„- Аз съм Фунт. На 90 години съм. Цял живот съм лежал в затворите заради други. Такава е моята професия - да страдам заради другите.

- Ах, вие сте подставено лице?

- Да - каза старецът, като с достойнство тръскаше глава. - Аз съм зицпредседателят Фунт. Винаги съм лежал в затвора.”

Ако беше прочел „Златният телец”, бившият шеф на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) по времето на ГЕРБ щеше да знае, че управлява структура, която силно наподобява Остап-Бендеровото предприятие „Рога и копита”. И най-важното – щеше да се изхитри да не си води бележки по указание на хора с инициали ББ, ЦЦ и ИФ. Филип Златанов обаче разбра твърде късно, че е бил обикновен зицпредседател, което обяснява защо при произнасянето на присъдата му от 3,5 години затвор очите му се насълзиха...

Проблемите на подставеното лице започнаха миналото лято, когато прокуратурата прожектира избрани страници от неговото тефтерче. В тях шефът на КПУКИ си беше записвал кой да бъде „ударен“, „оправен“ или „отложен“, с кого „не трябва да се бърза“ и чие дело е „с приоритет“. Имаше и цели изречения като: „Винаги да се уведомява ИФ за обаждания на първите мъже на държавата + председатели на комисии.“

Естествено, всички се досетихме кои стоят зад инициалите, но самият Златанов не издаде четата нито веднъж. Просто не успя да си спомни кого е имал предвид и дори поиска процес по съкратената процедура. Ясно защо – за да не се разпитват свидетели и вещи лица, тъй че ровенето около тефтерчето да бъде прекратено. В резултат на 4 април Софийски градски съд осъди Златанов на 3 години и половина затвор, макар ден по-рано прокуратурата да поиска тригодишна условна присъда с 5 години изпитателен срок.

Делото на първа инстанция се гледа само в две заседания и така онези с инициалите се измъкнаха невредими. С едно изключение, или поне доста странно съвпадение:

Почти веднага след прожекцията на тефтерчето депутатката от ГЕРБ Искра Фидосова напусна парламента и потъна вдън земя. Остана ни единствено да гадаем тя ли е ИФ, която в качеството си на вездесъщ партиен фактор е давала указания на изпълнителния Фунт, както и дали в един момент „първите мъже на държавата“ не са решили да я изчезнат. Във всеки случай Фидосова се изпари по чудодеен начин и за нея не идват вести дори от родната й Монтана, превърната за известно време в център на юридическите мисъл, просвета и култура.

Разбира се, нищо в природата не се губи просто ей така. То преминава от едно състояние в друго, а специално при Искра Фидосова би следвало да представлява дълъг процес. Имам предвид нейното широкомащабно влияние при управлението на ГЕРБ, заради което бившата шефка на парламентарната правна комисия беше заподозряна за намеса в редица институции, включително във въпросната КПУКИ. Самата комисия, в чието създаване през 2011 г. и тя има пръст, пък беше заподозряна, че изпълнява ролята на бухалка срещу неудобни за властта. Както и в обратното - че прикрива и направо погребва сигнали срещу прегрешили „свои“.

Впрочем за това говори повдигнатото обвинение срещу Филип Златанов, което съвсем не стъпва върху две-три уличаващи странички от тефтерчето. Според обвинителния акт, той е извършил незаконни действия при проверките срещу президента Росен Плевнелиев, неговата съветничка и бивш зам.-председател на Комисията за финансов надзор Димана Ранкова и бившия главен одитор на Сметната Палата Лилия Бунева. Става дума за преписки, решенията по които вероятно са били взети и прикрити (доколкото не са качени на интернет страницата на КПУКИ) под натиск. В първия случай прекратяването на проверката е било в полза на президента, а в другите два непубликуването на решенията е попречило на Ранкова и Бунева да обжалват.

Ще прескоча подробностите, защото по-важно е друго. Пред Апелативния съд адвокатите на Златанов пледираха да бъдат разпитани Росен Плевнелиев, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов (евентуално човекът зад инициалите ББ), неговият заместник в партията Цветан Цветанов и бившата шефка на парламента Цецка Цачева (евентуално хората зад инициалите ЦЦ). Магистратите обаче отхвърлиха искането като нереалистично, а още преди да се даде ход на делото, назначиха допълнителна експертиза на почерка в тефтерчето.

Или на тефтерчетата, тъй като те междувременно се оказаха две. По едното, забележете!, била направена експертиза само по ксерокопие, а по другото въобще не била правена. А ето го и най-зашеметяващия факт: тефтерчетата не са приложени към материалите по делото. До този момент съдът, както написа колегата Анна Заркова, „не прояви никакъв интерес по въпроса имало ли е търговия с влияние и дали антикорупционната уж комисия е била маша за политически репресии и саморазправи.“

Чудно ли е тогава, че Филип Златанов за пореден път отказа да сподели кой стои зад инициалите в тефтерчетата, въпреки големия риск ефективната му присъда да бъда потвърдена?

„Крайно време е да се спре да се спекулира с този процес и да се придават политически оттенъци“, обяви самоотверженият зицпредседател след заседанието, готов да се хвърли гол върху амбразурата. Даже малко нещо се и хвърли, добавяйки: „И категорично не е имало натиск, именно заради това съдът отказа да призове тези хора, тъй като не е имало натиск въобще от тези хора!“ Очевидно толкова го е шубе, че предпочита компанията на лошите с псевдоними в Централния, отколкото да е на свобода при добрите с инициали...

Разбираемо. Навремето така постъпил шефът на полицията в Палермо Ермено Санджорджи. Когато пристигнал в Сицилия през 1898 г., той заварил осем фамилии, които ръководят армия от 670 души и попечителстват местната власт. Бил амбициран да ги попилее и веднъж завинаги да отърве сицилианците от мафиотския гнет. Създал комисия с първенците на Палермо, организирал акции, въобще дал всичко от себе си. Скоро обаче разбрал, че не може да разчита на никого, защото „Коза ностра“ (Нашето дело) е навсякъде, всеки е свързан поне с една от осемте фамилии. Разкъсван от чувството си дълг към обществото и едновременно атакуван със съблазнителни оферти да развее бялото знаме, две години по-късно Санджорджи решил да инсценира обир, за да влезе в затвора. Само и само да си отдъхне. Пък и да оцелее, де.

Не знам дали историята е съвсем вярна, а и в случая „Златанов“ по-скоро става дума за професионален зицпредседател. Както казваше Фунт: „Лежал съм и при Александър Втори, и при Трети, и при Николай Александрович Романов, и при Александър Фьодорович Керенски. И при непа, преди опиянението от непа, по време на опиянението и след опиянението. А сега съм без работа и трябва да нося великденските си панталони.“

Тук ОБ моменталически му влезе в положението, понеже като конгениален предприемач на секундата разпозна честния човек, склонен да се пожертва за мафия..., извинете!, за манифестацията на нашето дело. Че кой друг, освен Остап Бендер, е бил така наясно с опияненията?

Е, познавам един, с инициали ББ. Той, по всичко изглежда, ще се върне като МП на Б. Дали ще е с ШК, не се знае, но е твърде вероятно отново да стане П, а дясната му ръка ЦЦ пак да е вътрешен министър. Ако се случи това, значи мнозинството от гласоподавателите би трябвало да са абсолютни И и пълни К. Означава още, че урокът да ни управлява М с всички последствия от това изобщо не е разбран.

П.С.: Който не разбира последните съкращения, е по-добре да не гласува.