Свободата днес и тук 23 Септември 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Криво-дясно

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
http://www.capital.bg

 

Какво показва проваленият избор на председател на Реформаторския блок

 

 

Меглена Кунева (вдясно), Радан Кънев и Петър Москов - предизборно изясняване на чувствата

© Юлия Лазарова
 

Вместо наближаването на изборите да мобилизира ръководствата на партиите на Реформаторския блок да засилват атаките си срещу политическите опоненти, да изчистят посланията си и да започнат да изглеждат като готови да влязат във властта, в последния месец сериозна част от енергията вдясно беше насочена към взаимно разчистване на сметките.

Преди месец неформалният лидер на коалицията Радан Кънев подаде оставка от поста си говорител. Формално ходът беше оправдан с опита за задкулисни договорки на част от лидерите на блока с ГЕРБ. "Образът на РБ като единен политически съюз беше подменен от образ на традиционна многопартийна коалиция с разностранни и често противоречиви интереси." Целта на оставката, както не скриваха от ДСБ, беше не толкова да се даде израз на разочарованието на Кънев, колкото да се принудят останалите партньори да действат в един екип с общи цели. За голяма част от по-дейните политически лица в РБ методът на работа на блока приличаше на неправителствена организация, за която е по-важно да обсъди всеки детайл от програмата си и методите си на действие, вместо да спечели избори. Изходът беше насрочването на конгрес на формацията, който трябваше да определи формален лидер, макар и без да му се дават повече правомощия. 

Оказа се, че избраният метод за сплотяване на редиците има известни слабости - другите партньори не искат да бъдат поставяни пред свършени факти. Ден преди обявеният конгрес на реформаторите в понеделник "Движение България на гражданите" и СДС изпратиха писмо до останалите си коалиционни партньори, в което заявиха, че провеждането на форум само за избор на председател на блока три седмици преди предстоящите парламентарни избори "ще доведе единствено до конфликти и впоследствие по-слаби резултати на вота". От двете партии предложиха конгресът се състои на 10 ноември, т.е. месец след изборите. Така събирането на реформаторите се превърна в групово обяснение в любов (придружено с традиционната демонстрация на част от привържениците на ДСБ при появата на Меглена Кунева).

Защо се провали конгресът

Простият отговор е, защото Реформаторският блок не е готов за единен лидер. Пречката не са идеологическите различия или пристрастия, както често се говори от средите на ДСБ. Доколкото ги има, те са в почти неотличими нюанси. Основаната причина е, че трите основни партии в него - ДСБ, ДБГ и СДС (последните по-скоро заради името и здравата партийна номенклатура), имат собствени идеи за израстването на кадрите си и политическа реализация на отделни хора в централите и по места. Всяка от по-големите партии е инвестирала в създаването на местни организации в цялата страна, които може да поддържа жизнени само ако хората в тях виждат перспектива за някакво развитие. Накратко, всички имат прекалено високи очаквания за себе си, а малката подкрепа за Реформаторския блок не може да осигури бъдеще за всеки партиен активист от всяка структура.

Фигурата на единния председател притеснява партиите, защото в негово лице се привижда не само общ говорител, но най-вече преговарящ, които ще пласира хора на управленски позиции и ще договаря общи политики. Ако това се случи, Реформаторския блок вече ще има един телефон. И Бойко Борисов вече няма да се чуди на кого да се обади, когато иска да се свърже с РБ.

Подкрепа оказваше само Гражданският съвет - независимите от партийна принадлежност експерти, които трябваше да гарантират отварянето на партийните централи и търсенето на по-широка обществена подкрепа. За членовете на съвета изборът беше от жизнено значение, тъй като без ясно лидерство от неговия глас почти нищо не зависеше.

Досега повечето сблъсъци и крамоли идваха именно поради тази причина, тъй като партиите се подозираха, че другите водят задкулисни предговори. От една страна, ДСБ постоянно вижда скрити договорки между ДБГ и СДС с ГЕРБ. Последният пример за това беше назначението на приятелката на лидера на СДС Божидар Лукарски Ива Йорданова за съветник на служебния министър по управлението на еврофондовете Илияна Цанова. За да предотврати тези разговори, преди месец част от РБ предложи декларация, че в бъдещото дясно коалиционно правителство не могат да участват бивши премиери, вътрешни и финансови министри.

От ДБГ и СДС пък се съмняват в срещите на представителите на ДСБ с Бойко Борисов, тъй като по-добре организираните им и дисциплинирани коалиционни партньори могат лесно да ги загърбят в евентуалното бъдещо разпределение на постове.

Разбира се, допълнително масло в огъня налива самият Бойко Борисов, който интриганства с всички лидери на РБ.


Защо партиите от РБ работят толкова трудно заедно

В българската политика партийните коалиции принципно са нетрайни - ОДС, която представляваше реформаторското мнозинство след 1997 г., се разпадна след загубата на властта през 2001 г.. Преди това пък СДС се превърна в ефективна политическа машина, след като Иван Костов успя да наложи премахването на коалиционния характер на съюза - нещо, което сега Радан Кънев със сигурност има предвид. Тези, които оцеляват, като "Коалиция за България", са по-скоро леко имитативни - сглобени са около една много голяма партия, която привлича няколко много дребни.

През последните месеци почти цялата енергия на Реформаторския блок е съсредоточена в оцеляването му. Централните ръководства успяха, макар и трудно, да постигнат някакъв баланс помежду си за листите, но след това влязоха във вътрешнопартийни битки, за да наложат решенията си по места. Задачата е още по-трудна и защото почти всички местни и централни активисти произтичат от едно и също място - някогашния СДС. Разпадът на синьото семейство беше съпроводен, а отчасти и причинен от огромно количество неразбирателства между хората в него. Някогашните политически приятели станаха отявлени врагове, а сега отново трябва да работят заедно. Съвсем разбираемо ръждата на старите отношения намалява политическата енергия на Реформаторския блок.

В крайна сметка в листите на партията се получи странна смесица. Феновете на ДСБ не са очаровани от Меглена Кунева, а неуспелият кандидат за президент на СДС преди три години Румен Христов докарва до истерия не само десебарите, които го винят за провала през 2011 г., но и повечето кандидат-депутати от гражданската квота. Последните пък са посрещани от партийните активисти като парашутисти, които никого не представляват. Въпреки че примерно последният в 24-ти многомандатен избирателен район Трайчо Трайков е несравнимо по-познат и популярен от някои от партийните водачи на листи.
 
Ще оцелее ли РБ

Вероятно, но едва ли в тази форма. От самото начало коалицията беше замислена като преходен етап към създаването на нова партия. Въпросът сега е дали след изборите ще може да се намери този компромис, който да осигури безпроблемната трансформация, или отново ще се стигне до скандали и напускане на недоволните. Това се случи вече веднъж, когато формацията на Надежда Нейнски "Синьо единство" беше изключена от РБ и сега се превърна в ядрото на друго политическо обединение - коалиция "Десните". Нейнски между другото от самото начало настояваше за разпускане на партиите и бързото им вливане в РБ.

В най-добрия сценарий след изборите ще започне бърза консолидация, която ще превърне коалицията в една партия. Проблемът е, че още първите часове след вота реформаторите ще се изправят пред нови предизвикателства, като най-голямото от тях ще бъде отношението им към ГЕРБ - дали и как да участват в евентуална коалиция. Това всъщност ще бъде много по-голямо изпитание за единството на блока, отколкото бяха сглобяването на общите листи. В самия Реформаторски блок вече активно се обсъжда кои точно хора от коалицията (например с традиционни връзки с ДПС) ще подкрепят на всяка цена очакваното правителство на Бойко Борисов. Твърде вероятно е и самият той вече да води разговори с отделни хора от тях, за да си подсигури по-лесно мнозинство. Откъм ГЕРБ в такъв ход има логика - в политиката цената на дребно е много по-ниска от цената на едро. Първи признак за това е служебният министър на външните работи Даниел Митов, бивш член на ДСБ и сред основателите на ДБГ, който вероятно ще запази поста си и след изборите.

На тези избори Реформаторският блок участва с различен залог. За много хора неговата задача след изборите, ако се формира мнозинство около ГЕРБ, ще е да бъде гласът на нормалността и прогреса в бъдещото управление. Защото без участието на нова формация с ясни принципи във властта ни чакат още няколко години от същото управление на Бойко Борисов. Управление, което наистина не срина страната, но и не я постави с нужните реформи на магистралата на прогреса. Ако реформаторите обещаят убедително да направят това, сегашните им скандали може да бъдат простени.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional