Виктор Борисов като Бойко Орбан

Само седмица преди развръзката на изборите от 5 октомври една оценка на толкова омразния заради връзката му с ДС бивш син функционер Георги Марков, споделена днес от него от телевизионния екран, удря за пореден път камбаната за мястото на ГЕРБ в координатната система на българската т.н. демокрация. ГЕРБ са истинските десни, защото бият комунистите, отсича Марков ( отново), напомняйки формулата на възторга ( си) от унгарския премиер Виктор Орбан с внушението, че у нас неговият аналог е Бойко Борисов.

Това, че, според Марков, на Борисов трябва да се гледа като на българския Орбан, не е новина. В прав текст той го каза на 7 септември в зала „Армеец” при откриването на кампанията на ГЕРБ на рождения ден на толкова категорично уважавания от Борисов Тодор Живков. Пак на 7 септември ( 1978 г.) в Лондон е прострелян, за да умре в страшни мъки от отравянето, един друг Георги Марков…

„Братоубийство” ли е днес да се говори и пише от противниците на комунизма срещу „победителя” на комунистите Викор Борисов, известен все повече като Бойко Орбан? Та нали „Виктор” означава победител- факт! Защо да си нямаме Виктор Борисов и да не се задоволим с този факт, без да задаваме разни излишни въпроси?

Предизборната кампания вече клони края а въпросът, който е номер едно днес в Европа, напълно отсъства от говоренето на устремилата се към властта българска партия на „европейското развитие”. Цяла Европа се тресе по разлома Русия- Украйна, а у нас тъкмо партията с европейската претенция в заглавието си мълчи съучастнически в полза на Путин. Темата просто я няма. Отсъства писмено в предизборната платформа и говоримо в агитацията на ГЕРБ. Което в превод на евроатлантически език означава поощрение на руската агресивност и заявка за продължаващо българско покорство пред нея.

Някой да се съмнява, че забраната да се критикува Русия идва лично от същия човек, който при учредяването на своята партия на 3 декември 2003 г. се провикна заплашително към многохилядната аудитория от учредители никой от тях да не смее да говори за ( т.е. срещу) президента Георги Първанов?

Подобно на Орбан, нашият сериен победител над комунистите ( и сериен убиец на автентично дясното в България) има изключително щадящо и уважително отношение към владетелят на мира, войнолюбеца Владимир в Кремъл. В края на краищата самият Владимир също е антикомунист по силата на факта, че е едноличен отговорник за налагането на държавния капитализъм в Русия!

„Ще взема да отида в Москва след изборите да се разберем с Путин за Южен поток”, самопредложи се публично нашият Виктор Борисов преди седмица по време на една предизборна изява.

Това е забележително: в другите европейски държави, където Путин захранва местните популистки лакомници с петрорубли, обикновено става обратното. Путин праща емисари и после бере триумфално плодовете на лакомията след като пратениците са раздали съответните порции.

Така беше със Словакия. На 29 август там беше изпратен военният министър на Русия Сергей Шойгу. Два дни по-късно словашкият премиер Роберт Фицо „изненадващо” заяви на всеослушание, че е готов да наложи вето върху следващи европейски санкции срещу Русия. После се полакоми да седне и на украинския стол с реверсивни доставки на газ за Украйна, но много бързо от Москва му напомниха да не се дърпа. Врътнаха кранчето и рязко намалиха газовите доставки за самата Словакия.

Подобна драма се разигра и в Унгария преди броени дни. Тя беше посетена от шефа на „Газпром” Алексей Милер, който по силата на значимостта на предприятието ( преобразуваното в концерна„Газпром” през 1989 г. бивше съветско министерство на газовата промишленост) може спокойно да се смята за важен член на висшата държавна власт в Москва. Само два дни по-късно Будапеща спря реверсивните доставки на газ за Украйна.

Нашият Виктор Борисов обаче не чака да го посетят пратениците на Путин. Той направо се предлага сам да отиде в Кремъл, където да му кажат как да се бори за руския интерес.

В този смисъл, чрез местния Бойко Орбан, България потвърждава днес спецификата си на държава, приемник на традицията от времето на съветския колониализъм. НРБ дори нямаше нужда да бъда респектирана от съветски войски на своя територия. Местните надзиратели оправдаваха доверието на Москва сами.

Така че лакмусът за демократичност чрез автентичност в привързаността към европейските ценности не е в това кой бие на избори комунистите по примера на Орбан, а по онова, което Орбан и Борисов са готови да продадат на Путин за егоистичните цели на едно уж дясно управление. “Онова” е националния суверенитет и европейското бъдеще на страната.

Защото Орбан първо бие комунистите на изборите, след което се превръща в срам за европейската демокрация и във все откровен поддръжник на Путин. Виктор Борисов върви по неговия път.

Това ли е тенденцията, която българските демократи, споделящи очевидния стремеж на мнозинството българи към постиженията и стандартите на развития запад, трябва да подкрепят на 5 октомври?

Да припомня още една аналогия , ако не е достатъчна унгарската.

Земеделците на Стамболийски, стъпили като победители на изборите върху руините на унизената България ( нещо като състоянието тук сред руините на комунизма), схващали победата си като демократично потвърдено право да размахват тоягата- в буквалния смисъл биели със сопи представители на Демократическата партия. От този „демократичен” произвол се възползвали именно комунистите, което повлякло кървавата вендета на димящите и до днес пепелища на гражданската война.