Защо войната в Украйна е по-опасна от "Ислямска държава"

Рядко се случва глава на държава, срещу която, по думите на Мит Ромни, води война с "геополитическият враг номер 1 на Америка", да бъде поканен на съвместно заседание на Конгреса.

Украинският президент Петро Порошенко се обърна на 18 септември към американците с настоятелен призив да предоставят на Украйна военна помощ в борбата срещу руското нахлуване. Емоционалната му реч предизвика овации на крак от двете страни на залата.

Но за пресата речта на Порошенко изобщо не е била произнесена въпреки запомнящата се реплика към президента Обама: "Само с одеяла войни не се печелят." В. "Ню Йорк таймс" пусна кратка дописка за Порошенко. На новинарския сайт "Дръдж рипорт" нямаше и дума за тази реч, а в. "Уолстрийт джърнъл" пусна кратка публикация под заглавието "Украйна ще получи повече помощ, но никакво оръжие", като осмя на страницата с редакционните коментари опасенията на Обама, че "истинското оръжие (за Украйна) ще предизвика Владимир Путин, сякаш му трябва оправдание за нахлуване".

Струва си да отбележим също така, че в края на август в Белия дом вместо фразата "нахлуването на Русия в Украйна" бе използван друг, по-удобен термин - "внедряване".

Убийството на над 3000 цивилни мирни жители и украински войници и нарастващият брой жертви сред руските наемници и наборни войници в Югоизточна Украйна едва ли могат да бъдат сравнени с ужасяващите клипове в YouTube, в които бойците от "Ислямска държава" (ИД) режат глави, но потенциалните рискове, които крие войната на Русия в Югоизточна Украйна, са много по-опасни от заплахите на ИД.

Ако не ми вярвайте, изслушайте ме

Малко преди речта на Порошенко пенсиониран генерал, бивш посланик и експерт по разузнаването говориха пред Камарата на представителите как да бъдат победени наброяващите 30 000 души (и още увеличаващи се) сили на ИД. Ние трябва да разчитаме на всички варианти и "да не казваме предварително на нашите противници никакъв срок... или до кой от вариантите си няма да прибегнем".

Победата над ИД ще бъде трудна работа. Набирането в нейните редове на европейски и американски симпатизанти затруднява войната срещу терора, която, за съжаление, ще ни се наложи да водим през предстоящите десетилетия, независимо дали ИД я има или не.

На същите тези експерти би било трудно да се обясни как куцата украинска армия да победи без военна помощ подкрепяните от Русия сепаратисти и редовна руска войска особено сега, когато Москва показа, че е готова да изпрати редовни войски. Санкциите наистина удрят по руската икономика, но това е цена, която Путин е готов да плати.

Във всеки случай, Европа и САЩ, изглежда, одобряват военната слабост на Украйна. Ангела Меркел отказа да предостави военна помощ, за да не смята Украйна, че е възможно военно решение. Барак Обама изрази опасения, че военната помощ може да въвлече САЩ още по-дълбоко в този конфликт. Нито Меркел, нито Обама като че ли разбират, че можеш да получиш стабилен мир само като победиш, а не като загубиш.

Нова Карибска криза?

Макар фразата на Порошенко "Само с одеяла войни не се печелят" да привлече най-голямо внимание, неговият вледеняващ кръвта паралел с Кубинската ракетна криза в значителна степен остана незабелязан:

"Вън от всякакво съмнение е, че международната система за сдържане и противостоене бе разрушена (от действията на Русия). Светът бе въвлечен в най-ужасната криза на сигурността след Кубинската ракетна криза през 1962 г."

Със своето рязко сравнение Порошенко даде да се разбере, че териториалните амбиции на Владимир Путин, очевидното му намерение да възстанови Руската империя и ненавистта му към НАТО е онази искра, от която може отново да се разгори противостоене, подобно на това, което през октомври 1962 г. предизвика САЩ и СССР да се гледат един друг втренчено. Напълно е възможно след няколко седмици или месеца Америка отново да се сблъска с Русия, само че вече не в Карибско море, а в малка страна на брега на Балтийско море.

Нима двете най-големи ядрени сили се приближават към конфронтация, подобна на ракетната криза, защото Русия постига или защото не успява да постигне целите си в Югоизточна Украйна? Нима Европа и САЩ наистина се надяват, че мирният договор, сключен с отслабената Украйна, ще сложи край на мечтите на Путин за възстановяване на империята?

Или може би само ефективната съпротива на Украйна, отказът й да признае Новорусия на Путин ще предотвратят тази катастрофа? Меркел и Обама, изглежда, за съжаление, тласкат Киев съм неизгоден мир, който ще даде на Путин възможност постоянно да дестабилизира страната и да прегражда пътя й към ЕС и НАТО. И единствената цена, която досега му се наложи да плати, са санкциите, които, както той очаква, ще бъдат отменени след известно време.

От Украйна към Прибалтика

Известният руски коментатор и критик на Путин Андрей Пионтковски твърди, че "ако Путин успее и напълно подчини политиката на Украйна, като блокира нейния европейски избор, той ще продължи кампанията си. И следващата му цел ще бъде Прибалтика." Ако той претърпи поражение в Украйна, той няма да може да премине към следващата си цел, а режимът му може да се окаже заплашен. И това не са празни приказки.

На този етап нахлуването на руските войски в края на август сложи край на успешната антитерористична операция в Украйна и разгроми украинките сили на югоизток. Украинската армия и Националната гвардия се оттеглиха с надеждата да се прегрупират. Путин е близо до постигането на своята цел - автономия на украинския Югоизток, благодарение на която ще може да манипулира цяла Украйна, а още не е платил реалната, както той смята, цена.

Путин смята, че тази игра на практика е приключила. Трябва да се готви за следващата игра.

Пионтковски твърди, че фактът, че прибалтийските страни са членки на НАТО, няма да спре Путин. По-скоро дори ще го стимулира. Хибридни войни, подобни на украинската, срещу Естония, Латвия и Литва, "биха поставили под въпрос съществуването на Алианса като цяло и биха донесли на Путин огромна победа."

Путин вижда пред себе си главната награда - де факто унищожаването на главния му враг НАТО, онази същата организация, която разруши СССР и обкръжи Русия. Рисковете от такава авантюра са много високи, но наградата ще бъде астрономическа.

Скептиците биха спорили: Путин, естествено, разбира, че при нападение срещу която и да било прибалтийска държава ще бъде задействан член 5 на договора на НАТО за взаимна отбрана. Не заяви ли президентът на Съединените щати в Талин на 3 септември, че "Член 5 е кристално ясен? Нападението срещу една страна е нападение срещу всички... Така че ако в такъв момент някога пак попитате кой ще дойде на помощ, ще знаете отговора - НАТО, включително въоръжените сили на Съединените американски щати, тук, сега, веднага".

Путин няма да посмее да го направи, казват скептиците. Обама тегли червената линия и този път той наистина има предвид това.

Не бързайте толкова!

Ние си мислехме, че Путин няма да посмее да нахлуе и да анексира Крим и да преобърне следвоенния ред, но той го направи. Мислехме си, че той няма да използва редовни войски в Югоизточна Украйна, но той го направи. И винаги на практика се измъкваше сух. Реакцията на Путин ще бъде следната: "Аз вече минах през това, направих това в Украйна. Мога да продължа да го правя и в прибалтийските страни. Знам как да го направя." Думите му са абсолютно правдиви.

Русия има шестгодишен опит във воденето на хибридни войни, нито една от които тя не е загубила. Една от тези войни беше срещу Грузия, участваща в програмата на НАТО "Партньорство за мир". Путин анексира части от Грузия, а НАТО направи съвсем малко или нищо.

Както пише Томас Лифсън в сп. "Америкън тинкър", "ние се намираме сега на много опасна територия. Русия все по-охотно ще прави провокации, като види, че заплахите на Обама са празна работа. Путин вече каза, че Русия е ядрена сила, и това е абсолютно неприкрита заплаха за начало на Трета световна война, ако изведнъж той получи отговор на своя бъдеща агресия. Рискът е в това, че като вижда, че може да бъде заплашван, Обама ще отговори твърде късно... и така ще сложи началото на Армагедон."

Вече можем да опишем плана на играта на Путин за унищожаването на НАТО с помощта на новия вид война, чиито методи той усъвършенства в Грузия, Молдова и Украйна. Това може да започне в която и да било от трите прибалтийски страни. Русия вече започна провокации в Естония, но по-скоро това е за отвличане на вниманието. Първата цел вероятно е Латвия - страна с население от 2 милиона души, една четвърт от които са руснаци, а 150 000 от тях не са граждани на Латвия.

Започва се с телевизия RT, свършва се с Народна република Свободна Латвия

Първата крачка в хибридната война на Русия, изглежда, вече е направена под формата на тайни проучвания сред етническите руснаци в Латвия. Пропагандното оръдие на Путин - телевизия RT (Russia Today), вече съобщава за дискриминация на руснаците в Латвия. Понеже темповете на подготовката за противостоене с Латвия са ускорени, RT и други руски телевизии, които са главен източник на информация за мнозинството от руснаците в Латвия, ще разказват все повече и повече зловещи приказки за убийства, изтезания и изнасилвания на руснаци, живеещи в Латвия, за които са виновни националистите и неонацистите, които "престъпната" държава подкрепя.

Агентите на руското военно разузнаване (ГРУ) и ФСБ (приемник на КГБ) ще проникват в Латвия заедно с наемници, като получат пари и списъци на вероятните симпатизанти. Ще бъдат организирани безредици в малките източни градове, където живеят много руснаци. Протестиращите/окупаторите ще настояват за равни права и автономен статут.

Въоръжени тълпи ще се стоварят върху местната полиция и ще завземат общинските сгради. След това окупаторите ще обявят създаването на Народна република Свободна Латвия. Те ще оградят завзетите сгради с бодлива тел, ще палят гуми и ще сложат охрана от бандити с автомати "Калашников".

Същевременно руската армия ще започне "отдавна планирани" учения на границата с Латвия. Кремъл може да признае, че руски "доброволци" са преминали границата, но никой не може да забрани на руснаците да помагат на своите братя зад граница, а Кремъл няма никакво отношение към това. Русия единствено иска мир край границите си. Латвийското правителство възмутено ще протестира срещу действията на Кремъл, който ще доказва своята невинност, докато руските войски ще извършват фалшиви атаки по границата.

Почват престрелки и Русия може да се намеси

Обединените латвийски, литовски и естонски войски ще тръгнат да гонят новите самообявили се "кметове" и "губернатори" от окупираните сгради и градове. Ще започнат престрелки между военните и силите на самопровъзгласилата се Народна република Свободна Латвия. Броят на жертвите ще расте. Латвия ще заяви, че Русия я е нападнала, и ще поиска активиране на Член 5 от договора на НАТО. Русия ще настоява за своята невинност, като твърди, че е обезпокоена от избухването на гражданска война край своите граници. Можело обаче да й се наложи да се намеси, ако съотечествениците й се окажат заплашени, и Русия ще може да използва всички видове оръжия, които притежава.

Русия и Съединените щати отново "ще се гледат втренчено в очите". И ние не знаем, както би казал Дийн Ръск (държавен секретар на САЩ по време на Карибската криза - б.р.), "кой от противниците ще мигне пръв". Какво ще направят НАТО и Съединените щати в този момент? Отговорът далече не е ясен.

Миротворецът Путин

Радиоефирът, пресата и блогосферата ще бъдат изпълнени с плашещи съобщения за Трета световна война. Путин вече официално ще заявява, че той може да спечели войната с НАТО с помощта на тактическо ядрено оръжие. Защитниците на Путин в Германия, Франция, Италия и САЩ ще питат: "Наистина ли сме готови да умрем за Латвия или Естония?" В този момент Путин ще предложи доброволно да влезе в ролята на миротворец. Разбира се, той може да измисли нещо. Безредиците в Латвия не са никак по-сериозни от неуспешния референдум в Шотландия. Защо да обръщаме света с главата надолу заради гражданска война в малка незначителна страна, която малцина могат да открият на картата?

На извънредно заседание на НАТО в Брюксел прибалтийските страни ще призовават за прилагане на Член 5. След сражения с променлив успех НАТО решава да изчака да види какво ще стане. Възможно е всичко да бъде разрешено по абсолютно нормален път. Още повече на брой наемници и техника преминават границата, за да защитят Народна република Свободна Латвия. Латвия затъва в замразен конфликт, който няма да бъде разрешен скоро. Руските войски остават край границата.

Няма вече НАТО, има само Путин

Путин ще покаже колко е заблудена НАТО и светът ще види, че Алиансът не представлява абсолютно нищо. Няма вече НАТО. Сега командва Путин. Именно той решава кого да наказва и кого не.

"Ислямска държава" и Путин изнасят един и същи урок. Ако Западът иска да спечели, той трябва да се съпротивлява, докато не е станало твърде късно. ИД би могла лесно да бъде победена, докато силите й представляваха сбирщина от няколко хиляди души. Путин лесно би могъл да бъде спрян, ако Западът бе прехвърлил противотанкови оръдия, средства за транспортиране и войски на НАТО в Полша или в Киев още когато Русия направи първата крачка към анексирането на Крим.

Неконвенционалните атаки на Путин в Югоизточна Украйна биха могли да бъдат спрени с масови санкции преди (а не след) извършването им, чрез пряко отричане на твърденията на Русия за нейната невинност, а също така чрез предоставяне на Украйна на реална военна помощ от самото начало. Сега вече е твърде късно да се прави това, което трябваше да направим, но си помислете за описания от мен по-горе сценарий. Много скоро може да настъпи мигът, когато наистина ще бъде твърде късно.

Обама като Чембърлейн

Украйна се бори със собствени сили, на практика без помощта на безотговорните си съюзници. Тези, които заедно с нея са в редицата на жертвите, разбират че този проблем трябва да се реши много спешно. Другите не го виждат, ако е вярна неотдавнашната реплика на Обама на мероприятие за набиране на финансови средства за партията му: „Геополитически... това, което се случва в Украйна, не представлява заплаха за нас."

Това изказване може да влезе в историята редом до думите на Чембърлейн за "мира в нашето време".  (Британският премиер Невил Чембърлейн произнася тази фраза, когато се съгласява Судетската област да бъде предадена от Чехословакия на нацистка Германия - б.р.).
---------------------------------------------------
Авторът е американски журналист, работещ за сп. "Форбс". Той е специалист по националната и международна политика и икономика.