СТАЛИН - НАШ РУЛЕВОЙ

Неспособен да провиди развитието на събитията в Русия в тяхната динамика, българският комунист във всичките му пръкнали като гъби след дъжд организации още не загрева до каква степен си реже клона на който седи. Тая неспособност, чийто корен е фанатизма, ги води неминуемо към ретроградно и допотопно бъдеще, тоест към техния край.

Първото нещо, което комунистическото политическо тъпоумие трябва да разбере, е че Путин е доста омразна личност в Русия още от първия ден на неговия възход към властта. Това се отнася не само до интелектуалците, жадуващи за десетилетия да получат  поне малко свобода на словото и мисълта,  но и за руския военно-промишлен комплекс, а най-много за армията, от която той получи безрезервна омраза след гигантската катастрофа с подводницата «Курск» в Северния Атлантик.

Путин закъсня и не успя да обязди саркастичния поток от вицове и злобни подигравки заради неговото омразно на всички минало на агент на КГБ. Нещо в цинизма и страха на руснаците беше свършило, но той не разбра, че с лъжи от сталински тип повече няма да мине.

Той не разбраи друго, много по-важно нещо: пътят към затвореното съветско общество е затворен завинаги в епоха, където третото око на електронната свобода вижда и осведомява за всичко.

Очевидно поласкан от огромната власт, стоварена на раменете му, той показва сигурни признаци на главозамайване. Да не говорим за средновековния абсолютизъм, към който  по дълбока руска традиция Русия се връща всеки път, когато пред нея се изправи заплашителния призрак на свободата.

Путин не проумява, че самата Москва – най-облагодетелствения руски мега-полис след Студената война, не може вече да бъде контролиран само с водка и сельодка, българска паста за зъби или с колбаса пълна с кокали от съветско време. Москва е отдавна убедена не само в корупцията, но и в силата на капитала. Скоро на него ще са му нужни нови петилетки, за да изнесе недоволните и опозицията и да ги забие в сибирските златни мини с надежда да се отърве от противниците на неговата тон-тон макутовска империя.

Един особен дамоклев меч виси над главата му – това са новите поколения, израсли в атмосфера на интензивен обмен с Европейскиия съюз и САЩ, пътували, учили на Запад и свикнали на свобода на избор. Много от тях са новозабогатели, а други са деца на висши но бивши комунистически гаулайтери, захранвани с френски сирена, норвежка и канадска сьомга, които вече за нищо на света не биха искали да парадират с една проскубана, вмирисана на водка Русия, където дори и слънцето е природно прокълнат дефицит.

Страхът от свободата винаги е бил в основата  на всяка диктатура. Но той също така поражда и самочувствието, че ти, диктатора, единствен знаеш най-добре какво трябва да се направи и кое е най-добре, безразлично дали това става с кръв или не. Такива са и българските комунисти-социалисти.

Казват, че Путин ще свърши зле. Попитали Юлий Цезар каква смърт би предпочел и той казал: «Неочакваната!» Такава ще е и смъртта на българските комунисти-социалисти – както на всеки диктатор.