Въпрос на държава и на нейните хора

Когато попитах един професор по наказателен процес от Берлинския свободен университет как в Германия се справят с корупцията в съда, той се пообиди: "Защо смятате, че немският съд е корумпиран?" Естествено, обясних му, че го питам заради корупцията в българската съдебна система, и получих следния отговор: "Проблемът корупцията няма нищо общо с правосъдието. Той е проблем на страната и нейните хора и е свързан с продажността на длъжностните лица, каквито са прокурорите и съдиите. А всяко длъжностно лице чисто теоретично е възможно да бъде подкупено. Дали то ще се поддаде зависи от неговата нагласа и от етиката му. Ако в Германия някой съдия или прокурор се поддаде, това със сигурност някак си ще излезе наяве - може би не веднага, но ще проличи, защото ще бъде много особено."

Разликите с България са наистина кардинални - тук не само не може да става дума за етика, а нещата, колкото и ясно да проличават, на практика почти не излизат наяве. А дори и да излязат, последствията нямат дори морална тежест, камо ли наказателна. Явно такава ни е нагласата. Въпросът обаче е

каква е нагласата на Висшия съдебен съвет (ВСС)

по въпросите на корупцията и професионалната етика в съдебната система. Защото, когато уважавани съдии започнат да обвиняват управителното тяло на третата власт във вземане на внушени решения, кадруване от страна на приятелски кръг "на бяла покривка", оферти от "чернички хора с ланци", натиск от големи адвокатски кантори и избирателно разпределение на делата, очевидно положението е много тежко. Щом в тях се съмняват, какво да кажем за редовите съдии и прокурори?

Съдебната власт винаги е била много консервативна и не е смятала диалога за важен. Затова когато няколко съдии открито изказаха мнение, че се вземат "платени решения", съсловната им организация изпрати остро критично писмо до ВСС и изиска честни отговори, а министърът на правосъдието предупреди съвета да се хваща за работа или да си подава оставката, може да се каже, че сме в етап на почти революция. Оттук до смяната на сегашния съдебен съвет крачката е малка - необходима е просто промяна в закона. Друг е въпросът ще бъде ли направена, а още по-важно е как и ще се стигне ли изобщо до истинския проблем.

"Правителството на независимата съдебна власт", както сам се нарече ВСС, отговори на атаките, като ги определи като идващи от "говорители на организираната престъпност". Когато държавен орган като ВСС тръгне да се определя като правителство, явно

заболяването е станало хронично

Повечето от членовете на съдебния съвет очевидно забравиха или пък изобщо не са разбрали за какво бяха наградени (това е точната дума) с престижните им постове. На постоянния ВСС тежат огромни обществени очаквания и законови задължения за въвеждане на принципност, прозрачност и честност в работата на съдебната система. На Брюксел пък беше обещано ВСС да гарантира, че в системата ще влизат само добре подготвени и високоморални хора. Досега нищо от тези неща не се е случило. Напротив, сигналите от иначе пасивната гилдия стават все повече и все по-тревожни, а гражданите потъват все по-дълбоко в обезверяването си, че нещо може да се промени. В докладите си и Брюксел систематично не пропуска да коментира продължаващите безпринципни назначения и "незапочналата реформа".

В същото време "правителството на независимата съдебна власт" прибра по 20 заплати обезщетение, в момента получава свръхвисоки заплати, които си гласува само, обзавело се е със солидна администрация, осигурило си е отлична материална база и се е отдало на приятната дейност посредством различни контакти да "конфигурира" шефските постове в системата. "Пъзелът" (по думите на председателя на Върховния административен съд) продължава да се нарежда по добре известните правила - по политическа и приятелска линия. В тази ситуация ВСС е

нещо като брокер, който осигурява кариера в съдебната власт. Въпросът е на каква цена.

Колкото и да се обиждат уважаемите членове на съвета, неоспоримо е, че през двете години на мандата си те не успяха да постигнат обективност и въпреки огромната обществена инвестиция в тях резултатите са сходни с тези на предишния Висш съдебен съвет, за който експерти се кълняха, че бил най-безпринципният от всички състави досега. А щом ръководството е такова, няма как назначенията му да са принципни. Затова лица със съмнителна репутация влизат и излизат от системата, когато си пожелаят и със съответните обезщетения, затова съществува съдебен чалга клуб "Мале, мале", затова кандидатите за административни ръководители получават оферти от Красьо за "поне 13 гласа" в тяхна полза, затова членовете на "правителството" могат да бъдат видени по различни партита дори в дни на национален траур.

За сравнение - германският съдия не си позволява приятелски разпивки и банкети, защото етичният му кодекс не му позволява и моралът на професията не допуска подобни волности и произволни контакти. Английският му колега пък не може да си позволи да има и извънбрачна връзка, тъй като това ще му коства кариерата заради нарушен морал - та кой би вярвал на човек, който лъже семейството си. Не че някои не го правят, но рискът е огромен, а и рядко им се разминава. И етиката в държави като Германия и Великобритания има доста по-различни измерения. Въпрос на държава и на нейните хора, както казва берлинският професор.

Вече става досадно да се повтаря, че ВСС избира шефовете срещу пари, натиск или по приятелска линия,

след като той самият бива избиран на същия принцип.

Незапочналата реформа на съдебната власт

чака премахване на порочната практика политиците да сформират кадровия орган на магистратите. Когато някой ден това се случи, може би гилдията ще седне и наистина ще "инвентаризира" морала си, а в състава на съвета й ще влязат професионалисти с признат авторитет вместо изпаднали политици, търсещи добре платена държавна позиция. Етиката на системата трябва да бъде спасена, ако все още е останала в някаква степен.

Новото правителство би трябвало да се насочи именно към такива ключови и радикални законодателни промени, та ако ще това да са промени на конституцията. Поредната механична смяна на сегашните членове на съвета няма да свърши друга работа, освен да замени едни зависими хора с други. А данъкоплатците ще продължават да плащат сметката, олицетворявайки в не по-малка степен "държавата и нейните хора".

От: http://dnevnik.bg/