Реформаторският блок и възпитанието на чувствата

Пиша този текст като избирател на Реформаторския блок (РБ). Пиша го вбесен, защото РБ се опитва системно да провали шансовете си, които получи в резултат на събитията от предходната година и половина: гражданския протест, формулирането на проблема с прекомерното политическо влияние на определени корпорации, надеждите за алтернативно управление – компетентно и почтено.

Пиша и защото смятам, че РБ все още има реална възможност да промени към по-добро българската политика – било то като част от дясно-центристко мнозинство или като смислена опозиция. Ако, разбира се, все пак

спре да се препъва в препятствия, които сам си поставя

Вместо със сериозна и амбициозна кампания, Блокът изглежда е решил да "зарадва" симпатизантите си с нещо като сериал на тема усложнени брачни отношения. Ако това ще е сценарият, нека поне се поучат от най-високите образци в жанра като "Сцени от един брак" на Бергман. Там съпругът в един момент признава: "ние сме емоционално неграмотни" – реплика, заслужаваща колективно обсъждане във формат Граждански съвет +.

Въпросът вече не е кой е крив и кой е прав, кой е по-принципен или кой генерира повече симпатии. Въпросът е, че и двете страни дотолкова са се увлекли в изясняването на отношенията си, че околният свят започва да им се губи. А стигне ли се дотам, всеки би предпочел да гледа как Лив Улман изследва чувствата си пред самодейните изпълнители от РБ – с цялото ми уважение към техните качества. В този смисъл, импровизираният сериал трябва веднага да бъде свален от екран и РБ да се фокусира върху тясно политическите си задачи.

А сега малко по-аналитично.

Конгресно-концертната фаза в еволюцията на РБ показа следното:

1. Радан Кънев е лицето на РБ като нова формация. Де факто. Задачата му е трудна и не винаги решима: да балансира, да намира решения на системи от по седем уравнения. Как лидерството му ще се институционализира официално трябва да бъде решено веднага след изборите. Кънев е прав да настоява за по-голяма персонификация на блока, по-ясно негово позициониране и т.н. Оттеглянето на кандидатурата му преди конгреса, надявам се, е временно. Това оттегляне беше проява на здрав разум в ситуацията;

2. Същевременно, обаче, избирането на Кънев за председател не трябва да доведе до превземането на РБ от ДСБ и прогонването на водещите фигури на ДБГ. Това би било крайно нечестно. В крайна сметка, Меглена Кунева и партията й е дала много на РБ – и като политическо присъствие, и организационно. Тази тежест трябва да е адекватно отразена. Опасението, че конгресът няма да гарантира това, доведе и до отмяната на избора на лидер (за мен това беше най-важната причина). Има хиляди институционални решения как да се постигне един баланс, приемлив за всички. Важното е тези решения да бъдат договорени по цивилизован начин;

3. Нормалните амбиции на една или друга формация в РБ се обличат във "високи принципни различия", които обикновено не са нито високи, нито принципни, а понякога дори не са и различия. Едните били за коалиция с ГЕРБ, а другите били против, но не съвсем; едните се "продали" за постове, а другите от постове въобще не се интересуват, макар и не съвсем и т.н. Хубавото е, че последните събития показаха, че всичко това е шлака и тези, които я сипят, се интересуват основно от промяна на баланса на силите в ръководството на РБ;

4. Преференцията ще бъде използвана отново за вътрешно-партийни борби. И преди конгреса беше ясно, че тя така ще бъде използвана – но по-тайно. След конгреса тези, които така или иначе щяха да я използват, се почувстваха оправдани да започнат открито да я пропагандират като път към морално възвисяване на Блока. Гражданският съвет също май ще се включи в офанзивата по тази линия. В преференцията сама по себи си няма лошо, ако целта е да се избере най-достойния кандидат.

За това, основният въпрос е не дали с преференция или не, а преференция за кого. От моя гледна точка, листите са доста хомогенни като качество. Да се дава системно предимство на един партиен етикет пред друг в ситуацията е инфантилно, обаче – това би бил лош начин за използването на преференцията. Ще се получи вътрешно-партийно преброяване на зелотите, от което особена полза няма. Или има? Май няма.

5. РБ засега успява да убеди публиката, че не е отбор, не е екип. Това е особено пагубно, защото подронва доверието в него фундаментално. Мнозина вече си мислят, че формацията ще се разпадне веднага след влизането й в парламента. И това мнение вече е наистина сериозен проблем, който Кънев и Кунева трябва да приемат като специално обвинение към себе си. Съмненията за липса на екипност трябва да бъдат преодолени в рамките на тази кампания – това трябва да е една от основните й цели. Фейсбук задявките на една или друга група в РБ са едно – те няма да спрат при никакви обстоятелства. Но лидерите му трябва да демонстрират, че те са на малко по-високо ниво от тези задявки.

Всички тези въпроси са важни, но не особено. Също не толкова важна е и друга фиксация, която традиционно спъва Блока – възможната коалиция с ГЕРБ. И там нещата са ясни: ГЕРБ би направил коалиция с РБ, но предпочита да управлява сам, ако има мнозинство. РБ може да направи коалиция с ГЕРБ при определени условия и при ясно разписано споразумение, но може да остане и в опозиция. Ключови условия ще са отношенията с ДПС и програмите, особено в частта им за МВР и съдебната власт. Толкова. Останалото е въпрос на изборни резултати и преговори.

Голямата задача на Блока в кампанията е да премести фокуса върху съдържателните, а не партийно-организационните въпроси

Да започне да налага визията си за политика. Потенциал за това има, което ясно се вижда от участието на представителите му в дебати по конкретни теми: досега те или печелят, или са непосредствено след водача, което е много добър резултат. Но наред с това е необходима и интензивна кампания около програмата на РБ за управление, както и медийното присъствие на Блока по ключови проблеми, като ситуацията около КТБ, кризата в Украйна, битовия фашизъм към сирийските деца и пр. и пр. (И, по възможност, стига с този къс мандат! Ами ако хората вземат, че харесат новото управление, пак ли ще ги карате да ходят на избори след година?!)

Въпросът не е вътрешно-партийните томахавки да се заровят до изборите на пети октомври. Въпросът е, че тези томахавки са част от една нескопосана, безсмислена битка, чиято единствена цел е да унизи участващите в нея в очите на публиката, както и в собствените им очи.

Филмът на Бергман има кратка версия от около два часа и половина: гледането й няма да отнеме много от ценното време за предизборна кампания. Финалът е много важен: двамата герои са отново заедно, помъдрели, разбрали много неща за себе си, наясно и с най-изненадващите обрати на емоциите си. За да се спестят излишни екзистенциални терзания, предлагам филмът да се ползва като ускорен курс по възпитание на чувствата.