Руското външно министерство все по-често ни определя вътрешния ред

Руското МВнР съобщава за предстоящ ремонт на Паметника на съветската армия

22 Септември 2014/КРОСС/ Български обществени организации предприеха инициатива за набиране на средства за ремонт на Паметника на Съветската армия в София, съобщава министерството на външните работи на Руската федерация.Във връзка със 70-годишнината от победата във Великата отечествена война, е създаден комитет за събиране на средства за ремонт на този паметник в центъра на София. Инициативата е на български обществени организации, посочва ведомството.„Много хора в България и Русия гледат на този монумент, построен през 1954 г., като на символ на общата историческа съдба на нашите народи. Напоследък обаче този паметник на воинската слава неведнъж беше оскверняван, намира се в незадоволително техническо състояния и се нуждае от капитален ремонт”, обяснява руското външно министерство”.

Това съобщение на един от путлеристките сайтове, списван на кирилица, е меродавно със своята откровеност.

Вникнете: не някакво си българско министерство, а именно руското външно ( доминиращо вътрешната ситуация в България), господарски ни съобщава за нещо, което са си наумили в Москва да свършат в центъра на българската столица.Дали от недоглеждане или поради убедеността, че в България никой няма да разчете закодираното послание, но руското ведомство акцентира върху нещо много важно: че въпросният монумент е открит  през 1954 г., цели 10 години след като червената армия окупира България.

Уникално е. Никъде другаде в Европа не се случва нищо подобно с такова “закъснение”.Навсякъде в Европа, където има паметници на съветската ( червената, както се наричала официално) армия, те са били издигнати моментално върху кървавите следи на войната, която реално с е е водила там ( Виена, Берлин, Букурещ …).

В България огромният съветски фалос ( на руски е по-подходящо да се нарече “кукиш”) в центъра на окупираната България е осветен цели 10 години след окупацията.

Откриването на Монумента на окупационната червена армия (МОЧА)  се “случва” точно 10 години след навечерието на съветската напълно безкръвна  окупация, приключила между 5 и 8 септември 1944 г. в рекордно кратки срокове за 111 000 квадратни километри несъпротивяваща се територия.

Никъде другаде в Европа не се случва нещо подобно. Защото никъде друга в Европа червената армия не е окупирала без нито една жертва цяла държава, поради което в безкръвно окупираната България не е имало основание за монументална съветска скръб, каквато изниква на много други места на континента.

В България, както неволно признава руското МВнР, тази радост изригва с 10 години закъснение ( но единствено в чест на вече утвърдения с много кръв и репресии съветски режим).

Позорът да празнуваш 10 годишнината от своята окупация с триумфален тотем, висок само няколко метра по-малко от триумфалната колона в Санкт Петербург, издигната  в чест на победата на Русия над Наполеон, си остава наш, български.

Наш, български дълг, е да измием този позор.Позорно е и мълчанието на днешната българска власт- уж производна на прозападната визия на  президента Плевнелиев.