Пламен Борисов
На снимките и в репортажите от Белград Цветан Василев не ми изглеждаше много добре – уплашен, посърнал, леко изнервен и отчаян. Няма как да е иначе след кашата, която беше надробена и с неговото дейно съучастие. За момент дори изпитах съжаление към този човек – до вчера Мистър Икономика, днес стремително спускащ се по нанадолнището към бизнес небитието.
Понякога се питам що за човек е Цветан Василев, опитвам се да се поставя на негово място и да разбера мотивите за поведението му, да проумея пътя му, който го отведе до върха като един от най-богатите българи, а сега ще го върне обратно в тинята. Чисто визуално не ми изглежда глупав човек. Напротив, има излъчване на технократ, на специалист във финансовата област, на self made човек, който дълго е изграждал своята кариера; нищо общо с образа на бързо забогатяла мутра, която става мултимилионер за една година през деветдесетте и е известна с това, че е тренирала борба.
Тогава, какво се е случило с този човек по пътя към върха? Какво и кога е прещракало в мозъка му? Какво се случва с човек, който от трамвая се качва на майбах? Толкова силни опиати ли са богатството и властта, че човек буквално може да загуби реална представа за действителността? Как може и за момент да повярваш, че дори с помощта на много пари, телевизия, вестници, прокуратура, ДАНС, Сараите и Позитано си способен да създадеш паралелна реалност, да зомбираш хората и да ги накараш да кретенясат до степен, че да не вярват на собствените си възприятия, а на това, което им се казва от вестниците и телевизията? Това е глупост! Това е абсурд! Това е безумие! Какво си е мислел преди изборите 2013г.? Как си ги е представял нещата в развитие? Какъв е бил неговия perfect case scenario? Финансира огромен по мащаб черен пиар срещу управляващата партия ГЕРБ, чиято черешка на тортата е гигантската манипулация „Костинброд“, народът е ошашавен и масово се разочарова от ГЕРБ, властта се взима от БСП и ДПС, които бързо завършват разбиването на партия ГЕРБ и нейните водачи, Цветан Василев и неговата КТБ безпрепятствено завземат още по-голям дял от икономиката на страната, конкуренцията е натирена в трета глуха и край, това е върхът, аз съм на върха и винаги ще остана там. Дали така са изглеждали нещата в очите му? Как може за момент да не се усъмни, че няма универсален и вечен план за световно господство, че не можеш да заместиш Бог и да преформатираш системата както ти искаш, че палачинката винаги се обръща и ще дойде момент в който всичко това като бумеранг ще се стовари със страшна сила върху него? Какво е това – поредната „приказка за стълбата“, в която човек се изкачва до облаците и забравя от къде е тръгнал? Или може би някаква особена форма на шизофрения, която подтиква хората истински да вярват в паралелния свят, който сами са сътворили?
Не. Цветан Василев не е луд. Едва ли някога е вярвал, че гигантската лъжа ще успее, че ще надхитри живота за вечните времена. Според мен историята на Цветан Василев е класическа история, стара колкото света. Всъщност това е драмата на нашенския Фауст от Габрово, който е продал душата си на дявола срещу облага. Цветан Василев страшно ми прилича на Америго Бонасера, героя на Марио Пузо от емблематичния му роман „Кръстникът“. Една нощ погребалният агент Бонасера е грабнат от леглото, за да се срещне с дон Корлеоне, който има нужда от голяма услуга от него. В съзнанието ми е пребледнелия италиански емигрант, който с пресъхнала уста мачка шапката си и се чуди каква ли услуга ще искат от него. А причината за неговото притеснение е, че преди време е поискал от Кръстника справедливост за обруганата си дъщеря. Сега беше дошло време да върне услугата.
Така е в света на мафията. Услугите винаги се връщат. Подпишеш ли контракт с мафията, той е неотменим. Продадеш ли веднъж душата си на дявола, няма път назад.
В съзнанието ми КТБ изплува някъде по време на управлението на Костов като малка бутикова банка, неразчитаща на масови депозити от населението, а по-скоро на добро специализирано управление на авоарите на заможни клиенти. Затова и девизът й беше „Клиентите са ни скъпи“. Очевидно в този период банката е достигнала тавана на развитието си, но това не е удовлетворявало амбициозния й собственик. Впоследствие след убийството на Кюлев и пропадането на ДЗИ Банк (Росексимбанк) за Цветан Василев се отдава възможност да заеме неговото място като банкер на кръговете около Сараите и Позитано. Дали се е колебал, не знам. Можем само да гадаем дали е преценил рисковете за себе си или жадно се е спуснал да грабне открилата му се възможност, заслепен от перспективата за купища пари и власт. Може би е виждал себе си като новия Буров, в чийто стол вече седеше на пл. „Гарибалди“.
След това нещата следват своята логическа последователност. При управлението на Станишев парите на мастодонтите в енергетиката са вкарани в КТБ, което изведнъж раздува капиталовата адекватност на банката многократно. КТБ е вкарана в потоците на мега корупционния проект „АЕЦ Белене“ и става обслужваща руските геостратегически интереси в страната. Срещу това Цветан Василев е принуден да финансира проектите на политическата мафия от Сараите и Позитано – закупуването на медийната империя на Пеевски, телевизия ТВ7. Може би към този момент нещата са били ОК за Василев. Но идва време, когато услугите, които искат от него, ще стават все по-големи и все по-плашещи.
Управлението на ГЕРБ се оказва добро и със сигурност най-ниско корупционното за целия преход. Вероятността ГЕРБ да спечели втори последователен мандат е голяма, а обръчите на Доган не са свикнали да бъдат извън властта за повече от един мандат. На хоризонта се задава нова мега корупционна възможност - Южен поток, който е голямата цел на политическата мафия. Тогава се налага да бъде осъществен адски план за манипулация на обществото, който по същество представлява мек държавен преврат (подмяна на вота на избирателя, която достига своя апогей с Костинбродската афера). Но планът на превратаджиите не успява.
Има три важни момента, които ясно маркират пътя на Цветан Василев надолу. Първият момент е резултатът от изборите през май 2013г. Въпреки всички усилия и похарчените колосални средства ГЕРБ отново печелят изборите. При това конфигурацията в новия Парламент е такава, че БСП и ДПС не могат да сформират правителство без публично извращение, каквото е коалицията с Атака. Вторият момент е избухването на гражданския протест след назначението на Пеевски за шеф на ДАНС. Протестите разобличават до голо престъпната симбиоза между политици и бизнесмени. Ако някой до този момент все още е имал илюзии по отношение случилото се в страната, то гражданските протести ясно осветяват задкулисните проекти на олигархията, включително опита да се създаде нов политически проект, който да обслужва това задкулисие (ББЦ). И третия важен момент е украинската криза и забатачването на Южен поток. Някъде там, през зимата на 2013-2014г. Цветан Василев започва вече да става неудобен. Финансираният от него държавен преврат е претърпял крушение, симбиозата между КТБ и Сараите и Позитано вече е осветена, от Вашингтон е получил директна заплаха, че банката му ще бъде изключена от международната финансова ситема, ако издаде гаранция за строежа на Южен поток. Цветан Василев вече няма полезен ход, не може да продължи напред, не може и да се върне назад. Той вече е ненужен и е станал много опасен за политическите си създатели. Там някъде пружинката се е скъсала и е започнало свободното падане за него.
Сега в Белград Цветан Василев сигурно горко се разкайва и проклина момента, в който се съгласи да стане ортак с дявола. Надявам се да е така. Сега ще му вземат всичко, не само придобитото след злополучното съдружие, но и това, което е имал преди. И не само това, животът му е гарантиран до 05.10.2014г. След тази дата няма да има сигурност и за живота си.
За нас остава само поуката, поредната; и може би един не лош сюжет за роман.