Повечето по-снизходителни коментари за неуспеха на шотландския референдум за независимост гласят, че разумът е надделял. Битката на разума и емоцията, главата и сърцето приключи в полза на първите. Повече от двегодишната кампания стана интересна едва на финалната права, а няколко изследвания за кратко почти я превърнаха в политически трилър. Летаргията и самодоволството на защитниците на съюза откриха достатъчно възможности за вълнуващ финал, но в крайна сметка изходът бе очакван. На пръв поглед нещата изглеждат приключени „поне за едно поколение“, както се изразиха различни политици. Притесненията на много политици в Брюксел и различни европейски държави за драматично домино от отцепвания могат поне временно да отидат на заден план. По-внимателното вглеждане в случилото се обаче подсказва, че току-що отминалия референдум спокойно може да се окаже само един епизод от по-дългосрочна тенденция на постепенно отдалечаване на перифериите от центровете в европейските държави.

Аргументите на „НЕ“ кампанията бяха изцяло в регистъра на „здравия разум“. Рисковете и несигурността са твърде много. Петролът в северно море намалява и приходите от него постоянно се свиват, а въпросът с бъдещата валута при евентуална независимост остана неясен до самия финал. И трите основни партии заявиха нежелание за валутен съюз при евентуално отцепване на Шотландия и от този момент нататък темата остана да виси. Важни компании и банки открито заявиха, че при независимост ще се преместят на юг в Англия. Калкулациите за евентуално разделяне на дълга на Великобритания показаха, че младата държава ще трябва да поеме над 110 милиарди лири, което на практика щеше да парализира нейната икономическа политика още от самото начало. Неяснотата около пенсиите и бъдещето на важни,  и безплатни,  публични услуги като висшето образование също притесни доста шотландци. За много бъдещи публични функции се оказа, че просто няма институции. Преговорите за влизане в ЕС щяха да отнемат дълго време и с потенциално вето на поне няколко държави. Списъкът може да бъде продължен и в крайна сметка общото усещане за неяснота и несигурност се оказа твърде дълбоко.

„ДА“ кампанията имаше няколко силни страни. Тя заложи в значителна степен на желанието на много хора да създадат своя собствена държава като комбинира исторически аргументи, но и тезата за нарасналите възможности за просперитет на малките нации в глобалния свят. Опита се да засили усещането за непреодолимо идеологическо разделение с Англия и да представи бъдеща независима Шотландия като по-социално и щедро място в контраст с ерата на ограниченията, която Лондон налага. Комбинацията от коригиране на исторически несправедливости и привлекателността и изкушението на новия свят на неограничените възможности на самостоятелното управление бе в основата на тяхната кампания. Отвъд тезите обаче „ДА“ кампанията имаше и няколко значими политически предимства. Институционалният срив на трите основни партии в Шотландия е от доста време добре документиран изследователски факт и сега по време на кампанията това се видя с особена острота. В последните фази на кампанията се наложи изпращането на цели организационни звена „на север“, за да се неутрализира мощната работа „на терен“ на защитниците на независимостта. Докато едните раздаваха брошури, другите обикаляха от врата на врата и от човек на човек. Когато естаблишмента се стресна от динамиката на финалната права на кампанията се оказа, че неговата политическа инфраструктура е твърде рехава. В крайна сметка обаче всичко това не се оказа достатъчно за успех.

„ДА“ кампанията може и да не извоюва независимост, но вкара страната в конституционна криза. Последните обещания за делегиране на нови допълнителни правомощия по посока Единбург не просто ще засилят дисбаланса между Шотландия и останалите части от съюза, но са на път да дадат нов тласък на и без това надигащия се английски национализъм. На практика с края на референдума стартира нов конституционен разговор за намиране на нови баланси в цялостната конструкция от правомощия. Вече дори стартира подписка за свикване на конституционен конвент, който да се заема с тази задача. По този начин основните партии се вкараха в капан, защото ако не изпълнят обещанията си към шотландците могат да подновят уж затворената вече тема за независимостта. Ако пък не угодят на англичаните, които досега доста търпеливо приемаха създадените през последните десетилетия дисбаланси основните партии рискуват да взривят политическата система.

Има обаче и други причини, които могат да върнат сравнително скоро темата за независимостта. На първо място, делегирането на правомощия непрестанно генерира желание за повече независимост. Това е видно от динамиката на нагласите в Шотландия през последните две десетилетия. Този процес ще продължи сега с предстоящите правомощия за собствено генериране на данъчни приходи и възможност за излизане на финансовите пазари. На практика вотът бе спечелен от гласовете на най-възрастните избиратели, които този път не получиха достатъчно убедителни отговори на проблемите, които ги притесняваха. При най-младите има лек превес в полза на независима Шотландия, а сред най-активите хора подкрепата клони към съотношение 2 към 1. Позициите на трите основни партии постоянно отслабват за сметка на шотландските националисти, а отчуждението и чувството за липса на представителство спрямо Лондон ще бъде много трудно за преодоляване. Евентуален вот за напускане на ЕС през 2017 година също би бил фактор. Най-големият коз е обаче в ръцете на самите националисти. Ако през идните години те започнат да създават цялостната архитектура на самостоятелна държава и намерят по-работещи и реалистични решения на въпросите, които ги препънаха този път изведнъж  въпросителните за бъдещето на Великобритания могат внезапно да се върнат.