
В началото на май онлайн-изданието на германското списание „Шпигел“ алармира, че германското правителство се страхува от нарастващото влияние на Русия в България: "Москва превръща София в свое предмостие към Европейския съюз", пише "Шпигел", цитиран от БТА. Отношенията между България и Русия са толкова близки, че Русия директно влияе върху законодателния процес в България, а една трета от икономическите дейности се контролират пряко или непряко от Москва, посочва изданието и продължава: "Правителствената коалиция на социалистите и партията на турското малцинство ДПС се смята за верен помощник на Москва. В управляващите партии има стари комунистически кадри, сътрудници на тайните служби и изключително богати български олигарси, които сключват сделки с приближените на Путин", отбелязва още "Шпигел", позовавайки се на свои журналистически разследвания.
По същото време американският „Уолстрийт джърнъл“ също се занимва с връзките между Москва и София. Изданието припомня, че докато другите страни от бившия Варшавски договор са осъдили анексията на Крим, председателят на парламентарната група за приятелство с Русия Николай Малинов е изпратил поздравление до руския парламент. Малко по-късно „Вашингтон пост“ коментира, че „най-малкото отклонение на София може да подкопае опитите на ЕС и САЩ да изградят единен фронт срещу руския президент Путин, който се стреми да възстанови влиянието на Русия в Украйна и в някои други бивши съветски републики“.
Независимо от констатациите в западната преса, в България голямата лятна руска ваканция е в разгара си. През май консулът на Москва във Варна Юрий Соловьов обявява пред печата, че санкциите на ЕС срещу Русия въобще не засягат 300-те хиляди руснаци в България. „В областите Варна, Добрич, Бургас, Сливен и Ямбол мои сънародници притежават 500 000 имота. Те са обитавани от общо 300 000 души и на никого не му е хрумнало да напуска България заради кризата в Украйна. Всички продължават да си живеят както досега, миролюбиво и нормално", казва руският дипломат, преди да отпътува окончателно от България с почетния знак на Варна, връчен му лично от кмета Иван Портних.
"Братска победа"
На 9 май стотици приятели на Москва традиционно се поклониха пред спорния паметник на Съветската армия в София. В екзалтацията си по повод Деня на победата те дори публично изгориха флага на ЕС, размахвайки гордо знамената на Руската федерация и бившия Съветски съюз. От другата страна на Черно море независимият социологически институт „Левада” проведе допитване, в което анкетираните руснаци масово наредиха България сред десетте най-близки на Русия държави.
Фактите го потвърждават: в началото на юни тогавашният премиер Орешарски и лидерът на „Атака“ Сидеров присъстват като официални лица на прием в руското посолство по случай празника на Руската федерация. Месец по-късно София тържествено отбелязва поредното голямо събитие - 135-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия, увенчана с посещението на руския външен министър Сергей Лавров. Първият дипломат на Москва е посрещнат в София от демонстрантите на „Протестна мрежа“, както и от украински граждани в България, които скандират „Лавров, долу ръцете от Украйна“ и „Путин - убиец“. От другата страна са представителите на прокремълските националисти от „Атака“, които разпъват плакат с надпис „Братска победа“ и раздават листовки с укорителния въпрос „Кой спря „Южен поток”, кой продаде България?”.
7 юли 2014 година: Лавров на посещение в София
Облъчване
Да не пропускаме и случващото се на културния фронт. През май в София концерти изнесе руският Академичен ансамбъл за песни и танци при МВД (руското МВР) със специалното участие на Йосиф Кобзон. Същият този Кобзон, който вече има забрана да влиза на територията на Латвия заради „агресивната му подкрепа за анексията на Крим”. Любимият на Кремъл изпълнител е така или иначе редовен гост в България. По време на евродепутатската кампания на БСП и „Атака“ той пя в София, като не пропусна да призове почитателите си да гласуват за „неговия приятел“ Александър Симов от БСП. Пред телевизионните камери Кобзон изпълни в дует с Волен Сидеров песните „Моя страна, моя България“ и „Една българска роза“, след което зрителите видяха как българският националист и антисемит символично целуна ръката на руснака от еврейски произход.
България и руският план
В публикация от началото на август Дойче Веле цитира анализатори на германското външно разузнаване БНД, които отбелязват че „България е важен елемент от руските планове за разцепление на Европа“. „В България има две проруски партии - БСП и ДПС“, твърдят експертите на БНД и идентифицират няколко български фигури като „проводници на олигархични интереси: Сергей Станишев, Ахмед Доган, Делян Пеевски и Цветан Василев“. Досегашното българско правителство е било изцяло зависимо от тези хора, се казва още в анализа на БНД, а шефът на германската разузнавателна служба е изказал предположението, че Русия има интерес България да фалира, за да може да я придърпа към своята сфера на влияние.
Мантрата на Георги Димитров
Като потенциални проводници на руските интереси в България могат да бъдат посочени и много други лица: висши офицери, завършили навремето съветски военни училища; специалисти, получили образованието си в съветски университети; руски граждани, сключили брак с българи; представители на художествено-творческата интелигенция, поддържащи от миналото близки връзки с Москва. Много от тези хора и днес продължават да играят активна роля в българските политика и бизнес.
Показателна за проруските нагласи е и реакцията на редица български организации след поредното боядисване на Паметника на съветската армия в началото на лятото. Към възмущението на руското посолство в София се присъединиха Българският антифашистки съюз, Съюзът на ветераните от войните, Съюзът на военноинвалидите в България, Съюзът на сержантите и офицерите от резерва и запаса, Национално движение "Русофили", Форум "България-Русия", Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД, Съюзът на българските писатели, Съюзът на архитектите в България, Съюзът на филмовите дейци, Съюзът на българските журналисти, Дружество „Александър Невски”, Федерация на съотечествениците, Българо-руски клуб „Шипка”, Славянско дружество в България.
Навремето Георги Димитров казва, че „дружбата със СССР е нужна на България така, както въздухът и слънцето са нужни на всяко живо същество“. Колко ли са хората в България, които продължават ревностно да отстояват тази мантра?