България трябва да реши от коя страна на бариерата е

 Парадоксът на снишаването се състои в това, че ако си в колектив и се опитваш да се правиш на по-нисък от тревата и по-тих от водата, в един момент някой може да сметне че си слабия елемент във веригата и да стовари удара си точно върху тебе.

Тези, които са били в казармата, знаят за какво говоря.

Според мен, може да се разглежда една такава хипотеза: Путинският режим реши, че трябва да демонстрира сила срещу „партньорите“ си от Европейския съюз (те наричат „партньори“ ЕС и САЩ всеки път, когато смятат да ударят) и с един ход да постигне три цели.

Това трябваше да бъде екстрадацията на опозиционера Николай Кобляков (който, между другото е френски гражданин), за когото ви писах наскоро. Целите са:

1. Неутрализация на руското протестно движение във Франция, но и по-широко. След като активист на движението е в лапите на европейски съд месеци наред по нареждане на Путин и с напълно измислени обвинения, то част от активистите и особено бизнесмените, които даряват пари за протестното движение, изпадат в шок и се отдръпват. Протестното движение е парализирано, поне за известно време. Тази цел е изпълнена.

2. Няма недосегаеми. Идеята е да се внуши на всички, дори на тези, които живеят в или дори са граждани на държави със стабилна демократична и съдебна система, че Путин може да измъкне когото си поиска от Европа, с помощта европейските съдилища и Интерпол, и да го прати по измислени обвинения в затвора в Русия. А там, нито животът на задържания му е гарантиран, нито здравето, нито разсъдъка. Тази цел е частично изпълнена.

3. Да се внесе остър конфликт между самите държави-членки в ЕС, и така да се отслаби ЕС, като се накара да се занимава със себе си, след като съдилищата на едната (България) станат причина за тежки скандали в друга (Франция). Но след като България показа, че от френски скандали не се бои (да си спомним случая Иван Данов, а доста преди това и съдебния скандал с Мартин Борилски), а до началото на август на власт беше правителство, което считаше Русия едва ли не за по-близък съюзник от страните-членки на ЕС и НАТО, то сценарият изглеждаше напълно реализуем - чрез бърза съдебна процедура, без особена политическа и обществена съпротива, и качване на самолета за Москва. Тази цел е частично изпълнена, но нещата са далеч от необратими.

Само че междувременно правителството в София падна, обществена съпротива срещу ареста на Кобляков имаше, а и проточването на случая във времето постепенно фокусира международното внимание.

На последното изслушване в съда като свидетел дойде Ирек Муртазин, разследващ журналист в Новая газета (по-известна като вестникът на Анна Политковская). Имах възможността накратко да го разпитам за случая.

Малко предварителни бележки по видеото, ако имате нужда да се позапознаете с някои руски реалии:

Случаят Магнитски е случай с юрист на западна компания в Русия, който е задържан при нечовешки условия в следствения изолатор и който умира поради липса на медицински грижи. Случаят стана пословичен за условията в съдебната система на Русия и даде повод за въвеждане на санкции (т.нар. списък „Магнитски“)

„Самопризнанието е царица на доказателствата“ - максима на сталинското „правосъдие“. На практика се реализира много лесно - мъчат човека, докато не подпише това, което му дадат.

„Курица не птица, Болгария не заграница“ - хумористична поговорка от късния СССР. Идеята е, че колкото кокошката е птица (птица, ама не лети), толкова  и България е чужбина (чужбина е, ама твърде много прилича на СССР)

Понеже разговорът се проведе малко след 9-ти септември, си казахме и няколко думи за тази дата.

Не ме бийте за руския, моля ;) Много отдавна не съм го говорил.

Руският текст от интервюто:

КП: Здравейте
ИМ: Здравейте още веднъж.
КП: Благодаря ви, че се отзовахте на нашето интервю. Ние нямаме много време. Какво правите тук, в България.
ИМ: Работя в отдела за разследвания в „Новая газета“. „Новая газета“ – това е вестникът, в който работеше Ана Политковская. В Европа е известен преди всичко така. А отделът за разследвания – хората се занимават с журналистически разследвания, да кажем с „мътни“ наказателни дела. Делото на Николай Кобляков е едно от тези дела, където доказателствата за виновността на обвиняемия са, меко казано, изсмукани от пръстите. Когато гледаш обвинителния акт, цялото обвинение се крепи или на показанията на хора, които вече не са между живите, или които силно зависят от властите. И които просто казват – „Аз такива неща не съм правил“. Например казват „Аз не съм подписвал такъв документ“. И аз питам съда „Момчета, а вие проведохте ли съдебно–графологична експертиза? Човекът подписал ли е или не е подписал?“ Занимавам се с журналистическо разследване именно с това наказателно дело, което изглежда доста странно. И докато си общувах с Николай и с неговите адвокати, ме помолиха да изготвя справка за състоянието на системата за изтърпяване на наказания и съдебната система. И работата е в това, че през 2009г. аз самият се оказах в т.нар. „Не особено отдалечени места“ (т.е. в затвора). Осъдиха ме по чл. 282 от Наказателния кодекс на Руската федерация...
КП: Какво означава това?
ИМ: Тя гласи „За разпалване на социална ненавист към определена социална група, т.е. представителите на регионалната власт“ Това е чисто политически член. Веднага ме признаха за „узник совести“, тоест за политически затворник. Наказателното дело беше заведено заради една книга – за М Шаймиев, президентът на Татарстан, която въобще не се хареса на президента, и в крайна сметка се оказах в затворническата килия. След като ме освободиха ми стана интересно да се занимавам със системата за изпълнение на наказания, със съдебни дела. Защо попаднах в отдела за журналистически разследвания? Поради това, че навремето завърших Московската държавна юридическа академия, имам юридическо образование и мога да се ориентирам в тези документи не само по отношение на правото, но като видиш доколко са объркани тези документи, като видиш какви  методи използват следователите, за да прикачат наказателното дело на даден човек. И да го обявят за издирване и да поискат екстрадицията му.Историята на Кобляков е такава напълно типична, че наказателното дело се появява веднага след момента, в който Кобляков започва да се занимава с политическа дейност. Например организира протест в защита на Pussy Riot и ето – появява се наказателно дело.
КП: Разбирам това. Но българският съд може ли да разглежда тези документи по същество?
ИМ: Не, българският съд не може да разглежда тези документи по същество, защото той разглежда, както всеки европейски съд, ако България се смята за част от Европа, то тя трябва да постъпи именно като част от Европа, където трябва трезво да оцени – що за екстрадиция е това, Русия в състояние ли е да изпълни европейските пенетенциарни правила, няма ли човекът да бъде подложен на мъчения и ще бъде ли наказателното дело разгледано според закона? Има три основни въпроса, на които трябва съдебната система на България да отговори, ако се счита за европейска страна, ако смята че съдебната система на България е цивилизована и Европейска. На всеки един от тези въпроси отговорът е отрицателен.
КП: Добре, но това всъщност не означава ли изход на Русия от системата на Интерпол?
ИМ: Не, защо. Извинете, ако става дума за убиец или за насилник или за педофил, няма колебание – всяка цивилизована страна – било то България, или Израел или Германия, веднага ще екстрадира когото трябва и няма да има никакви проблеми. Ако става дума за педофил, убиец, насилник, който е открит в Европа, то това е в рамките на същите тези европейски ценности, той трябва задължително да бъде арестуван и предаден на Русия, за да бъде наказан в строго съответствие с правото на тази държава, където е извършено престъплението. Но ние имаме парадоксална ситуация. При нас отношението към педофилите е по–хуманно, по–цивилизовано, отколкото отношението към  политическите или дори към икономическите затворници. Това е парадокс.
КП: Добре, но все пак това означава, че българският съд все пак трябва да реши – кой е педофил, а кой е политически?
ИМ: Ще повторя – българският съд трябва да отговори на три ключови въпроса – ще бъде ли наказателното дело разгледано в съответствие с правото? Осигурено ли е от приемащата страна, че към изисквания човек няма да бъдат прилагани мъчения и ще може ли да се приложат европейските пенетенциарни правила? И на трите въпроса отговорът е отрицателен. Защото системата за изпълнения на наказания, тези предварителни арести, те са препълнени. Там половината от контингента са болни от СПИН...
КП: В България е известен случаят Магнитски?
ИМ: Магнитски е твърде резонансен случай. Той е пример за човек, когото са държали в предварителния арест без да го викат на разпити. За съжаление, в моята страна, в моята родина – Русия, държането на човека в предварителния арест се превърна в един от методите за
...
Не, един от методите за получаване на доказателства. Държат те с месеци там, заедно с бивши затворници, които там ядат, там правят всичко, и след месец–два човек е готов да подпише, че той е убил принцеса Даяна, че той е виновен за убийството на Кенеди, ще подпише каквото и да е.
КП: Това е .. спомням си за сталинското правосъдие.
ИМ: Признанието е царица на доказателствата, това да.
КП: Да. Също исках да попитам. В България делото на Кобляков много прилича на делото на Ходорковски и делото на Навални? Това така ли е?
ИМ: Така ще го кажа – в делото на Ходорковски имаше чиста икономика. Каквото и да говорят, там имаше ако не неплащане на данъци, то поне имаше оптимизация на данъчния процес. ЮКОС съществуваше, имаше компания която се занимаваше със стопанска дейност. Тя се занимаваше със стопанска дейност по същия начин както се занимаваха хиляди или десетки хиляди други фирми. И в един момент това, което по принцип се смяташе за законно, в един момент го обявиха за незаконно. А в делото на Кобляков въобще няма абсолютно нищо. Няма икономика, нищо няма. Просто взимате факта, че се е познавал с бившия директор на Станкоимпорт и изведнъж е привлечен към наказателно дело. Няма абсолютно никаква икономика. Докато с делото на Навални, също има такава ситуация, има...
КП: Икономическа дейност?
ИМ: Да, икономическа дейност. Не на самия Навални, но на приятелите на Навални. Да, можем да сравним с делото на Навални. Нека вземем делото „Киров лес“, с което също съм се занимавал. Но там къде е дървения материал, къде е Навални, въобще нямат нищо общо. Както се казва, никой не ги е виждал заедно. И въпреки това – Навални получи пет години условно. Наистина, нищо особено, но все пак се води „осъждан“, тоест престъпник. Същото е и с Кобляков. Къде е Станкоимпорт, а къде е Кобляков, просто го привлякоха в това дело и....
КП: Смятате ли, че българският президент Росен Плевнелиев ще се намеси? Той има право...
ИМ: Работата е там, че ще му се наложи да се намеси. Доколкото ми е известно, има молба от Кобляков да му се предостави политическо убежище. И доколкото ми е известно въпросът за предоставяне на политическо убежище е в компетенциите на президента. Във всеки случай ще му се наложи някак си да освети, да обозначи позицията си по това дело, разглеждайки молбата за политическо убежище. Или отказва, и по този начин заявява „Не желая да се занимавам, тук няма политика“ или пък предоставя това политическо убежище и признава че това че делото на  Кобляков е политически мотивирано, че то... И в крайна сметка, вашият президент няма къде да се дене. Ще трябва да предостави политическо убежище. Защото, погледнете –  делото на Кобляков се развива на един, да го кажем, недобър политически фон. Дори нямам предвид и предстоящите български избори, в които случаят Кобляков се опитват да използват различни политически сили. Налице е също и факторът членство на България в ЕС, и то в ситуация в която Германия, например, непрекъснато обвинява България, че България е преден пост на Русия, че през България в момента Русия ще предизвиква недобри неща в ЕС, че България е твърде обвързана и много зависи от Русия. В тези условия, например ако България вземе решението за строежа на...
КП: България е под специално наблюдение от ЕС именно в областта на съда и правоохранителните органи.
ИМ: Правилно. И ако в такава ситуация се вземе решение за екстрадирането на Николай излиза че е точно така, че България се намира под руския похлупак. Ако откаже, то тогава Русия може да се обиди, може да предприеме някакви стъпки. Ето, това е доста сложен политически фон,
КП: Тоест България трябва най–накрая да реши къде се намира?
ИМ: Това е много интересно. Че за цяла България делото на Кобляков може да бъде такава точка на необратимост, моментът Х, в който България трябва да даде отговор – какво е България – България – това е Европа или България – това е Азия. Ако България вземе решението да екстрадира Кобляков, то тогава може спокойно да се каже – България не е Европа, България е Азия.
КП: Това е като поговорката – „Кокошката не е птица, ...“
ИМ: Или е нито Европа нито Азия, ами такава Азиопа.
КП: Вие все пак знаете таки поговорка „Курица птица, а Болгария...“
ИМ: Не, не. Аз съм за пръв път в София и всичко тук ми направи много приятно впечатление.
КП: Благодаря.
ИМ: Такива добродушни, радушни хора, въпреки това мизерно време, омраза, проява на омраза към руснаци няма. Когато питам по руски, спокойно ми отговарят. Тоест има много хора, които знаят руски език..
КП: По–възрастните
ИМ: Приятно е. Дори и младите знаят. Аз съм приятно изненадан.
КП: Добре и какво си представяте че ще се случи. Какъв ще бъде изхода от тази ситуация?
ИМ: Това, което набюдавам сега – Българският съд постъпва като Настрадин Ходжа, който обещал да научи магарето да говори. „Или аз ще умра, или магарето или шаха...“ Съдът просто отлага. Обективна необходимост да се отлага разглеждането на делото за октомври, просто няма. Съдията просто си казва...
КП: След изборите.
ИМ: След изборите, а след това пак ще видим. И после пак и пак. Оставиха го на свобода, но му забраниха да пътува за Франция. Дали пък няма сам да тръгне? Да се скрие от правосъдието? Ех че би било хубаво. Но той няма да замине, няма да се скрие, ще седи тук.
КП: Последен въпрос – вие бяхте тук на 9–ти септември. Какво означава за вас тази дата и какво мислите за нея.
ИМ: Мен ме учуди че никой тук не празнува деня на освобождение от немско–фашистката окупация. В Русия този ден се позиционира като ден на освобождението на България от германофашистките окупатори. Въпреки че тук не е имало нито един немски войник. Годините на пропаганда са ни набили това в главата. На мен например са ми набивали в главата – България това е войникът Альоша, който стои в Пловдив, България това са нашите вечни братя, това е шестнадесетата република. И аз винаги съм си мислел, че тук девети септември е такъв национален празник, с паради, с чествания, с фойерверки. Идвам тук и тишина. Никой не знае за този празник, а хората от по–възрастните поколения дори ги е срам да говорят за това. Опитах се да ги питам – „А защо никой не го отбелязва?“ По принцип май се смята за ден на национален позор, не искат...
КП: Може би.
ИМ: Може би защото България без бой без нищо, просто е полегнала пред сталинския СССР.
КП: Добре. Ще се връщате ли тук?
ИМ: Може би? Не знам. Както се получи.
КП: Добре. Това беше всичко, благодаря.