Славея Балдева, www.slaveyabaldeva.wordpress.com
Руският президент е уверил украинския си колега, че армията му може да влезе за два дена в Букурещ, Варшава, Рига, Вилнюс и Талин. И това без Втора световна или Велика отечествена война. Като ти иде отвътре, какво да направиш, София не е спомената. Дали защото отдавна не е превзета. Грозният истукан в центъра на европейска София все още стърчи. Докато паметникът при бившите пехотни казарми – почит към загиналите за национално обединение, беше премахнат.
Заплаха ли е Русия за България или не с оглед и на днешната си готовност да освобождава с повод и без повод. Неизчерпаеми са дълбините за тълкуване на националното предателство. Но ако ти е заложено партийно генетично да го приемаш за патриотизъм, е друг въпрос. Г-н Страхил Ангелов нарича хората, написали върху паметника на съветската армия „окупатори” – „болни хора”, дирещи известност, за да ги покажат по телевизията. Достатъчно е, но има още. Същият изтъква, че не е ходил да драска върху паметника на жертвите на комунизма до НДК. Върху скромния и незабележим знак за комунистическите престъпления, над който се извисяват Альоши и гранитни грозила, набучили родното небе на „освободителните” си щикове. Подразбира се изискване за някаква несъвместима реципрочност. Неразкаялият се наследник на убийци и палачи си пише плюс, че не драска върху скромният паметник на жертвите. Нагломерът се чупи. Засега.
Усилия за рекорд наблюдаваме по отношение на една банка. Да се надяваме ли, че координираните и дружни усилия за спасяването й ще разбулят начина, по който е действала при последните правителства. Или е подготвен глух коловоз, в който да се удави инерцията на всеки „нездрав” интерес. Особено откогато се пропука синхронът в една връзка, обслужвала последните правителства – медийно и банково.
Трепет и чувствителност.
Нетърпимост към десния политически планктон от страна на голямата дясна акула. Той, планктонът си е планктон. Разнороден и нестроен, има го някак – без да се знае докога. Сред него поне има спорове и сблъсък на позиции – колкото и да са ненавременни. Поне са искрени в ненавременната партийна вражда и дебнене. В това има нещо хем дразнещо, хем симпатично до някаква степен. Това е формация в развитие – самооглеждаща се, нестройна, смехотворна с липсата на координация и готовността да изненада партноьорите. Но формация, излъчваща ясен сигнал за принадлежност към ЕС и НАТО. Формация, да, с несъществен принос към разгрома на абонираните за властта. Като неин днешен привърженик и гласоподавател, поради липса на нещо по-добро, заставам зад каузата, която изповядват дърлещите се реформатори.
Голямата дясна акула не търпи разногласия. Държи да доминира. Може и да й се уреди.
Не са ми реформаторите важни, а каузата, зад която застанаха. Тя е последователно в подкрепа на съюзите, към които днес България принадлежи. В каузата им няма уговорки, недомлъвки и намигания. Тя е ясна. Защото въпросът опря до каузите на вълка и агнето. „Агнето” Украйна пробля в европейски талвег. След което видяхме, че Велика отечествена война е възможна и без реален нападател. След което не мога да не отчета колко прав е бил Виктор Суворов – за тези, които знаят кой е той.
Сега остава да видим как ще тръгне ясният победител от 5 октомври. Писах вече за празника и шампанското. А след това какво става. Съхраняваме властовите механизми, от които поредните властимащи се ползват в пълна степен – да ги употребим и ние, няма лошо. Или почваме реформи навсякъде. Ако не следващото правителство, но все някое, ще трябва чрез реформи да захапе дебелия и неотзивчив държавен задник.
Сред шампанското и гирляндите от 5 октомври е добре победителят да се произнесе ясно дали споделя категоричните санкции на европейските ни съюзници срещу Русия. Също – дали ще започне най-после изграждането на газови връзки със съседните държави.
Накрая да си зададем въпроса – има ли нещо общо кризата с КТБ с изграждането на „Южен поток”. Не е тайна, че акционер в КТБ е руската ВТБ, санкционирана от ЕС. Не е заяждане, а факт – при кого набъбна КТБ.
Още един въпрос към победителя от 5 октомври: Русия все още ли не е заплаха за нас?