БЪЛГАРСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И РУСИЯ

 Когато американският историк Тимоти Снайдър описва Русия на Путин като страна, която се опитва да разруши ЕС чрез старата стратегия «разделяй и владей», той не казва нищо ново. Но когато той казва, че тя се опитва да купи цели парламенти, какъвто е случая с България и Хърватия, то българския парламент би трябвало да постави такива въпроси на открита дискусия пред цялата нация.

Кои са тези въпроси?

1. Проникването на руския шпионаж в партийните ръководни структури на българските социалисти, на АБВ и на Атака и начините им да насочват техните действия в определени посоки.
2. Как се осъществява контрола върху средствата за масова информация?
3. Какви са финансовите канали, по които руски пари влизат в България, за да манипулират живота на страната?
4. Кои са руските емисари, които осъществяват връзките между българските комунистически формации и Москва?
5. Каква е ролята на руското посолство и начините да бъде ограничена неговата дейност?
6. Кои са личностите, свързани директно с руското проникване в България и какви мерки трябва да бъдат приложени срещу тяхната дейност?
7. Какви са възможностите за сътрудничество с европейските и американските органи за противодействие срещу подривната дейност на Русия?
8. Да се обсъди мястото и нуждата от паметника на съветската окупация като символ на сталинското мракобесие, загрозяващо столицата със своето безсмислие и уродливо присъствие.

Всеки политик, който си прави оглушки по тия въпроси,би трябвало да се счита за пасивен или активен сътрудник в анти-българската дейност на Русия. Разпродаването на България трябва да свърши. Времето на сантиментални жестове, като подаряване на кученца, не само е отминало, но днес такива прояви трябва да се считат като публични демонстрации на продажни настроения.

Въпросите не могат да бъдат повече заобикаляни, тъй като България се влачи в калта точно заради тази дейност на Русия.

Открити дискусии в парламента могат само да демонстрират, че в България съществува държавност и че страната може сама да извади себе си от блатото, в което Русия съзнателно я държи. Ако руското проникване в живота на България е стигнало до там, че тя да бъде обсъждана като руски угодник, всеки държавник, който подмине тези проблеми би трябвало да се счита за национален предател.