Свободата днес и тук 04 Август 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Празник на лъжата за българската независимост

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев, http://ivo.bg

 

 

106 години независимо от какво я има България? Питам по повод днешния празник на независимостта, рекламиран масово в масмедиите като „106 години независима България”.

Годините на окупация водят ли са за независими?

Хайде, днес не броим първата руска окупация, наложена автоматично с победата на Русия над Турция през 1878 г. уж в името на свободата на православните славяни. Българите никога не са споменавани преди от официална Русия като народ, не и като отделно племе дори. Те винаги са били обект на руския имперски интерес като повод за война и имперски инструмент за налагане на руските интереси на правата на закрилник на част от православието и славянството, което да бъде прибавено териториално под скиптъра на императора.

 

А следващата окупация, този път съветска, чието монументално наследство в България днешна Русия брани с такава агресивна гордост? Тази окупация продължава де юре близо 3 години и де факто преминава в статут на ограничен суверенитет на НРБ под скиптъра на няколко съветски императори общо още 42 години.

 

Колко независима е кръвоносната система на българската икономика по отношение на поддържането й с петрол, газ и обогатен уран? Има ли поне десетина процента независимост в захранването на България с тези основни енергоносители от монополния доставчик на енергийна зависимост Русия или зависимостта ни клони към 100 процента?

 

Може ли днес България да консумира статута си на член на НАТО и ЕС независимо от Москва и да се съгласи с евроатлантическата констатация за руската хибридна война?

 

Не може. Опитът за евроатлантическо говорене по въпроса беше прекъснат категорично от премиера Близнашки с обобщението, че Русия е велика сила и България ( като енергиен васал) не може да й противоречи. Защото, както се подразбира, България днес не е онова, което е била по времето на Стамболов, когато е дръзнала на скъса дипломатическите си отношения със северния колос и е тръгнала рязко нагоре в развитието си без сибирския воденичен камък на шията.

 

Може ли българският премиер ( Орешарски) и дори президентът ( Плевнелив) да откажат да участват в самохвалния сценарий на Путин на зимната олимпиада в Сочи? Не, не можаха да направят това, както гонаправиха лидерите на доста независими държави. Орешарски направо си призна, че е премиер на твърде малка ( т.е. твърде зависима от Русия)
страна, за да си позволи подобно нещо.

 

Рефренът с признанието за нашата зависимост звучи практически във всяко публично изказване в България, в което се защитава правото ни да не сме съгласни да има санкции върху Русия от която сме много зависими.

 

Колко независими от въпросната велика величина в очите на руските васали у нас са местните партии, управлявали през последните 14 години след едно независимо правителство, дръзнало да се държи независимо спрямо Кремъл до степен, че дори прогони трима руски дипломати?

 

Колко независими са българските медии, за които темата за руската зависимост – огромна в енергетиката и не по-малка в създаваните с десетилетия зависимости в политиката- е сведена до желания от Кремъл безопасен за руското влияние минимум от техните екрани, микрофони и печатни страници?

 

Колко независима е българската образователна система, която продължава да налива колониално зависимите клишета за „вечната дружба” с Русия?

 

Ами ако вземем въоръжението на натовската ни армия- то да не би да е независимо по отношение на зависимостите си в снабдяването с резервни части и боеприпаси за произведеното в СССР и Русия доминиращо във въоръжените ни сили оръжие?

 

Надпреварата между васалите да заявят готовността си да работят за българската зависимост от Русия кипи в България с пълна сила в целия спектър от крайно лявото на Сидеров до крайно съмнителното дясно на Борисов. Разликата между тях е в нюансите: единият се кълне пряко във вярност на Москва насред самата Москва, а другият се е внедрил в Брюксел и борави с подобни реверанси, наметнат с европейска камуфлажна реторика срещу санкциите на запада спрямо Русия.

 

Има ли друга държава в Европа, която в своята 136 годишна история, производна на волята на своя външен ментор, да е имало толкова много министър-председатели и министри от чужд произход, какъвто е случаят с десетките руско-съветски по рождение, паспорт и гражданство управници на страната ни?

 

Има ли друга държава в света, която да има за национален празник деня на коронацията на чужд император ( пък бил той и освободител), какъвто е случаят с 3 март 1878 г., избран за сключването на прелиминарния договор от Сан Стефано, подписан без участието на нито един българин ( независимо от саможертвата на хиляди българи в тази война)?

 

Има ли друга държава в света, в която е възможно да съществуват „националисти”, организирани при това в парламентарно представена партия, които прокламират шовинистичната любов към чужда държава за свое „патриотично” кредо, какъвто е случаят с Атака и нейната путлеристка истерия?

 

Колкото до евроатлантическата противотежест на споменатите по-горе зависимости, то опитите тя да бъде отъждествена с вековното ни робуването на митовете и реалните обвързаности с Русия олекват от самия факт, че да сме в НАТО и ЕС стана възможно след наше изрично желание да бъдем приети сред заможните и успелите народи. Докато задържането ни в орбитата на Москва е резултат от добре финансираното, корупционно подклажданото статукво на свършените факти, стъпили на наклонената плоскост на постколониалната инерция.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional